Търпението е молитва: за житейските поуки от пътя на един Божи човек
- Детайли
- Златина Иванова
Представяне на книгата "Разкази за Божия човек" с автор Николай Иванов, издание на храм "Св. Георги" в Дървеница, от редактора Златина Каравълчева, провело се в резиденция "Тера", 11 юни 2025
Появата на книгата „Разкази за Божия човек“, посветена на живота на отец Димитър Вукадинов (1939 – 2012) е събитие в българския църковен контекст, защото тя отговаря на нуждата не просто да помним, а съзнателно да забележим, съхраним и предадем паметта за личности, живели с вяра и служение в тежко време. Такива книги са рядкост – и не само защото духовният живот все още трудно намира своето място в общественото внимание, а и защото самото писане за духовник или изобщо за църковен авторитет поставя автора на такава книга пред сериозни вътрешни изпитания.
Особено за вярващите хора това е трудно начинание: изкушението да идеализираш, да наложиш собствените си представи за „святост“, за „служение“, е голямо. Колкото по-индивидуалистичен е авторът, толкова по-силно личи отпечатъкът му върху текста. Но в този случай изборът на форма е различен и много удачен – авторовият разказ е последван от свидетелства на хора, които не само го обогатяват, но и го „проверяват“, не позволяват той да остане едностранен. Тази структура прави книгата „общо дело“ в най-добрия църковен смисъл – тя не принадлежи на един човек, а носи гласовете на мнозина. И това я прави достоверна и богата. Може да кажа даже, че е нов, оригинален формат за биографична книга за църковна личност. Избрах няколко акцента от разказа за живота на отец Димитър, които ми се струват особено важни.
Кипърският архиепископ: Затворете ушите си за онези, които с егоизъм крещят
- Детайли
- Кипърски архиепископ Георгий
По случай празника на св. апостол Варнава на 11 юни Кипърският архиепископ Георгий говори за ценното наследство на апостола по тези земи (той е родом от о-в Кипър – срв. Деян. 4:36) и отправи остро предупреждение срещу отцепниците (т. нар. „оградили се“), като ги нарече „вълци в овчи кожи“, които застрашават единството и вярата на Църквата под предлог на борба срещу икуменизма.
Ето и неговата проповед, в която накрая той говори и за днешната криза в Кипърската архиепископия:
Смесени са чувствата ни в този тържествен за нашата църква ден. Сърцето ни иска да трепне от радост в памет на „онзи, който ни роди в Христа Иисуса чрез благовестието“. То желае да огледа през изминалите векове плодовете на лозето Господне, което славният Варнава, заедно с Павел, засадиха. Да въздаде слава на Бога, защото нашата църква е съхранила чиста и непроменена в продължение на две хиляди години вярата, която е приела от апостолите.
Значение на благодатта в живота на християнина
- Детайли
- Епископ Александър (Милеант)
Във всеки човек е заложено семето на доброто. Обаче както обикновеното семе не може да се развива и да зрее без влага и светлина, така и душата на човека остава безплодна, докато не я ороси Божията благодат. Усещайки в себе си недостиг на божествена помощ, старозаветният праведник се моли на Бога: „... душата ми е към Тебе като жадна земя" (Пс. 142:6). И всички хора, които искрено жадуват праведност, разбират, че без Божията помощ, без ръководството и подкрепата на Бога, не е възможен никакъв духовен живот. Божията благодат обновява душата на човека, очиства съвестта, просветлява разума, укрепва вярата, насочва волята към добро, сгрява сърцето с любов към Бога и ближния, устремява към небесното, изпълва с желание да се живее с духовни интереси. Благодатта очиства и освещава цялото същество на човека. Според свидетелството на мнозина, удостоили се с висше духовно озарение, Божията благодат носи такива мир и радост в душата, че всички земни блага и всички физически удоволствия изглеждат жалки и нищожни.
Господи, дай ни да придобием Светия Дух!
- Детайли
- Епископ Методий (Кулман)
1. Светият Дух слиза върху апостолите във вид на огнени езици на 50-ия ден след Пасха, когато те са събрани заедно, според преданието, в същата Сионска горница, където се извършва Тайната вечеря. Те получават дар да говорят на различни езици и силата на тяхното слово е такава, че още в първия ден след проповедта на апостол Петър се кръщават и присъединяват към Христовата църква три хиляди души.
Но не само дар слово получават светите апостоли при слизането на Светия Дух. Те, може да се каже, напълно се обновяват духовно. Обикновени, безкнижни, малодушни (да си спомним, че всички се разбягват, когато залавят Христос в Гетсиманската градина), те се преизпълват с такава сила на вярата и такава твърдост, че разнасят вестта за Възкръсналия Спасител по цялата вселена и не се изплашват да приемат мъченическа смърт за Него.
Възгледът за човека на стареца Софроний и съвременните богословски течения
- Детайли
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас)
Доклад, изнесен от Пергамски митрополит Йоан (Зизиулас) на всеправославния семинар „Старецът Софроний – богословът на нетварната светлина“, организиран от Ватопедския манастир и Института „Св. Максим Грек“ и проведен на 19-21 октомври 2007 г. в Атина.
Не е лесно човек да говори за този велик дар, който Господ е дал на Своята Църква – блажения старец Софроний, особено когато човек е имал, както говорещият, безценната привилегия да познава лично тази велика свята личност, да бъде духовно наставляван от неговите съвети, да се наведе под неговия епитрахил и с негова помощ да взема най-трудните и важни решения в живота си. Трудността не се крие толкова в това, че личната връзка и благодарността може да замъглят обективната истина, тъй като вече е общо прието признанието за духовното излъчване на великия старец. Трудността е в това, че богословието на този почитан старец е плод на негов личен опит, и е трудно за някой, който не притежава такъв опит, да го представи.
В днешно време сме залети от печатни издания, които описват духовни преживявания; всички вече говорят за духовност, сякаш тя е нещо, което може да бъде изложено обективно, без човек сам да го преживява. А в миналото дори онези, които наистина са преживявали тези духовни състояния, не ги правеха достояние на обществото – още по-малко пък онези, които не ги живеят, говореха за тях.
| Словото стана плът |
|---|













