Среща
- Детайли
- Ик. Йоан Карамихалев
Срещнаха се двама съученици от техникума. Навремето бяха поели по различни пътища. Единият отиде да следва в Духовната академия и след време стана свещеник, а другият зае ръководна длъжност в младежката организация – ковачница на кадри за водещата тогава пък и комай единствена партия. Не бяха се виждали повече от тридесет години и не знаеха много неща един за друг. Пътят на първия беше общо взето в една посока, без остри завои и отклонения. Вторият пък беше преминал през много премеждия: от бизнесмен в началото на несвършващия преход и после шеф на пенсионен фонд до черноработник в Гърция, Италия и Чехия, и накрая – охранител на едно, още недоведено до фалит, предприятие. Личният му живот също беше провал – от години с жена си живееха разделени, синовете му, вече създали семейства, не желаеха да общуват с него и не се вслушваха в непоисканите му съвети.
- Можеш ли да ми намериш едно местенце в някой манастир – да го поддържам! Ти знаеш, че умея почти всичко, само да няма някой да ми виси над главата, че ми е писнало от началници.
Свещеникът беше наясно, че някогашният му приятел си няма хал-хабер от ежедневието в една света обител, но все пак обеща да се поинтересува за някой недействащ манастир, който последният да поддържа.
Спомен за духовния старец
- Детайли
- Варненски и Великопреславски митр. Йоан
На 9 юни 2011 г. почина архим. Назарий (Терзиев, р. 1933 г.), игумен на Кокалянския манастир „Св. архангел Михаил“ край София. Дядо Назарий, както го наричаха всички, имаше голяма роля във възраждането на Христовата църква в България. Той беше изповедник на стотици млади хора, влезли в Църквата след падането на комунистическия режим. Немалко от тях станаха свещеници и епископи, монаси и монахини. Дядо Назарий се отличаваше с трезв дух и сърце, в което няма лукавство. Семето, което той пося в душите на духовните си чеда, дава своя плод и сега. Публикуваме словото на Варненския и Великопреславски митр. Йоан по повод годишнината от смъртта на приснопаметния духовник.
Когато изпращаме скъп за нас човек на далечен път, ние при прощаването произнасяме различни слова. Спомняме си за това, какъв е бил този човек за нас. В съзнанието ни са скътани неговите добри качества, беседи, дела, сладостта от общението с него, а при прощаването със съжаление и скръб усещаме оная печална пустота, която остава при отшествието на близкия човек.
Изминаха единадесет години от времето, когато тихо се упокои в Господа Негово Високопреподобие архимандрит Назарий (Терзиев), наш духовен старец и дългогодишен игумен на Кокалянската св. обител „Св. архангел Михаил“ край София.
Все по-трудно става в пустинята на съвременния свят да срещнеш човека. Мнозина загубват воля за живот вследствие от самотата и тъгата, които няма кой да облекчи, няма с кого да споделят. Хиляди пъти сме благодарни на Господа, че срещнахме човека в лицето на архим. Назарий. Бог понякога изпраща в нашия грешен свят изключителни личности с особен духовен печат на челото, с прекрасно обаяние, което привлича към тях всички. Тези личности, където и да се явяват, внасят топлота, мир и любов.
Неделя на светите отци от Първи вселенски събор (текстове от вечерната)
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов, Великобритания
Неделя седма след Пасха – на светите отци от Първи вселенски събор (текстове от вечерната)
Стихири на Господи воззвах, гл. 6
Арий мразеше да гледа светлината и падна в пропастта на греха, а вътрешността му беше разкъсана от божествената въдица, така че жестоко провали цялото си същество и душата си, стана втори Юда по мисли и по нрав, но съборът в Никея Те изповяда, Господи, за Син Божи, съпрестолен на Отца и Духа.
В брег падает греха Арий, возненавидевый света видети, и божественною растерзается удицею внутренних, все издати существо и душу нуждно, другий Иуда быв нравом и образом. Но собор, иже в Никеи, Сына Божия Тя проповеда Господи, Отцу и Духу сопрестольна.
Κρημνῷ περιπίπτει τῆς ἁμαρτίας, Ἄρειος, ὁ μύσας τὸ φῶς μὴ βλέπειν, καὶ θείῳ σπαράττεται, ἀγκίστρῳ τοῖς ἐγκάτοις, πᾶσαν ἐκδοῦναι τὴν οὐσίαν, καὶ τὴν ψυχήν βιαίως, ἄλλος Ἰούδας χρηματίσας, τῇ γνώμῃ καὶ τῷ τρόπῳ· ἀλλ' ἡ Σύνοδος ἡ ἐν Νικαίᾳ, Υἱὸν Θεοῦ σε ἀνεκήρυξε, Κύριε, Πατρὶ καὶ Πνεύματι σύνθρονον.
Православието в Украйна: война и още една автокефалия
- Детайли
- Сергей Чапнин
Войната променя много неща, на първо място – съзнанието на хората, но също и привичния ход на времето. Това, за което в мирно време са нужни години и дори десетилетия, по време на война отнема няколко месеца или дори няколко години.
На 27 май Съборът на Украинската православна църква, висшият орган на църковно управление, след дълги дебати изрази несъгласие с позицията на патр. Кирил по повод войната в Украйна и прие допълнения и изменения в Устава на УПЦ, „свидетелстващи за пълната самостоятелност и независимост на Украинската православна църква“.[1]
На този етап няма възможност за подробен анализ на решенията на Събора на УПЦ. Все още не са публикувани всички документи и няма официални коментари върху тях.
Не е учудващо, че днес, когато информацията не е достатъчна, коментаторите се разделиха на два непримирими лагера. Едните смятат, че УПЦ спасява репутацията си и дистанцирането ѝ от РПЦ е неискрено, напълно съгласувано с Московска патриаршия. Другите смятат, че е направена важна крачка към автокефалията на Църквата, към истинска независимост от Москва.
Решенията на Киевския събор имат пастирски характер
- Детайли
- Сергей Бортник
Сергий Бортник, професор в Киевската богословска академия и служител на Отдела за външноцърковни връзки на Украинската православна църква разказва за мотивите на участниците в събора в Киев да обявят независимост от МП и опитите да се удовлетворят обществените очаквания в Украйна, без УПЦ да излезе в разкол. Решението на Киевския събор е било „пастирско“, а не „в каноническото поле“. Затова не е използвана думата автокефалия и такава не е обявявана. В същото време УПЦ няма да прилага решенията на управленските органи на РПЦ спрямо себе си. Решението е адресирано към вярващите в Украйна и към местните власти, за да се покаже, че УПЦ е политически независима от своя център в Москва. Московският патриарх Кирил от началото на войната не е пожелал да разговаря с митр. Онуфрий, не е вдигал телефона и е отказвал всякаква комуникация. Съборът не е формулирал становище за позицията на патр. Кирил за войната, а само е изразил „несъгласие“. Основната причина за недоволството към РПЦ е „личната позиция на патр. Кирил за войната“, поради която украинският епископат не иска да е подвластен на МП. Идеологията на „руския свят“ е обсъждана, но не е осъдена.