Ерес, която убива
- Детайли
- Двери
Сестра Васа Ларина е расофорна монахиня (без дадени монашески обети) към Руската православна задгранична църква. В средата на май синодът на РПЗЦ я лиши от монашество заради непослушание и ѝ забрани да носи монашески одежди. След това тя премина към Православната църква на Украйна. Сестра Васа е доктор по богословие, литургист, професор в Киевската православна богословска академия. Родена е през 1970 г. в Ню Йорк, в семейство на свещеник, руски емигрант. След училище учи в колеж с хуманитарна насоченост. Изучава богословие в Института по православно богословие на Мюнхенския университет. Широко известна е благодарение на своя канал „На кафе със сестра Васа“ в YouTube, в който се разглеждат религиозни теми. След нахлуването на руската армия в Украйна публикува поредица от видеоклипове „Православни против войната“ и критикува изказванията и действията на представители на Московска патриаршия и РПЗЦ. В интервю за канала Freedom.live тя разказва за причините за преминаването ѝ към ПЦУ, отношението ѝ към войната, политиката на Путин и патр. Кирил. Интервюто е взето в Рим, но в него сестра Васа разказва за скорошното си посещение в Украйна и Киев. Предлагаме на читателите на Двери откъси от него.
… Много се изненадах, че въпреки войната Киев устоява. Това беше постоянната ми мисъл: Киев стои. От това усещане извлякох много уроци. Просто чувствам, че сега трябва да учим, и то много, от това как устоява украинският народ. И дори от това, че църквата е разделена, но живее. Живот има. В крайна сметка, нашето разделение също е признак на живот. Това е нормално. Хората, които имат моралната сила да приемат това предизвикателство, да вложат духовни и душевни сили, или при които тези сили сега се пробуждат, разкриват най-добрата страна от себе си. Видях една ранена Украйна, която се бори, страда, но устоява, за да утвърждава живота. По-голяма част от Евангелието е за това, как да победим смъртта чрез общение и единство с Христос. Този, Който стъпка смъртта със смърт и възкръсна. Но с рани. Христос възкръсна, но не без раните на страданието и ни приканва да се приобщим към Него именно чрез тях. Несправедливостта, която сякаш беше възтържествувала, когато Го разпнаха и убиха на Кръста, не е забравена, защото Неговите рани свидетелстват за това престъпление.
Капанът на идолопоклонството
- Детайли
- Струмишки митр. Наум
Хората имат склонност към създаване на идоли. Идол е всичко онова, което човек поставя на първо място в сърцето си вместо Бог и вместо духовното израстване в Него. Хората искат да се държат за нещо видимо, осезаемо – като слепец за бастун – нещо, което могат да усетят и преживеят, а Бог не им изглежда подходящ за това. Още докато Моисей се бавел да се върне от планината Синай с плочите на Божиите заповеди, народът си бил направил златен телец – идол, и започнал да му се кланя.
Основната причина за такова поведение е поробеното от страстите сърце – славолюбието, сребролюбието и сластолюбието държат ума непросветен и сляп за Бога. Така човек, на това ниво на развитие, е принуден да търси сигурност и защита в явления от този свят: такива могат да бъдат държава, нация, семейство, бизнес, власт, титли, престъпност и т.н., законни или незаконни неща, и от всичко това си прави идоли. Казвам „принуден“, защото демоните, чрез страстите, поемат управление над живота ни, използвайки страха като средство. Макар винаги да е свързан с нещо материално, идолът всъщност е лъжовно състояние на помрачен ум – демонична идея, прелест.
Неделя на Слепия
- Детайли
- Епископ Методий (Кулман)
В нашите дни на страшна духовна обърканост и недоверие към духовни авторитети, по-често от когато и да било следва да прибягваме към Божието слово. То трябва да бъде наш непоколебим камък, авторитет, ръководител. И е нужно да го четем с простота, доверчивост и внимание.
На какво, например, ни учи евангелското четиво за изцелението на слепия? На какви въпроси от съвременния живот Господ ни дава отговор тук?
Всички нас от време на време ни измъчва въпросът относно причините за хорските беди и нещастия. Някак се съгласяваме и можем да разберем, когато те са своеобразно средство за поправяне на грешника. Но защо понякога те се стоварват върху Божиите, добрите хора, може би дори върху праведниците?
Бог винаги преувеличава
- Детайли
- Прот. Николай Лудовикос
Втора част на беседата "Светостта е да се довериш на Бога"
„We never really die“ или „Ние никога не умираме наистина“, както казваше Люси от едноименния филм на Люк Бесон. Не умираме в истинския смисъл. Разбира се, това е нещо, което човек трябва сам да открие. Дълбоко в нас то вече съществува като желание – желание да се отъждествим с абсолютното, да влезем в общение с него и целият ни живот да се превърне в образ, в икона на този Абсолют.
Ако някой търси по-евангелско тълкувание на всичко това, бих казал следното: в Евангелието, което се чете днес, откъса от Проповедта на планината, има нещо, което бих нарекъл „абсолютна терапия срещу депресия“. Христос казва: „Не се тревожете за утрешния ден.“ (Мат. 6:34)
С този израз Той на практика ти казва: „Ти си във вечността. Живей в пълнотата на настоящия момент.“ Това е наистина удивително, разтърсващо слово. Христос ни казва: настоящето, този момент, когато си във връзка с Мен, е самата пълнота. Да, утрешният ден ще дойде и ще донесе свои неща и грижи, но той ще бъде друга, нова пълнота. А днес, днес ти си извън времето, дори докато живееш в него. Защото си в Моето присъствие – в присъствието на Абсолютния. Тази истина е разтърсваща. Това е Божието предложение към нас, но Той не спира дотук, а отива по-далеч.
Светостта е да се довериш на Бога
- Детайли
- Прот. Николай Лудовикос
Беседа "Ценността на светостта за съвременния човек", изнесена във Ватопедския манастир в Неделята на всички светии, 2023 г.
Днес живеем в епоха, в която хората усещат – както малко пъти досега, – липсата на святост. Само че не разбират точно какво е това, което им липсва, когато казват, че им липсва светостта.
Наскоро чух една песен, която бях слушал преди много, много години – една рок песен на една група, която се казваше Van der Graaf Generator. Слушах ги често, когато бях млад. И след толкова десетилетия попаднах отново на тази песен. Питър Хамил пееше в нея… Ще го преведа: „Излязох на улицата и търсех нещо чисто, прекрасно, възвишено... И накрая се сблъсках със стена пред себе си и осъзнах, че съм в затвор. И то в един голям храм, в който се боготвори егото.“
И там се губи напълно светостта, чистотата. Не е ли странно, че именно онова, което търсим, не знаем какво е. Търсим нещо, което да ни възвърне пълнотата на самите нас, пълнотата на нашата истина – нещо, което да ни даде усещането, че сме цели и единни.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
