Служба за Петровден в неделен ден (глас 2) на български
- Детайли
- свещ. Траян Горанов
В неделя след Неделя на всички български светии – съчетава се възкресната служба на 2 глас с празничната (Типик, с. 350, т. 6. Службата ще се повтори през 2036 г.)
В събота на вечерната
Първа катизма
Господи, воззвах (Пс. 140), гл. 2:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
Възкресни стихири:
Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7A)
Дойдете да се поклоним на Бог Слово, роден от Отец преди всички векове; Той взе плът от девицата Мария, защото доброволно претърпя кръста и се предаде на погребение, а като възкръсна от мъртвите, спаси мене, заблудения човек.
Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)
Денят на светите първовърховни апостоли Петър и Павел
- Детайли
- Архиеп. Георги (Вагнер)
Братя и сестри!
Колко хубаво е да пребиваваме заедно в Божията църква! Заедно отбелязахме празника на Слизането на Светия Дух, а сега празнуваме заедно деня на духоносните първовърховни Христови апостоли. Така преминаваме от една радост към друга, докато не постигнем всички радости в царството небесно.
Църковната радост не е това, което са радостите на този свят. Тържеството на Църквата не е това, което са празниците в обкръжаващата ни нецърковна среда. Смисълът на църковните празници не е в яденето и пиенето или в други чувствени удоволствия, а в духовното съзерцаване на чудесата на Божията любов. Именно това съзерцаване е извор за нас на неземна, непреходна, вечна радост. Всеки празник е за нас нова малка среща с великата тайна – тайната на Божията любов.
Да преобразиш раната си
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Както разбираме и от заглавието, ще говорим за това голямо благословение и благодат, която Бог е дал на човека – да може да преобразява раните си. Тоест, да може да се издига над своите рани. Да може да не бъде пленник на раните си. Някой би могъл да каже, че лошата новина е, че всички хора сме наранени и носим травми, но много добрата новина е, че в името на Христос и чрез дарбите, които Бог ни е дал, ние не сме обречени. С други думи, можем да се променим, можем да се преобразим и можем да видим отново живота си в Христа. Тоест, да се издигнем над раните си, да изживеем чудото на преобразяването на нашите рани.
Ще говорим за чудото, ще говорим за травмата, ще говорим за преобразяването на травмата и изобщо ще се опитаме да видим как Бог ни докосва със Своето чудно присъствие в ежедневието. Не някъде далеч извън живота ни, не някъде другаде, не във въображението ни, не на някакво фантастично ниво, а в живота ни, в нашето ежедневие.
Нека си припомним, къде Христос повика първите си ученици? Не в някаква зала за събития. Дори не в храма на Соломон. Не ги повиква на някакво свято място. А къде? Там, където ловяха риба.
Когато Църквата е автентична, тя създава култура
- Детайли
- Хрѝстос Янарàс
Продължение на беседата „За тайнството на Светата Троица, на човека и света“
На опелото Църквата пее: „Начало на съществуването и на ипостаста ми стана Твоето сътворително повеление“. Началото на моето битие и на моята ипостас, на моята действителна същност, не е това тяло. Това тяло е отговорът, сътвореният отговор на зова, който си ми отправил: „Ела, обичам те“. И моето „да“ е това тяло. То обаче, понеже е тварно, има начало и край, докато Твоят зов няма нито начало, нито край. Когато казвам „да“, моето „да“ е онова „амин“, за което говори апостол Павел към Бога, и това „амин“ се изпълнява чрез съзнателното приемане на смъртта. Предавам се на смъртта, казвайки: „Да, вземи ме, сега вече съществувам само за Тебе“.
Затова Църквата празнува този триумф над индивидуалността, т. е. влизането в начина на съществуване на Лицата на Светата Троица. И как го празнуваме това? Отново с човешки език. Нищо в Църквата не е извън реалността, не е абстракция или умозрение. Отново – с Пасхалната вечеря. Всяка неделя за нас е Пасха. Всяка неделя се събираме на тази Трапеза, приемаме храна, т. е. онова, което е необходимо за живота ни. Защото човек, бидейки тварен, не може да живее без хляб, без храна и без питие.
Излезе нова книга за мисията на БПЦ сред българската емиграция в Германия
- Детайли
- Двери
На книжния пазар се появи едно ценно издание, което запълва сериозна празнина в съвременната духовна и историческа литература – „Заедно в името Христово: Мисия на БПЦ сред българската емиграция в Бавария, Германия“ от свещеник Виктор Иванов (ставрофорен иконом Виктор Петков Иванов-Цимер).
Книгата представлява задълбочено документално изследване върху пастирската дейност на Българската православна църква сред нашите сънародници в Бавария, Южна Германия. Това е първото по рода си цялостно проучване, посветено на мисията на БПЦ сред българите зад граница, не само в Европа, но и в глобален план.
Изданието е дело на дългогодишни изследвания, събирани от архивите на епархията, лични спомени, материали от духовници и вярващи. С подкрепата на спомоществователи отец Виктор публикува този труд като духовна отплата за усилията на няколко поколения свещеници, служили на българите в чужбина.
Редактор на книгата е проф. Иван Желев Димитров, а корицата е дело на художника Владимир Матов. Книгата излиза в обем от 420 стр., с твърда корица, под знака на издателство „Симолини 94“, София, 2025 г.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
