Когато Бог мълчи: да вървиш към светлината без да я виждаш
- Детайли
- Наталия Влашченко
Продължение от „През онази година Христос не възкръсна“
- Отец Андрей, казвате, че сте противник на колективната отговорност. Разбирам много добре какво имате предвид. Но не е тайна, че мнозинството от руснаците подкрепят т. нар. „специална военна операция“ и самия Путин. Това е факт. И тук възниква въпрос, върху който съм мислила много – и дори съм го задавала на някои от моите събеседници: Как е възможно за 10-15 години да се случи такова обезчовечаване на цял един народ? Защото, в крайна сметка, мнозина действително подкрепят този ужас – убийства на съседи, говорене за „изправяне от колене“ и целия този комплект от лозунги, които Вие добре познавате. Подкрепа има, и то реална. Но колко хора наистина подкрепят – дали това наистина е мнозинството – е въпрос, на който е трудно да се отговори. Ясно е, че в условията на авторитарен режим, никакви социологически проучвания не са надеждни. Защото, когато някой бъде попитан на улицата или по телефона, той няма как да знае кой всъщност му задава въпроса и с каква цел. А в тоталитарни общества всякакви анкети по същество стават некоректни. Това го знаем добре, нали?
- Да, разбира се. Макар че, както ми разказваха някои социолози, все пак съществуват форми на анкетиране, които донякъде работят. Например, можеш да попиташ хората за какво биха дарили пари – за онези, които сега воюват, или за някакви други цели. Дори чрез такива косвени въпроси може да се направят определени изводи. Не искам да оправдавам никого, но за мен е очевидно, че в Русия няма истинска обществена потребност от война. Не е ситуацията от 1941-1942 г., когато хората стояха на опашки пред военните комисариати, когато 16-годишни твърдяха, че са на 18, когато хората бяха готови да работят по две смени без отпуски и жертваха всичките си спестявания за фронта. Такова нещо изобщо няма сега. Мисля, че ако говорим за „мнозинството“, то по-скоро повечето хора просто искат да водят нормален, спокоен живот – такъв, какъвто са водили преди. Но е ясно, че онази активна част от обществото – така наречената „Z-част“ – получава всички микрофони, всички високоговорители, цялото ефирно време. И поради това доста успешно се представя като гласа на мнозинството. А що се отнася до хората, които все пак подкрепят случващото се – тук не бива да подценяваме огромната роля на държавната пропаганда.
Христос е Божия сила и Божия премъдрост
- Детайли
- Иконом Йоан Карамихалев
(Слово за празника Света Софѝя – Премъдрост Божия, произнесено в старинния едноименен столичен храм на вечерната на 27 април 2025 г.)
„Ние проповядваме Христа разпнатия… Божия сила и Божия премъдрост“
(1 Кор. 1:23-24)
В продължение на векове пророци, богослови, философи, поети, художници се опитват да разкрият по всички достъпни за тях начини дълбокия и многостранен смисъл на Софѝя – Божията премъдрост. Източникът, от който черпят, са освен книгите на Премъдростта – Притчи Соломонови, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисус, син Сирахов, Еклисиаст, книгата на Йов, Псалтир и книгите на Новия Завет, още богослужебните канони, сред които особено се откроява канонът на преп. Козма Маюмски за службата на Велики четвъртък, в който се възпява и получава тълкувание понятието Софѝя.
Света Софѝя – Премъдрост Божия е едно от свещените имена на Спасителя на света Господ Иисус Христос. Целият свят е пронизан от божествената любов и Премъдрост. „Вся премудростью сотворил еси“ (Пс. 103:24) – възклицава псалмопевецът Давид, любувайки се на красотата на мирозданието. Никакво зло, нечистота, завист и грях не могат да погасят тази тържествуваща светлина.
„През онази година Христос не възкръсна“
- Детайли
- Наталия Влашченко
Отец Андрей Кордочкин – протойерей, богослов, църковен историк, бивш клирик на Испано-португалската епархия на РПЦ. През февруари 2022 г. подписва обръщение на духовници от Руската православна църква с призив за помирение и прекратяване на войната. След донос от „енориаши“ през 2023 г. му е забранено да служи. В момента е в клира на Белгийската митрополия на Константинополската патриаршия. Интервюто е с журналистката Наталия Влашченко за нейния подкаст „Власть vs. Влащенко“ в навечерието на Възкресение Христово.
- Когато 160 вярващи – „Ваши“ вярващи – написаха доноса срещу Вас, в този момент не се ли почувствахте самотен?
- А защо решихте, че това са мои енориаши? Това писмо беше инициирано от човек, когото никой не беше виждал в нашия храм преди началото на войната. Този човек се появи няколко месеца по-късно и беше напълно очевидно, че действията му са били координирани със съответните служби. Започна да крещи от името на всички: „Ние сме руснаци, ние сме православни, ние сме вярващи“. Подписите се събираха мащабно в социалните мрежи, из цялата страна, т. е. мога да кажа, че от хората, които подписаха доноса, може би двама-трима бяха наши действителни енориаши и още няколко, които просто знам кои са. Повечето от хората, подписали писмото, всъщност дори не знаеха кой съм аз. И аз не знам кои са. Но поне станаха ясни правилата на играта.
Защо не се обикаля храмът на Великден
- Детайли
- Иван Димитров
Днес един опитен свещеник в социална мрежа си позволи да посъветва поне имащите достъп до профила му, че на Великден (в среднощната пасхална, възкресна служба) не се обикаля храмът, както за съжаление на много места го правят поне само хората. Условно да ги наречем богомолци, макар че в християнското разбиране богомолци са хората, които участват в богослужение, ръководено от свещеник. А въпросните обикаляния не се ръководят от свещеник, те са „самосиндикални“. И го правят, защото лани така са го правили, по-лани пък някои техни познати са го правили, както и по-по-лани.
Наистина, стана традиция да се обикаля храмът след обявяването на Христовото възкресение в полунощ (някъде по обективни причини може да не е точно в полунощ, но не в часа е проблемът). При това някои (полу)познавачи на църковните книги заявяват (както и днес в коментар към препоръката на въпросния свещеник): в църковния типик (книгата за реда на богослуженията) пишело, че се обикаля храмът.
Каква е истината? Да, в обясненията за среднощната служба се споменава два пъти за лития, но няма и намек за обикаляне на храма.
Патриаршеско и синодално пасхално послание 2025 г.
- Детайли
- Св. Синод
Христос воскресе!
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Вестта за Възкресението на Сина Божий е радост за човешкото сърце. Нашето свидетелство за Победителя на смъртта, разпнатия и възкръснал наш Господ и Спасител Иисус Христос, е свидетелство на радостта, на вярата и надеждата. А затова и проповедта ни за Христовото Възкресение е проповед за тържеството на живота – за победата, която е била удържана, заради нас, от нашия Бог и Творец, Който е Самият Живот и единствен Източник на живота. Който от любов сътвори света и човека и Който – отново в изява на Своята безпределна любов – стана и нашият Спасител от греха, тлението и смъртта (срв. Йоан. 3:16; 10:10). В Деня на Възкресението ние прославяме победата на Живота.
Вярата на Църквата в чудото на Възкресението е вяра, която се основава на лично свидетелство. Гласът на Църквата и до днес е гласът на жените-мироносици – тези първи свидетелки на Възкресението. Това е и гласът на светите апостоли, които в продължение на четиридесет дена след Пасха общуваха с възкръсналия Спасител и станаха „очевидци на Неговото величие“ (2 Петр. 1:16). Това е гласът на свети апостол Тома, който след като се увери лично в истинността на Възкресението изповяда: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан. 20:28). Това е гласът на всички светии, които с Христовата благодат победиха в борбата с греха и станаха причастници на Христовото възкресение. Това е гласът на светата Църква, която и днес не престава да благовести и да проповядва Евангелието на царството Божие достъпно за всички човеци, чрез вярата във Възкръсналия Спасител и живот по Неговите заповеди.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
