Някои казват, че всичко, което се случва сега в християнския и не само в християнския свят, може лесно да се обясни: „Просто християнската епоха приключи.“ Все едно епохите сами по себе си се сменят една с друга.
Христос говори за Себе Си като за Истината. И християнството разсъждава за себе си като за истинския път, истинската вяра, истинския поглед към Бога, към света, към човека. Истинско е само това, което наистина съществува, което е. Ако нещо не съществува — каква истина е тогава?
Вярваме ли все още, че нашият Бог е Отец, Син и Свети Дух — един Бог с една същност, но триличен? Тоест, вярваме ли, че това наистина е така, че Бог, макар и да не разбираме напълно и никога няма да разберем как точно е възможно, но вярваме ли, че Бог е именно такъв? Това истина ли е?
Вярваме ли все още, че Иисус, наречен Христос, е конкретна историческа личност, живяла в този свят на конкретно място и в конкретен момент от времето, и е наистина второто лице на Светата Троица, Син Божи, Бог Слово, Който слезе на земята, влезе в утробата на конкретен исторически човек, също живял на земята в конкретно време и място — в утробата на девица, която не е познавала мъж, на име Мария, и че тя, без никакво мъжко семе, а чрез слизането на Светия Дух върху нея е заченала Младенеца и след това Го е родила — Богочовека? Това истина ли е? Така ли е било?
Вярваме ли, че конкретната историческа личност Иисус Христос е Божият Син в плът? Така ли е, или не е? Истина ли е, или не е? Вярваме ли, че този конкретен човек е живял, пътувал, ял, пил, поучавал, че след това е бил заловен, измъчван, убит, погребан и на третия ден е възкръснал, както Сам е предсказал на учениците Си, а след това се е възнесъл на небето? Че въпреки раните по тялото Си — дупките от гвоздеите и раната от копието под ребрата — Той е бил жив, можел е да бъде докоснат, отново е говорил, ходил, поучавал и дори ял? Случило ли се е това? Истина ли е?
Вярваме ли в Неговото обещание да изпрати Светия Дух, Духа на истината, и да създаде Църква тук, на земята? Вярваме ли, че Църквата е "стълб и крепило на истината"? Тоест, че в Църквата Светият Дух свидетелства за Истината — за това, което е и което не е, за това как е и как не може да бъде? Че въпреки всички огромни неправди, безчинства и неразумие на нейните членове с течение на времето в Църквата чрез Дух Свети се изяснява истинската картина на света, истинското свидетелство за Бога, света и човека?
Вярваме ли, че Бог е благ и че никой не е благ освен Бог? Че Бог и доброто са едно и също? Че Бог е любов? Че Той обича човека? Тоест, че във всеки миг от живота на човека Той желае за него само добро? Така ли е, или не?
Вярваме ли, че животът на човека е път — път към Бога, при който сам Бог е и целта на Пътя, и начинът, по който вървим по него, и самият Път? Че Бог иска човекът да измине този път и да достигне Него, и че цялото Му желание е насочено към това? Че най-важното, което Бог предлага на човека, е Самият Себе Си — среща със Себе Си, съединение със Себе Си, да станеш част от Него? Че Бог е станал човек, тоест един от нас, за да може човекът да стане Бог, да участва в Неговото битие? Това истина ли е?
Вярваме ли, че Бог никога, нито за миг, не изоставя света и човека в Своята грижа за него? Че всеки миг от живота ни, независимо как ние го подреждаме или как други хора или сили се опитват да му повлияят, Бог го устройва така, че да е най-добрият възможен за нашето придвижване по този път и достигането до Него?
Вярваме ли на Христовото обещание: „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“?
Никакви епохи сами по себе си никога не започват и не свършват, не идват и не си отиват, не са предопределени и не определят сами нищо. В света няма някакъв самостоятелен детерминизъм, никаква предначертаност, която да произлиза от самия свят. Християнската епоха не е свършила. Бог не е прекратил отношенията Си със света и човека, нито грижата Си за човека, нито желанието Си хората да вървят по своя път и да достигнат до Него.
Господ просто е сложил край на епохата на християнския клерикализъм – на християнския монопол върху държавната власт, върху правото на мнение, на преценка, на принуда другите да вярват и да живеят по заповедите, на безпочвената тежест и значимост на нашите съждения и мнения. Нови условия. Нова реалност. Няма вече земни лостове. Изчезнаха земните авторитети. Мечът вече не е на наша страна. Земната мощ вече не е с нас. Всичко се промени. Светът, огромният свят, е отворен, за да може човек свободно да дойде при Бога без да се оглежда назад, със затворени очи, отдавайки се на Бога докрай, за нищо, без да иска нищо в замяна и най-важното – без да получава нищо земно, желаейки само Него, само Бога.
Това е ново и прекрасно време, в което паднаха, рухнаха и се разпаднаха земните препятствия, земните патерици и подпори. Мислехме, че без тях не може – че върху тях, върху земното, върху държавата, върху законите, върху насилието, върху традициите, върху „така трябва“ стои нашата Църква, нашата вяра.
А сега нищо от това не остана. Църквата, Божият дом, е отворена за всички хора, само заради едно, заради най-главното и единствено нещо – заради Бога. Удивителна възможност, непозната от векове: да избереш Бога просто така, без корист, свободно. Не за да оздравееш. Не за да си подредиш живота. Не за одобрението на държавата... За нищо. Просто заради Бога.
Християнската епоха не си е отишла. Има Бог. Има човек. Има желание – непобедимото желание на Бога да бъде с човека. Всичко ще бъде наред. Св. Йоан Богослов казва, че любовта не е в това, че ние възлюбихме Бога, защото нашето желание се обръща ту насам, ту натам, а в това, че Той възлюби нас (срв. 1 Йоан. 4:10). И тази любов е непроменима. Затова всичко ще бъде наред.
Превод Златина Иванова
