Капанът на идолопоклонството
- Детайли
- Струмишки митр. Наум
Хората имат склонност към създаване на идоли. Идол е всичко онова, което човек поставя на първо място в сърцето си вместо Бог и вместо духовното израстване в Него. Хората искат да се държат за нещо видимо, осезаемо – като слепец за бастун – нещо, което могат да усетят и преживеят, а Бог не им изглежда подходящ за това. Още докато Моисей се бавел да се върне от планината Синай с плочите на Божиите заповеди, народът си бил направил златен телец – идол, и започнал да му се кланя.
Основната причина за такова поведение е поробеното от страстите сърце – славолюбието, сребролюбието и сластолюбието държат ума непросветен и сляп за Бога. Така човек, на това ниво на развитие, е принуден да търси сигурност и защита в явления от този свят: такива могат да бъдат държава, нация, семейство, бизнес, власт, титли, престъпност и т.н., законни или незаконни неща, и от всичко това си прави идоли. Казвам „принуден“, защото демоните, чрез страстите, поемат управление над живота ни, използвайки страха като средство. Макар винаги да е свързан с нещо материално, идолът всъщност е лъжовно състояние на помрачен ум – демонична идея, прелест.
Неделя на Слепия
- Детайли
- Епископ Методий (Кулман)
В нашите дни на страшна духовна обърканост и недоверие към духовни авторитети, по-често от когато и да било следва да прибягваме към Божието слово. То трябва да бъде наш непоколебим камък, авторитет, ръководител. И е нужно да го четем с простота, доверчивост и внимание.
На какво, например, ни учи евангелското четиво за изцелението на слепия? На какви въпроси от съвременния живот Господ ни дава отговор тук?
Всички нас от време на време ни измъчва въпросът относно причините за хорските беди и нещастия. Някак се съгласяваме и можем да разберем, когато те са своеобразно средство за поправяне на грешника. Но защо понякога те се стоварват върху Божиите, добрите хора, може би дори върху праведниците?
Бог винаги преувеличава
- Детайли
- Прот. Николай Лудовикос
Втора част на беседата "Светостта е да се довериш на Бога"
„We never really die“ или „Ние никога не умираме наистина“, както казваше Люси от едноименния филм на Люк Бесон. Не умираме в истинския смисъл. Разбира се, това е нещо, което човек трябва сам да открие. Дълбоко в нас то вече съществува като желание – желание да се отъждествим с абсолютното, да влезем в общение с него и целият ни живот да се превърне в образ, в икона на този Абсолют.
Ако някой търси по-евангелско тълкувание на всичко това, бих казал следното: в Евангелието, което се чете днес, откъса от Проповедта на планината, има нещо, което бих нарекъл „абсолютна терапия срещу депресия“. Христос казва: „Не се тревожете за утрешния ден.“ (Мат. 6:34)
С този израз Той на практика ти казва: „Ти си във вечността. Живей в пълнотата на настоящия момент.“ Това е наистина удивително, разтърсващо слово. Христос ни казва: настоящето, този момент, когато си във връзка с Мен, е самата пълнота. Да, утрешният ден ще дойде и ще донесе свои неща и грижи, но той ще бъде друга, нова пълнота. А днес, днес ти си извън времето, дори докато живееш в него. Защото си в Моето присъствие – в присъствието на Абсолютния. Тази истина е разтърсваща. Това е Божието предложение към нас, но Той не спира дотук, а отива по-далеч.
Светостта е да се довериш на Бога
- Детайли
- Прот. Николай Лудовикос
Беседа "Ценността на светостта за съвременния човек", изнесена във Ватопедския манастир в Неделята на всички светии, 2023 г.
Днес живеем в епоха, в която хората усещат – както малко пъти досега, – липсата на святост. Само че не разбират точно какво е това, което им липсва, когато казват, че им липсва светостта.
Наскоро чух една песен, която бях слушал преди много, много години – една рок песен на една група, която се казваше Van der Graaf Generator. Слушах ги често, когато бях млад. И след толкова десетилетия попаднах отново на тази песен. Питър Хамил пееше в нея… Ще го преведа: „Излязох на улицата и търсех нещо чисто, прекрасно, възвишено... И накрая се сблъсках със стена пред себе си и осъзнах, че съм в затвор. И то в един голям храм, в който се боготвори егото.“
И там се губи напълно светостта, чистотата. Не е ли странно, че именно онова, което търсим, не знаем какво е. Търсим нещо, което да ни възвърне пълнотата на самите нас, пълнотата на нашата истина – нещо, което да ни даде усещането, че сме цели и единни.
Слово за празника Преполовение
- Детайли
- Иконом Йоан Карамихалев
„В средата на празника напой жадната ми душа с водата на благочестието, защото си призовал всички: жадният да дойде при Мене и да пие; Христе Боже наш, извор на нашия живот, слава на Тебе“
(Тропар на празника)
В срядата на четвъртата седмица след Пасха отбелязваме един удивителен в много отношения празник. Преполовението на Петдесетница е ден, стоящ по средата между два големи празника – Пасха и Петдесетница. В него радостта от Възкресението Христово се съединява с очакване възпомимнанието за слизането на Светия Дух върху апостолите.
Наименованието на празника Преполовение Църквата е заимствала от евангелския разказ, който благовести за Иисус Христос – как Той в третата година от Своята евангелска проповед, на препополовение на старозаветния празник Разпъване на шатри, е влязъл в храма и е поучавал. Празникът е бил въведен в християнското богослужение в първата половина на 4 в.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
