Във всеки човек е заложено семето на доброто. Обаче както обикновеното семе не може да се развива и да зрее без влага и светлина, така и душата на човека остава безплодна, докато не я ороси Божията благодат. Усещайки в себе си недостиг на божествена помощ, старозаветният праведник се моли на Бога: „... душата ми е към Тебе като жадна земя" (Пс. 142:6). И всички хора, които искрено жадуват праведност, разбират, че без Божията помощ, без ръководството и подкрепата на Бога, не е възможен никакъв духовен живот. Божията благодат обновява душата на човека, очиства съвестта, просветлява разума, укрепва вярата, насочва волята към добро, сгрява сърцето с любов към Бога и ближния, устремява към небесното, изпълва с желание да се живее с духовни интереси. Благодатта очиства и освещава цялото същество на човека. Според свидетелството на мнозина, удостоили се с висше духовно озарение, Божията благодат носи такива мир и радост в душата, че всички земни блага и всички физически удоволствия изглеждат жалки и нищожни.
От деня на слизането на Светия Дух върху апостолите всеки човек, приел тайнството миропомазване, подобно на апостолите, се удостоява с благодатта на Светия Дух. Силата на това тайнство е дотолкова голяма и неизгладима, че то, както и кръщението, не се повтаря. Последващите тайнства на Църквата, като например: изповедта и причащението, а също богослуженията в храма, частната молитва, постът, делата на милосърдие и добродетелният живот, имат за цел да укрепят и усилят в християнина действието на благодатните дарове, получени от него в миропомазването.
Възраждащата сила на Божията благодат разкрива себе си чрез благотворните вътрешни и външни промени в хората, които са я приели. Тези промени са особено очевидни в Христовите ученици. Те, както знаем, до слизането на Светия Дух са хора обикновени, безкнижни и съвсем не владеят словото. Когато върху тях слиза Светият Дух, те се обогатяват с духовна мъдрост и чрез вдъхновеното си слово започват да привличат към вярата не само обикновения народ, но дори философи и знатни хора. Тяхното вдъхновено от благодатта слово прониква в най-загрубелите сърца, като предразполага грешниците към покаяние и поправяне, а малодушните – към усърдие.
От страхливи и боязливи, каквито са апостолите по време на земния живот на Спасителя, след слизането на Светия Дух те стават мъжествени и безстрашни. Резултат от получените от тях благодатни дарове е възникването на множество християнски общини още докато апостолите са живи, не само в различни части на Римската империя, но и извън нейните предели: в Северна Африка, Индия, Персия и Скития. Така, благодарение на неуморните трудове на апостолите, християнството започва да се разпространява в целия свят, а заедно с това започва и възраждането на човешкото общество.
Във възраждащата сила на благодатта на Светия Дух можем да се убедим, четейки книгата Деяния на апостолите, в която е описан животът на християните в първото десетилетие след Петдесетница. Наистина, множество грешни, маловерни и живеещи с плътски интереси хора, приемайки Светия Дух стават дълбоко вярващи, праведни, пълни с усърдие и гореща любов към Бога и към хората.
Те – както пише в книга Деяния – „постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите... А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо; продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата. И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха... А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае...“ (Деян. 2:42, 44-47, 4:32, 34).
С други думи, духовните интереси и стремежът към небесното изместват всичко низше и греховно в тях.
Според учението на Спасителя, самият духовен живот е невъзможен без помощ свише: „… ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух“ (Иоан 3:5-6). Спасителят говори още за Светия Дух, че Той наставлява християнина в истината, утешава го в скърбите, утолява духовната му жажда (вж.: Иоан 16:13-17, 4:13-14). Св. ап. Павел нарича всички християнски добродетели „плод на Духа", като пише: „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание" (Гал. 5:22-23). Често вътрешният духовен ръст и усъвършенстването на християнина произтичат незабелязано за самия него, както Христос обяснява в притчата за невидимо растящото семе (Марк 4:26-29). За тайнственото действие на Светия Дух върху душата на човека Спасителят казва: „Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа“ (Иоан 3:8).
Освен духовните дарования, необходими на всеки християнин в личния му живот, Светият Дух още подава на отделни вярващи особени дарования, нужни за благото на Църквата и на обществото. За тези особени дарования св. ап. Павел пише следното: „Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание, чрез същия Дух; едному - вяра, чрез същия Дух; другиму - дарби за лекуване, чрез същия Дух; едному - чудодействия, другиму - пророчество, едному - да различава духовете, другиму - разни езици, а другиму - да тълкува езици. Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска" (1 Кор. 12:7-11). По-нататък ап. Павел сравнява Църквата с тяло, всяка част от което има свое предназначение: „И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители... после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици" (Eф. 4:11-12; 1 Кор. 12:28).
Получавайки благодатта, християнинът става жив храм на Светия Дух. Ето защо той трябва да пази себе си от всеки грях, както наставлява апостолът: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие" (1 Кор. 3:16-17).
В Своята притча за десетте девици Христос говори за необходимостта от получаването на духовни дарове. Без тях човекът е като светилник без елей или като угаснало дърво (Мат. 25:1-13). Като обяснява тази притча, преп. Серафим Саровски казва, че целта на християнския живот е придобиване на Божията благодат (вж.: неговата беседа с Мотовилов).
Макар че благодатната сила на Светия Дух се дава на вярващия не според заслугите му, а по милостта Божия, в резултат на изкупителните страдания на Богочовека, въпреки това тя нараства в него според степента на неговото усърдие в християнския живот. Преп. Исаак Сириец пише: „В каквато степен човек се приближава към Бога със своите намерения, в такава и Бог се приближава към него със Своите дарове". Св. ап. Петър наставлява християните така: „Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие... затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание, към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, към благочестието братолюбие, към братолюбието любов" (2 Петр. 1-3, 5-7). Св. ап. Павел убеждава християните да привличат Божията благодат чрез добродетелен живот и молитва, казвайки: „… постъпвайте като чеда на светлината, защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина... изпълняйте се с Дух, като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа..." (Еф. 5:8-9, 18-19).
Прието е утринните, вечерните и други молитви да започваме с обръщане към Светия Дух с думите Царю Небесни. В тази молитва ние молим Светия Дух да обнови в нас Своята благодат. Молитвата „Царю Небесни" е забележителна с това, че тя е изложена с думите на Самия Господ Иисус Христос и съдържа онова, което следва да знаем за Божия Дух и какво следва да Го молим.
Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru
