(Слово за празника Света Софѝя – Премъдрост Божия, произнесено в старинния едноименен столичен храм на вечерната на 27 април 2025 г.)
„Ние проповядваме Христа разпнатия… Божия сила и Божия премъдрост“
(1 Кор. 1:23-24)
В продължение на векове пророци, богослови, философи, поети, художници се опитват да разкрият по всички достъпни за тях начини дълбокия и многостранен смисъл на Софѝя – Божията премъдрост. Източникът, от който черпят, са освен книгите на Премъдростта – Притчи Соломонови, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисус, син Сирахов, Еклисиаст, книгата на Йов, Псалтир и книгите на Новия Завет, още богослужебните канони, сред които особено се откроява канонът на преп. Козма Маюмски за службата на Велики четвъртък, в който се възпява и получава тълкувание понятието Софѝя.
Света Софѝя – Премъдрост Божия е едно от свещените имена на Спасителя на света Господ Иисус Христос. Целият свят е пронизан от божествената любов и Премъдрост. „Вся премудростью сотворил еси“ (Пс. 103:24) – възклицава псалмопевецът Давид, любувайки се на красотата на мирозданието. Никакво зло, нечистота, завист и грях не могат да погасят тази тържествуваща светлина.
„Премъдростта си съгради дом“ (Прит. 9:1) се казва в Притчи Соломонови. В тези думи се съдържа указание за Христос, Сина Божи, Който в апостолските послания се нарича Божия Премъдрост, а в думата „дом“ се съдържа указание за Пресветата Дева Мария, от която се въплътил Синът Божи. В Софѝя, Премъдростта Божия, отците на Църквата виждали второто лице на Светата Троица, ипостасната Премъдрост, Сина Божи, построил за Себе Си храма на Своята плът от Пречистата Богородица. Затова величаят св. Богородица като дом на божествената Премъдрост.
В Притчи Соломонови Премъдростта сама разкрива своя произход преди сътворението на света (Прит. 8:22), като свидетелства както за своята дейност при сътворяването на света (Прит. 8:27-30), така и за своето отношение към хората, които тя води към Бога (Прит. 8:31, 35-36). Тя е източникът на живота: „който ме е намерил, намерил е живот“ (Прит. 8:35).
Учението за Премъдростта, очертано в основни линии в Стария Завет, преминало в Новия Завет, където в светлината на новото Откровение Премъдростта, дейна участница в сътворението на света, се отъждествява с Бог Слово, второто лице на Пресветата Троица, Което „в начало“ било „у Бога“ и без Когото „не стана нито едно от онова, което е станало“ (Иоан 1:1-3). Апостол Павел използва думата премъдрост по отношение към Господ Иисус Христос: „Ние проповядваме Христа разпнатия… Божия сила и Божия премъдрост“ (1 Кор. 1:23-24).
Отците и учителите на Църквата припознават Христос в старозаветната Премъдрост Божия. Още Ориген рязко подчертавал, че Премъдростта е първоначалното и собствено име на Божия Син. Св. Григорий Чудотворец нарича Христос Слово и Премъдрост, и Сила. У св. Киприан Картагенски (3 в.) намираме голяма подборка на цитати от Стария и Новия Завет, на които той еднозначно дава заглавието „Христос е премъдростта Божия и от Него всичко е сътворено“.
Човек отдавна бил убеден, че Премъдростта е пълнотата на знанието за Бога и света, знание за миналото и бъдещето – изключителна принадлежност на Божеството. Апостол Павел в Първото си послание до коринтяни с максимална пълнота е изразил мисълта за ограничеността на човешкото знание: „мъдростта на този свят е безумство пред Бога“ (1 Кор. 3:19). По думите на св. Григорий Нисийски, „… светът, ограничен от своите предели, не може да вмести в себе си понятието за безпределната премъдрост“.
Като отбелязваме днес празника на Божията Премъдрост, нека не се отдаваме на празни и лукави мъдрувания, да не заменяме „истината Божия с лъжа“ и да се покланяме и служим не „на творението“, а „на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин“ (Рим. 1:25).
