Неделя на Слепия
- Детайли
- Епископ Методий (Кулман)
В нашите дни на страшна духовна обърканост и недоверие към духовни авторитети, по-често от когато и да било следва да прибягваме към Божието слово. То трябва да бъде наш непоколебим камък, авторитет, ръководител. И е нужно да го четем с простота, доверчивост и внимание.
На какво, например, ни учи евангелското четиво за изцелението на слепия? На какви въпроси от съвременния живот Господ ни дава отговор тук?
Всички нас от време на време ни измъчва въпросът относно причините за хорските беди и нещастия. Някак се съгласяваме и можем да разберем, когато те са своеобразно средство за поправяне на грешника. Но защо понякога те се стоварват върху Божиите, добрите хора, може би дори върху праведниците?
Бог винаги преувеличава
- Детайли
- Прот. Николай Лудовикос
Втора част на беседата "Светостта е да се довериш на Бога"
„We never really die“ или „Ние никога не умираме наистина“, както казваше Люси от едноименния филм на Люк Бесон. Не умираме в истинския смисъл. Разбира се, това е нещо, което човек трябва сам да открие. Дълбоко в нас то вече съществува като желание – желание да се отъждествим с абсолютното, да влезем в общение с него и целият ни живот да се превърне в образ, в икона на този Абсолют.
Ако някой търси по-евангелско тълкувание на всичко това, бих казал следното: в Евангелието, което се чете днес, откъса от Проповедта на планината, има нещо, което бих нарекъл „абсолютна терапия срещу депресия“. Христос казва: „Не се тревожете за утрешния ден.“ (Мат. 6:34)
С този израз Той на практика ти казва: „Ти си във вечността. Живей в пълнотата на настоящия момент.“ Това е наистина удивително, разтърсващо слово. Христос ни казва: настоящето, този момент, когато си във връзка с Мен, е самата пълнота. Да, утрешният ден ще дойде и ще донесе свои неща и грижи, но той ще бъде друга, нова пълнота. А днес, днес ти си извън времето, дори докато живееш в него. Защото си в Моето присъствие – в присъствието на Абсолютния. Тази истина е разтърсваща. Това е Божието предложение към нас, но Той не спира дотук, а отива по-далеч.
Светостта е да се довериш на Бога
- Детайли
- Прот. Николай Лудовикос
Беседа "Ценността на светостта за съвременния човек", изнесена във Ватопедския манастир в Неделята на всички светии, 2023 г.
Днес живеем в епоха, в която хората усещат – както малко пъти досега, – липсата на святост. Само че не разбират точно какво е това, което им липсва, когато казват, че им липсва светостта.
Наскоро чух една песен, която бях слушал преди много, много години – една рок песен на една група, която се казваше Van der Graaf Generator. Слушах ги често, когато бях млад. И след толкова десетилетия попаднах отново на тази песен. Питър Хамил пееше в нея… Ще го преведа: „Излязох на улицата и търсех нещо чисто, прекрасно, възвишено... И накрая се сблъсках със стена пред себе си и осъзнах, че съм в затвор. И то в един голям храм, в който се боготвори егото.“
И там се губи напълно светостта, чистотата. Не е ли странно, че именно онова, което търсим, не знаем какво е. Търсим нещо, което да ни възвърне пълнотата на самите нас, пълнотата на нашата истина – нещо, което да ни даде усещането, че сме цели и единни.
Слово за празника Преполовение
- Детайли
- Иконом Йоан Карамихалев
„В средата на празника напой жадната ми душа с водата на благочестието, защото си призовал всички: жадният да дойде при Мене и да пие; Христе Боже наш, извор на нашия живот, слава на Тебе“
(Тропар на празника)
В срядата на четвъртата седмица след Пасха отбелязваме един удивителен в много отношения празник. Преполовението на Петдесетница е ден, стоящ по средата между два големи празника – Пасха и Петдесетница. В него радостта от Възкресението Христово се съединява с очакване възпомимнанието за слизането на Светия Дух върху апостолите.
Наименованието на празника Преполовение Църквата е заимствала от евангелския разказ, който благовести за Иисус Христос – как Той в третата година от Своята евангелска проповед, на препополовение на старозаветния празник Разпъване на шатри, е влязъл в храма и е поучавал. Празникът е бил въведен в християнското богослужение в първата половина на 4 в.
Гневът е нашата първа дума: Защо обществото ни живее в конфликт
- Детайли
- Прот. Василий Термос
Из дискусията след лекцията „Насилието – индивидуално явление или психопатология на обществото?“.
Как присъства разделението „ние и другите“ в религиозния живот? Съществуват ли и днес религиозни форми на насилие в обществата с християнски фундамент? И по-конкретно, дали този фундамент днес продължава по-скоро да възпроизвежда формите на насилие, вместо да ги лекува?
– За съжаление, и религиозните пространства са уязвими към този тип насилие. Виждаме това в нашата собствена църковна среда – съществуват разделения между енории, манастири, религиозни групи и т.н. Има много враждебност в интернет, и то често от църковни хора – именно защото присъства тази логика „ние срещу другите“.
Затова и ни е трудно да си сътрудничим – както в политическия живот, така и в църковния. Нямаме култура на сътрудничество. Според мен една от дълбоките причини, която идва още от древни времена, е тази разделителна, конфликтна нагласа – когато човекът се утвърждава чрез гнева си, чрез противопоставяне.
Ако се върнем към омировия епос, към Илиада, която се смята за първото писмено произведение на гръцката литература, ще видим, че първата дума на първия ред е: „О, богиньо, възпей гнева...“ (Μῆνιν ἄειδε, θεά...) Цялата сцена се изгражда около обидата и гнева на един воин, който се отделя от другите заради своята ярост. Искам да кажа, че това е ендемичен проблем на нашия народ, който ни влияе дълбоко – дори и в нашата вяра, дори и в църковния живот.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
