Колко мисли, колко чувства предизвиква всеки празник!
Празника Връбница ние посрещаме със зелени клонки в ръце. Всеки от нас държи зелена клонка.
Какво е това? Какво ни казва тя? Тя ни говори не само как радостно са посрещали Господа с клонки в ръце при Неговото влизане в Йерусалим. Говори ни и за отминалата зима, когато всичко в природата изглеждаше мъртво, неживо, заглъхнало... Но ние знаем, че зимата не е вечна, че ще дойде пролетта, че отново всичко ще се раззелени, ще разцъфне и ще принесе плодове. Затова не се страхуваме от зимата и радостно очакваме пролетното слънчице.
Тази зелена клонка говори и за нашата душа. Как често в нас, в душите на мнозина от нас е зима, студ, всичко е мъртво, няма нито зеленина, нито цветче, нито плод... Но ние знаем, че зимата се сменя с пролетта; знаем, че няма човешка душа, която не би могла да се сгрее, оживи, принесе плодове... И очакваме с нетърпение пролетното слънце за душата ни, когато ще можем да принесем на Господа не само зелена клонка, но и нашата сгрята, оживяла душа...
А нашето слънце е Господ; и цветята на оживяващата ни душа – това са любовта към Бога, към хората, към света; а любовта се доказва чрез внимание.
Господи, научи ни да внимаваме – да внимаваме към душата си, към всеки човек, към Тебе!
Благословен е Идещият в името Господне!
Превод: Радостина Ангелова
Източник: откъс от сборника „Немного о Многом“
www.azbyka.ru
