Когато Църквата е автентична, тя създава култура
- Детайли
- Хрѝстос Янарàс
Продължение на беседата „За тайнството на Светата Троица, на човека и света“
На опелото Църквата пее: „Начало на съществуването и на ипостаста ми стана Твоето сътворително повеление“. Началото на моето битие и на моята ипостас, на моята действителна същност, не е това тяло. Това тяло е отговорът, сътвореният отговор на зова, който си ми отправил: „Ела, обичам те“. И моето „да“ е това тяло. То обаче, понеже е тварно, има начало и край, докато Твоят зов няма нито начало, нито край. Когато казвам „да“, моето „да“ е онова „амин“, за което говори апостол Павел към Бога, и това „амин“ се изпълнява чрез съзнателното приемане на смъртта. Предавам се на смъртта, казвайки: „Да, вземи ме, сега вече съществувам само за Тебе“.
Затова Църквата празнува този триумф над индивидуалността, т. е. влизането в начина на съществуване на Лицата на Светата Троица. И как го празнуваме това? Отново с човешки език. Нищо в Църквата не е извън реалността, не е абстракция или умозрение. Отново – с Пасхалната вечеря. Всяка неделя за нас е Пасха. Всяка неделя се събираме на тази Трапеза, приемаме храна, т. е. онова, което е необходимо за живота ни. Защото човек, бидейки тварен, не може да живее без хляб, без храна и без питие.
Излезе нова книга за мисията на БПЦ сред българската емиграция в Германия
- Детайли
- Двери
На книжния пазар се появи едно ценно издание, което запълва сериозна празнина в съвременната духовна и историческа литература – „Заедно в името Христово: Мисия на БПЦ сред българската емиграция в Бавария, Германия“ от свещеник Виктор Иванов (ставрофорен иконом Виктор Петков Иванов-Цимер).
Книгата представлява задълбочено документално изследване върху пастирската дейност на Българската православна църква сред нашите сънародници в Бавария, Южна Германия. Това е първото по рода си цялостно проучване, посветено на мисията на БПЦ сред българите зад граница, не само в Европа, но и в глобален план.
Изданието е дело на дългогодишни изследвания, събирани от архивите на епархията, лични спомени, материали от духовници и вярващи. С подкрепата на спомоществователи отец Виктор публикува този труд като духовна отплата за усилията на няколко поколения свещеници, служили на българите в чужбина.
Редактор на книгата е проф. Иван Желев Димитров, а корицата е дело на художника Владимир Матов. Книгата излиза в обем от 420 стр., с твърда корица, под знака на издателство „Симолини 94“, София, 2025 г.
Тайнството на Светата Троица, на човека и света
- Детайли
- Хрѝстос Янарàс
Известният гръцки философ и богослов Хрѝстос Янарàс (1935-2024) разговаря със Западно-американски епископ Максим (Василиевич) от Сръбската патриаршия, в манастира „Escondido“ в Калифорния, за тайната на Светата Троица, преобразяващата природа на любовта и дълбокия смисъл на свободата. Записът е от 2010 г.
Мисля, че според човешката мисъл, според начина, по който човешкият ум е устроен да функционира, съединение или единство означава съжителството, съвместното съществуване на три неща, на три индивидуалности. Бих се осмелил да кажа, че за първи път в човешката история в последните десетилетия, от началото на 20 в. насам, квантовата физика ни създаде необходимостта да говорим за съществуващи неща, които са индивидуални, но същевременно и не са. Вероятно сте чували за онзи експеримент, когато един фотон влиза в измервателен уред и после излиза едновременно от два изхода на уреда. Той е и тук, и там. Ако във физиката можем да приемем, макар че по-скоро не можем, а просто математически го отбелязваме, едно присъствие, което е освободено от пространството, то много по-трудно е да схванем, че в случая с Бога Църквата живее чрез своя опит реалността на три битиета, които не са три индивидуалности.
Това са три различни битиета, които обаче не представляват три части, три отсечени къса, три отделни неща, както бихме ги нарекли на човешки език. Затова смятам, че тук има нещо повече от просто езикова точност – бих казал, че това е откровение: фактът, че още от самото начало на живота на Църквата, тя говори за Триединия Бог с имената Отец, Син и Дух.
Канон за преп. Паисий Хилендарски
- Детайли
- Иван Димитров
Из служба за преподобни Паисий Хилендарски (19 юни)
Тропар, глас 4
Кирила равноапостольнаго язык, защитив обновил еси и Патриарха Евфимия благословение Тройческое, предначав, исполнил еси. Твоим бо трудом болгаром паки внятным их языком благочестие воспроповедася, и тобою первее начат Промысл Троический – дело освобождения рода Болгарскаго. Сего ради тя почитаем, Паисие блаженне, и любовию совершаем честную память твою.
Ти защити езика на равноапостолния Кирил и го обнови, и като начена с Троичното благословение на патриарх Евтимий, го обогати, защото с твоето дело отново се проповядва благочестие на българите на разбираем за тях език и от тебе започна Троичният Промисъл – делото за освобождение на българския народ; затова те почитаме, блажени Паисие, и с любов празнуваме почитаната ти памет.
Нашите небесни роднини
- Детайли
- Сергей Худиев
Църковните празници са непресъхващ източник на утеха, ободряване и надежда, и дори само ако се замислим върху техния смисъл нашият живот би бил много по-радостен. Това се отнася и за деня на Всички светии. Какво си припомняме в този ден?
Че светът, в който живеем, има цел, смисъл и предназначение. Всички събития от световната история, радостни или непоносимо трагични, са насочени към една цел – и тази цел е Царството, състоящо се от светци. Защо минават вековете, за какво възникват, укрепват и загиват могъщи държави, за какво Църквата проповядва Божието слово, за какво благовестители се отправят в далечни страни, за какво изобщо е създадена вселената, за какво светят звездите, за какво са сътворени галактиките? С една цел – да се напълни Царството със светци. Вселената е създадена, за да роди светци; историята се развива, за да се явят в нея светци; животът на Земята съществува, слънцето изгрява и дъждът вали със същата цел – за да дойдат Божии светци.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
