Важно е християните да са радостни хора
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Из интервю на Лимасолския митр. Атанасий за предаването "Словото на сърцето" на радиостанцията на митрополията в Лимасол, за архим. Емилиан Симонопетритски (1934 - 2019), юли 2025
- В предишното предаване ни разказахте за нещата, които сте преживели на Света гора. Исках да ви попитам: има ли някой игумен, който вече се е упокоил, когото сте познавали и бихте искали да ни разкажете за него?
- Всички игумени, които съм познавал, бяха достойни хора – сериозни, духовни отци, внимателни, свети хора. Поне в моите очи така ги възприемах. Но този, който ми направи особено силно впечатление, не че е повече или по-малко от останалите, понеже всеки имаше своята дарба, своя отличителна личност – всеки един представляваше част от тази красива и прекрасна картина на Света гора – това беше отец Емилиан, игуменът на манастира Симонопетра. Чух за отец Емилиан най-напред, когато за първи път отидох в Солун като студент, от отец Захария от Есекс. С него се запознах още в първите дни, когато пристигнах там. В хода на разговорите ни той често ми говореше за отец Емилиан, и това много ме впечатли, колко голямо уважение и дълбоко благоговение имаше отец Захария към него. И си спомням, че попитах отец Захария: „Как е възможно отец Емилиан да достигне до такава духовна висота, за която ми разказваш, без преди това самият той да е бил послушник на някой старец, или да е живял в общежителен манастир?“ Защото според познанията, които имах тогава, считах, че, според традицията и обичайната практика, за да стане някой старец, първо трябва да бъде послушник в общежителен манастир и после, ако Бог реши, да стане старец. И затова попитах: как е получил такава опитност отец Емилиан?
Кои са обичаните хора
- Детайли
- Архим. Емилиан Симонопетритски
Не се оплаквай, казвайки: „Къде си, Боже мой? Моля се, а Ти никога не си ми се разкрил, не си ми дал дори една радост, не си изпълнил нито една от мечтите ми. Моля Те за здраве – даваш ми болест. Моля Те за помощ – даваш ми смърт. Моля Те за добродетел – даваш ми болка. Какъв Бог си Ти?“ Не! Никога не мисли така. Бог знае кога сърцето ти ще бъде способно да вмести дара Му. Ако още не си получил нищо, това означава, че сърцето ти не побира. То е натъпкано, както когато слагаш много неща в една торба и ги притискаш така, че да не остане място дори за въздух. Даже въздух не може да влезе в сърцето ти, а ти искаш да влезе Бог, когото не побират дори небесата?
Мълчаливият свидетел на Божията любов
- Детайли
- Монах Моисей Светогорец
Кратък очерк за живота на свети Паисий Светогорец - паметта му се чества на 12 юли
От твърде дълго време множество хора ме молеха да напиша нещо повече за блажения старец Паисий Светогорец, с когото бях съсед за около десет години. От прозореца си всекидневно виждах множество народ да влиза и излиза от скромната му килия в Панагуда[1], за да получат неговата благословия, молитва, утешение, решение на свои недоумения и проблеми. Някои от тях, преди или след срещата си с него, спираха и при нашата килия, за да ни разкажат болките си или пък за утехата и помощта, които получаваха от блажения старец.
Както казах, за стареца Паисий са написани много неща. Аз едва ли имам да добавя нещо съществено. Но обичащият Света гора митрополит на Верия, Науса и Кампания Пантелеймон, вкусил от нетленния атонски мед както по време на своя престой там, така и при многобройните си поклоннически пътувания, пожела да организира на 21 март 2005 г. в Салона на изкуствата във Верия вечер, посветена на 10-годишнината от упокоението в Господа на стареца Паисий. Той беше вдъхновен за това от успешното провеждане на първата подобна инициатива през миналата година, когато беше почетена паметта на блажения старец и велик химнограф на Великата Христова църква Герасим от скита „Малката Св. Анна“. Тази година митрополитът избра аз да бъда основният лектор на това уважавано събитие, на което са се събрали толкова много хора.
Празнота не може да се съедини с Христос
- Детайли
- Прот. Алексей Умински
Разговор на журналистката Ксения Лученко с о. Алексей Умински за това дали Изкуственият интелект подкопава вековните устои и какви дефицити в човека замества. Струва ли си да се страхуваме от съвременните технологии? Може ли едно приложение да замени свещеника? Ще постигне ли човекът безсмъртие и с какво едно куче превъзхожда невронната мрежа. Интервюто е публикувано на 3 юли 2025 г.
- Темата ни днес е изкуственият интелект и развитието на технологиите. Как изобщо се справяме с всичко това – и накъде вървим? Разбира се, и двамата с о. Алексей не сме професионалисти в тази област. Но, от друга страна, аз дълги години съм се занимавала с медийни комуникации и теория на медиите, като преподавател и изследовател. А о. Алексей се е занимавал с човешките души още по-дълго време.
Така че вярвам, че можем да кажем нещо ново по темата, защото напоследък тя занимава умовете на почти всички. И макар че на фона на всички катастрофи по света тя сякаш мина на заден план, технологиите продължават да се развиват. Стават все по-„човешки“, ако мога така да се изразя.
Толкова голяма вяра!
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
Четвърта неделя след Петдесетница
Днес прочетохме как Господ Иисус Христос похвали вярата на един военнослужещ. Каква беше тази вяра, която предизвика Господнето възклицание?
Първото странно е, че човекът бил римлянин. Да размислим с каква вяра по отношение на изцелението той е закърмен и как тя възрастна в него.
Знаем, че римляните са били многобожници и в пантеона на техните богове са попадали божествата на всички завладени от тях народи. Условно можем да групираме боговете на медицината и изцелението в три групи:
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
