Слово за празника Преполовение
- Детайли
- Иконом Йоан Карамихалев
„В средата на празника напой жадната ми душа с водата на благочестието, защото си призовал всички: жадният да дойде при Мене и да пие; Христе Боже наш, извор на нашия живот, слава на Тебе“
(Тропар на празника)
В срядата на четвъртата седмица след Пасха отбелязваме един удивителен в много отношения празник. Преполовението на Петдесетница е ден, стоящ по средата между два големи празника – Пасха и Петдесетница. В него радостта от Възкресението Христово се съединява с очакване възпомимнанието за слизането на Светия Дух върху апостолите.
Наименованието на празника Преполовение Църквата е заимствала от евангелския разказ, който благовести за Иисус Христос – как Той в третата година от Своята евангелска проповед, на препополовение на старозаветния празник Разпъване на шатри, е влязъл в храма и е поучавал. Празникът е бил въведен в християнското богослужение в първата половина на 4 в.
Гневът е нашата първа дума: Защо обществото ни живее в конфликт
- Детайли
- Прот. Василий Термос
Из дискусията след лекцията „Насилието – индивидуално явление или психопатология на обществото?“.
Как присъства разделението „ние и другите“ в религиозния живот? Съществуват ли и днес религиозни форми на насилие в обществата с християнски фундамент? И по-конкретно, дали този фундамент днес продължава по-скоро да възпроизвежда формите на насилие, вместо да ги лекува?
– За съжаление, и религиозните пространства са уязвими към този тип насилие. Виждаме това в нашата собствена църковна среда – съществуват разделения между енории, манастири, религиозни групи и т.н. Има много враждебност в интернет, и то често от църковни хора – именно защото присъства тази логика „ние срещу другите“.
Затова и ни е трудно да си сътрудничим – както в политическия живот, така и в църковния. Нямаме култура на сътрудничество. Според мен една от дълбоките причини, която идва още от древни времена, е тази разделителна, конфликтна нагласа – когато човекът се утвърждава чрез гнева си, чрез противопоставяне.
Ако се върнем към омировия епос, към Илиада, която се смята за първото писмено произведение на гръцката литература, ще видим, че първата дума на първия ред е: „О, богиньо, възпей гнева...“ (Μῆνιν ἄειδε, θεά...) Цялата сцена се изгражда около обидата и гнева на един воин, който се отделя от другите заради своята ярост. Искам да кажа, че това е ендемичен проблем на нашия народ, който ни влияе дълбоко – дори и в нашата вяра, дори и в църковния живот.
Неделя на Разслабления
- Детайли
- Епископ Методий (Кулман)
Днес чухме евангелския разказ за изцелението на разслабления от Господа. Този нещастен човек лежал вече 38 години. В Йерусалим, при Овчи порти имало къпалня, в която понякога слизал ангел и раздвижвал водата. Който влизал първи след раздвижването на водата, той се изцелявал от всеки недъг. Нещастният парализиран лежал около тази къпалня, но нямал човек, който да го спусне във водата – винаги някой влизал преди него в живителните води.
Господ Иисус Христос забелязал лежащия и го попитал: искаш ли да оздравееш? Болният отговорил: да, но нямам човек, който да ми помогне. Тогава Господ му казал: „стани, вземи постелката си и ходи". И болният станал, взел постелката си и тръгнал.
Когато нараняваме човека, воюваме със самия Христос
- Детайли
- Прот. Василий Термос
Втора част на лекцията „Насилието – индивидуално явление или психопатология на обществото?“, февруари 2024 г. (първа част тук)
Сега ще разгледаме насилието като употреба на другия. Тук говорим за една проява на консуматорската култура.
Разбира се, не всички хора консумират по един и същи начин: някои го правят умерено и осъзнато, без да попадат в капаните на консуматорството; други се поддават на тези капани; а трети дори развиват обсесивни, зависими модели на поведение, свързани с консумацията.
Основната ос на рекламата и консуматорската идеология е удоволствието. (Би било интересно да преброим някой ден колко пъти се повтарят думите „наслади се“, „удоволствие“, „отдай се“ и т.н. в рекламните текстове.) Тъй като именно удоволствието е това, към което потребителската култура постоянно ни тласка, то чрез допаминовата система на мозъка – т.нар. стимул на наградата – този модел може да доведе до истинска мания, дори зависимост. Зависимостта, разбира се, може да бъде насочена към различни обекти – вещества, храна, алкохол, или различни дейности, като видеоигри или натрапчиво, обсесивно скролиране в социалните мрежи и т.н. Но в зависимост от къде се насочи тази обсебеност, тя може да доведе и до „консумиране“ на хора. А интернет пространството изобилства от леснодостъпна порнография.
Насилието като псевдо-идентичност
- Детайли
- Прот. Василий Термос
На читателите на Двери предлагаме доклада „Насилието – индивидуално явление или психопатология на обществото?“, изнесен от прот. Василиос Термос през февруари 2024 г. в рамките на цикъла лекции „Време е за действие“, организиран от Академията за богословски изследвания във Волос. В тази първа част на изложението известният богослов и специалист по психологията на юношеското развитие говори за различните видове насилие и техния генезис, с които обществото и в частност младият човек се сблъскват.
Въпросът, с който ще се занимаваме днес, е труден и болезнен. Мисля, че всички сме забелязали увеличаването на насилието както в домовете ни, така и в обществото като цяло. Бих казал, че можем да различим някои фактори, които допринесоха за ръста на това явление – за тях вече е писано доста, така че не представям нещо ново. Първо, дългият период на икономическа криза започна да „повишава температурата“ в обществото. След това, без обществото реално да е успяло да се възстанови от кризата, дойде пандемията – с всичко, което я съпровождаше, включително карантината. И тогава видяхме нови случаи и нови форми на насилие. Всичко това, както ще обсъдим по-нататък, се развива на един фон както международен, така и вътрешен, който благоприятства създаването на насилническа среда.
В началото ще се опитаме да разграничим различните видове насилие в зависимост от мястото им в психическата структура, т. е. на какви психологически цели служат.
Тази класификация, както ще разберем с течение на изложението, има своя смисъл. Няма да се ограничим само до дилемата дали насилието е предимно личен проблем – на този, който го упражнява, или по-скоро колективен феномен. Бих искал да покажа, че това явление се намира на границата и в преплитането между тези два фактора – индивидуалния и колективния. И така ще се окаже, че нещата не са толкова прости, колкото изглеждат.
Нека най-напред си припомним отправната точка – изходната позиция за разбирането на насилието, както я формулират психоанализата и богословието.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
