Православие и мисия
- Детайли
- Тирански и на цяла Албания архиеп. Анастасий (Янулатос)
Историята доказва, че съзнанието за църковния призив за мисия винаги е живо в Православната църква. Въпреки това, външни фактори, каквито са османската окупация на Балканите, която продължи петстотин години, комунистическата власт през 20 в., емиграцията в страни, където господстваха други религиозни възгледи, принудиха православните – за да запазят вярата си – временно да се затворят в себе си и да формират до известна степен затворени общности. Тази тактика, понятна и навярно необходима, с времето се превърна в традиция и често получаваше форма на изолационизъм. Сред мнозина обаче вече се наложи убеждението, че безразличието към вселенската мисия на Църквата е равносилно на отричане от самото православие.
Мисията – безусловният дълг на православните
А. Католичност и апостоличност – същностните елементи на православната еклисиология
„Вярвам в една, света, вселенска (католична) и апостолска Църква“ – непрестанно повтаряме на почти всички богослужебни последования. Това е изповедание, което епископите дават публично преди своята хиротония.
За (не)очакваното страдание
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
За св. Ефрем Сириец и за поуките от неговия духовен опит
Днес ще потърсим поуките в една история от 4 век сл. Хр., историята на едно нещастие, което сполетяло добър младеж от Сирия. Страдание, което изглеждало колкото неочаквано, толкова и несправедливо, но превърнало добрия младеж във велик певец на покаянието - свети Ефрем Сириец.
Веднъж родителите на Ефрем го изпратили по работа извън града. Увлечен в мечти и размисли, младежът замръкнал на полето. Един овчар го поканил да пренощува при него на открито при стадото му. Ефрем приел. Вечерта овчарят се напил и дълбоко заспал. През нощта дошли вълци и отвлекли няколко овце. На сутринта пристигнали стопаните на стадото и като узнали за загубата, не повярвали, че е имало вълци, но обвинили Ефрем, че той е скроил открадването на овцете. Овчарят, за да не бъде обвинен от стопаните в немарливост, поддържал това обвинение. Закарали Ефрем при съдията. "Точно в това време, разказва св. Ефрем, докараха някого, хванат в прелюбодеяние с една жена, която успяла да избяга. Съдията, като отложи разследването за друг път, нареди да откарат двама ни в затвора. Там сварихме един селянин, затворен за убийство. Но нито доведеният с мене беше прелюбодеец, нито селянинът беше убиец, както и аз не бях крадец на овце. Като доказателство по делото на селянина беше докарано мъртвото тяло на убития, по моето дело – овчарят, а по делото на прелюбодееца - мъжът на виновната жена."
Глава деветнадесета. Оскар Уайлд: „Ако искаш някой да ти каже истината, дай му маска“
- Детайли
- Монах Михаил (Хаджиантониу)
Продължение от Глава осемнадесета. Старецът Паисий и „праведните помисли“
Съвсем друг случай, съвършено различна личност е отец Дионисий (Тацис). Тези дни чета книгата му Духовният кодекс на стареца Паисий. Това е неговата тридесет и четвърта поред книга и повечето от тях са за стареца Паисий. Той самият е сериозен духовник и много здравомислещ. Ала в живота му е имало едно злощастно събитие, което му е повлияло и духовно го е онеправдало – той е роден, закърмен и отрасъл в църковна среда! И точно поради това е достоен за възхищение за духовното здраве, което е придобил, а празнините, които има в творбите му, могат да бъдат простени. Защото празнота остава след всяко съзнателно премахване или премълчаване на нещо от нечия ипостас и същност. С голяма педантичност той отстрани критиките от учението на стареца Паисий, което го направи анемичен, вял и коренно промени личността му – превърна го в своеобразно духовно мекотело. Ако обаче отнемеш от стареца неговото негодувание, гнева му, неговата напрегнатост, мълниите, които внезапно хвърляше, ако не представиш в биографията му неговата гореща природа – нима това не е голяма загуба? Все едно да накараш човек да ходи без гръбнак… Със сигурност обаче отец Дионисий принесе полза с труда си на паството на Църквата на Гърция и затова му дължим благодарност.[1]
Освен това човекът е отговорил на очакванията на паството – това е искало паството, това е написал. Защо да тревожим напразно духовното стадо?
Върви по Божия път и всичко ще ти върви добре…?
- Детайли
- Димитриос Панагопулос
Някой казва: „Върви по Божия път и ще видиш, че всичко ще ти върви добре…“.
Кой ви е казал, че всичко ще бъде наред? Нима Христос, на Когото „нещата не Му вървяха добре“, не вървеше по Божия път?
Кръстителят, комуто не му вървеше и му отсякоха главата, не вървеше ли по Божия път? Св. Йоан Златоуст, който е бил заточен в Кукуз в Армения и там е умрял като престъпник, не вървеше ли по Божия път?
И всички мъченици, които умряха с унизителна и несправедлива смърт, не вървяха ли по Божия път? Няма по-голямо богохулство от тези думи!
Затова внимавайте да не попаднете в капана на това да обещаете на някого, когото искате да изведете на Божия път, че с приемането на християнството нещата в живота му ще се развият благоприятно и всичко ще му върви добре. Възможно е дори да стане обратното. И какво ще се случи тогава? Той ще избяга и никога няма да го привлечеш отново към себе си. Така че не бързайте да говорите на хората такива неща. Бог не обещава, че животът на християнина в този свят ще бъде безоблачен. Небето е обещано в другия живот.
Глава осемнадесета. Старецът Паисий и „праведните помисли“
- Детайли
- Монах Михаил (Хаджиантониу)
Продължение от Глава седемнадесета. Послушанието не отменя нуждата от правилна преценка
Зная, че в ума на много от читателите на книгата ни Не съдете, за да не бъдете съдени се върти една мисъл: „Ами праведните помисли,* които проповядваше старецът Паисий? Те бяха един от стълбовете на личността и на обучението му. Какво ще кажете по тази тема?”
Всеизвестен е един негов много удачен пример – за пчелата, която лети в някоя градина и посещава всички красиви цветя, а на връщане в кошера си разказва на останалите за разнообразието от цветове и красотата им. Когато обаче в градината се „поразходи“ някоя муха, тя ще отиде там, където има тор и нечистотии и като се върне, ще сподели с другите мухи как си е прекарала „по тези места“.
Първо, трябва да отбележим огромния резонанс на личността и учението на стареца Паисий във всички балкански страни и цялото православие. От София до Париж − по целия свят са ми показвали книги на стареца, издадени на местния език. Не знам друга духовна личност или светец в нашето съвремие или в по-ранен период, която тъй силно да е повлияла на толкова голяма част от православието и не само. Това е нещо като нова евангелизация на православието.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
