Тайнството на Светата Троица, на човека и света
- Детайли
- Хрѝстос Янарàс
Известният гръцки философ и богослов Хрѝстос Янарàс (1935-2024) разговаря със Западно-американски епископ Максим (Василиевич) от Сръбската патриаршия, в манастира „Escondido“ в Калифорния, за тайната на Светата Троица, преобразяващата природа на любовта и дълбокия смисъл на свободата. Записът е от 2010 г.
Мисля, че според човешката мисъл, според начина, по който човешкият ум е устроен да функционира, съединение или единство означава съжителството, съвместното съществуване на три неща, на три индивидуалности. Бих се осмелил да кажа, че за първи път в човешката история в последните десетилетия, от началото на 20 в. насам, квантовата физика ни създаде необходимостта да говорим за съществуващи неща, които са индивидуални, но същевременно и не са. Вероятно сте чували за онзи експеримент, когато един фотон влиза в измервателен уред и после излиза едновременно от два изхода на уреда. Той е и тук, и там. Ако във физиката можем да приемем, макар че по-скоро не можем, а просто математически го отбелязваме, едно присъствие, което е освободено от пространството, то много по-трудно е да схванем, че в случая с Бога Църквата живее чрез своя опит реалността на три битиета, които не са три индивидуалности.
Това са три различни битиета, които обаче не представляват три части, три отсечени къса, три отделни неща, както бихме ги нарекли на човешки език. Затова смятам, че тук има нещо повече от просто езикова точност – бих казал, че това е откровение: фактът, че още от самото начало на живота на Църквата, тя говори за Триединия Бог с имената Отец, Син и Дух.
Канон за преп. Паисий Хилендарски
- Детайли
- Иван Димитров
Из служба за преподобни Паисий Хилендарски (19 юни)
Тропар, глас 4
Кирила равноапостольнаго язык, защитив обновил еси и Патриарха Евфимия благословение Тройческое, предначав, исполнил еси. Твоим бо трудом болгаром паки внятным их языком благочестие воспроповедася, и тобою первее начат Промысл Троический – дело освобождения рода Болгарскаго. Сего ради тя почитаем, Паисие блаженне, и любовию совершаем честную память твою.
Ти защити езика на равноапостолния Кирил и го обнови, и като начена с Троичното благословение на патриарх Евтимий, го обогати, защото с твоето дело отново се проповядва благочестие на българите на разбираем за тях език и от тебе започна Троичният Промисъл – делото за освобождение на българския народ; затова те почитаме, блажени Паисие, и с любов празнуваме почитаната ти памет.
Нашите небесни роднини
- Детайли
- Сергей Худиев
Църковните празници са непресъхващ източник на утеха, ободряване и надежда, и дори само ако се замислим върху техния смисъл нашият живот би бил много по-радостен. Това се отнася и за деня на Всички светии. Какво си припомняме в този ден?
Че светът, в който живеем, има цел, смисъл и предназначение. Всички събития от световната история, радостни или непоносимо трагични, са насочени към една цел – и тази цел е Царството, състоящо се от светци. Защо минават вековете, за какво възникват, укрепват и загиват могъщи държави, за какво Църквата проповядва Божието слово, за какво благовестители се отправят в далечни страни, за какво изобщо е създадена вселената, за какво светят звездите, за какво са сътворени галактиките? С една цел – да се напълни Царството със светци. Вселената е създадена, за да роди светци; историята се развива, за да се явят в нея светци; животът на Земята съществува, слънцето изгрява и дъждът вали със същата цел – за да дойдат Божии светци.
Търпението е молитва: за житейските поуки от пътя на един Божи човек
- Детайли
- Златина Иванова
Представяне на книгата "Разкази за Божия човек" с автор Николай Иванов, издание на храм "Св. Георги" в Дървеница, от редактора Златина Каравълчева, провело се в резиденция "Тера", 11 юни 2025
Появата на книгата „Разкази за Божия човек“, посветена на живота на отец Димитър Вукадинов (1939 – 2012) е събитие в българския църковен контекст, защото тя отговаря на нуждата не просто да помним, а съзнателно да забележим, съхраним и предадем паметта за личности, живели с вяра и служение в тежко време. Такива книги са рядкост – и не само защото духовният живот все още трудно намира своето място в общественото внимание, а и защото самото писане за духовник или изобщо за църковен авторитет поставя автора на такава книга пред сериозни вътрешни изпитания.
Особено за вярващите хора това е трудно начинание: изкушението да идеализираш, да наложиш собствените си представи за „святост“, за „служение“, е голямо. Колкото по-индивидуалистичен е авторът, толкова по-силно личи отпечатъкът му върху текста. Но в този случай изборът на форма е различен и много удачен – авторовият разказ е последван от свидетелства на хора, които не само го обогатяват, но и го „проверяват“, не позволяват той да остане едностранен. Тази структура прави книгата „общо дело“ в най-добрия църковен смисъл – тя не принадлежи на един човек, а носи гласовете на мнозина. И това я прави достоверна и богата. Може да кажа даже, че е нов, оригинален формат за биографична книга за църковна личност. Избрах няколко акцента от разказа за живота на отец Димитър, които ми се струват особено важни.
Кипърският архиепископ: Затворете ушите си за онези, които с егоизъм крещят
- Детайли
- Кипърски архиепископ Георгий
По случай празника на св. апостол Варнава на 11 юни Кипърският архиепископ Георгий говори за ценното наследство на апостола по тези земи (той е родом от о-в Кипър – срв. Деян. 4:36) и отправи остро предупреждение срещу отцепниците (т. нар. „оградили се“), като ги нарече „вълци в овчи кожи“, които застрашават единството и вярата на Църквата под предлог на борба срещу икуменизма.
Ето и неговата проповед, в която накрая той говори и за днешната криза в Кипърската архиепископия:
Смесени са чувствата ни в този тържествен за нашата църква ден. Сърцето ни иска да трепне от радост в памет на „онзи, който ни роди в Христа Иисуса чрез благовестието“. То желае да огледа през изминалите векове плодовете на лозето Господне, което славният Варнава, заедно с Павел, засадиха. Да въздаде слава на Бога, защото нашата църква е съхранила чиста и непроменена в продължение на две хиляди години вярата, която е приела от апостолите.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
