Петдесетница е.
1. Светият Дух слиза върху апостолите във вид на огнени езици на 50-ия ден след Пасха, когато те са събрани заедно, според преданието, в същата Сионска горница, където се извършва Тайната вечеря. Те получават дар да говорят на различни езици и силата на тяхното слово е такава, че още в първия ден след проповедта на апостол Петър се кръщават и присъединяват към Христовата църква три хиляди души.
Но не само дар слово получават светите апостоли при слизането на Светия Дух. Те, може да се каже, напълно се обновяват духовно. Обикновени, безкнижни, малодушни (да си спомним, че всички се разбягват, когато залавят Христос в Гетсиманската градина), те се преизпълват с такава сила на вярата и такава твърдост, че разнасят вестта за Възкръсналия Спасител по цялата вселена и не се изплашват да приемат мъченическа смърт за Него.
В деня на слизането на Светия Дух върху апостолите ние ежегодно се събираме в храма за молитва, за да прости Господ и на нас, да ни очисти, да ни изпълни със Светия Дух и да укрепи нашата вяра. „Царю Небесни, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благи, нашите души".
2. Това е празник на Светата Троица. Празник на слизането на Светия Дух върху апостолите. Празник на раждането на светата Православна църква. Светият Дух, слязъл върху апостолите, полага началото на св. Църква и благодатта на Светия Дух се пази в нея. Днес е празник на Църквата. И пред нашия поглед мислено преминават съдбините на Църквата.
Ето, в Йерусалим тя е малка, състояща се от апостоли. След проповедта на апостол Петър към нея се присъединяват хиляди нови хора. Чрез апостолите тя се разпространява все по-широко и по-далече, достига до бреговете на Черно море, в Европа, в Африка, в Индия...
И едновременно започва борбата с нея. Християните са преследвани, гонени, измъчвани, убивани, а те се радват; плътта умира, а духът тържествува. Ето, свършва гонението при царуването на св. равноапостолен цар Константин. Но още преди хората да успеят да си отдъхнат от гоненията, започва нова борба, борба отвътре – различни ереси и разколи терзаят Църквата. И колко столетия продължава!
Отново идват гонения и мъчения. А Църквата расте и крепне. Лъжеученията са преодолени. Създава се силна, богата църковна организация. И идват нови беди – слабее духът, тържествува формата. Ето нашето време – изглежда, че всички вражески сили са съсредоточени върху това да погубят, да унищожат Църквата.Отново гонения и насилие, отново отстъпничество от истините на църковното учение, отново може да се мисли, че слабее духът на вярата.
Но това не е така – в гоненията Църквата се очиства и укрепва; слабото, невярното отпада, остава силното, крепкото – силата на Духа тържествува. Сега пред всеки човек стои въпросът: да върви със слабото и невярното или да остане с крепкото и силното? Изборът е свободен, но Църквата зове при себе си всички. Силата на Църквата е в Бога. Силата на Църквата е в Духа. Нашата сила е във вярата в Бога, в единението и любовта ни един към друг. Към това трябва да се стреми всеки от нас. За вяра, единение и любов ще се молим особено днес, да не бъдем лишени от благодатта на Светия Дух: „Дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота".
3. Светият Дух очиства, освещава човека, прави го чист, приближава го към светостта. Без благодатната Му помощ не можем да бъдем духовно бодри: „Чрез Светия Дух всяка душа се оживотворява и с чистота се възвисява".
Някои хора, опитвайки се да устроят духовния си живот единствено със своите сили, претърпяват поражение, изпадат в униние. Те казват, че няма за какво да се стараят да живеят честно и чисто, защото от това нищо няма да излезе. Такива хора обикновено смятат, че личният им живот си е тяхна работа и той не трябва да засяга никого.
Това не е вярно. Всички ние, православните християни, изграждаме видимата страна на светата Църква. Църквата е жив организъм, съставен тук, на земята, от множество живи клетки. Всеки от нас е клетка от църковния организъм и както в тялото на човека, ако боли или отмира някоя негова част, то страда целият човек, така и в църковния организъм: ако някой от нас падне в грях, заболява духовно или умира, страда целият организъм. В Църквата не можеш да кажеш: „Това засяга само мене и никого другиго". Боли една клетка, страда целият организъм.
Да оживи тези клетки може само благодатта на Светия Дух. За Неговата помощ трябва да се молим винаги, но днес Църквата отправя молитвите си към Него особено усърдно и горещо.
4. Денят на Петдесетница, денят на Светата Троица, денят на слизането на Светия Дух върху апостолите е и ден на основаването на Христовата църква на земята. Църквата – това е Божие семейство, Църквата – това е Тяло Христово. Глава на Църквата е Господ Иисус Христос, душа на Църквата е Светият Дух. Членове на Църквата сме всички ние. Всеки, който влиза в Църквата, е неин член. Усилията на всекиго от нас към по-добро се отразяват благотворно и на цялата Църква, а нашите грехопадения се отразяват болезнено и на другите членове на Църквата. Затова животът на всекиго от нас не е само наша лична работа, но и наше или положително, или отрицателно участие в живота на цялата Църква.
Членовете на Църквата се обединяват в неголеми групи – енории. Енориите изграждат епархии и чрез тях те влизат в общоцърковния живот. Колкото по-добра е енорията, толкова по-положително е нейното участие в общоцърковния живот; колкото по-лошо е организирана енорията, толкова по-силно е отрицателното й участие в общоцърковния живот. Участието в енорийския живот и стремежът да се укрепи и подобри енорията не е само частно дело на самата енория, но чрез това тя участва положително или отрицателно в живота на епархията и на цялата Църква.
Днес е празник на Църквата и ние молим да дойде Светият Дух, да освети и укрепи нас, членовете на Христовата църква на земята.
5. Днес е празник на Пресветата Троица, празник на Светия Дух. След възнесението на Господ учениците Му живеят в страх и трепет. Те осиротяват. Господ Иисус Христос си тръгва от тях. Но изведнъж по време на обща молитва се разнася „силен шум“ и Светият Дух слиза във вид на огнени езици върху главите на Божията майка и на апостолите.
Оттогава Светият Дух пребивава в света, сред нас. И както по време на земния живот на Господ Иисус Христос мнозина не Го познават и Го хулят, така и в нашето време много хора не познават и произнасят хула към Светия Дух. Забравяме за Третото Лице на Пресветата Троица, забравяме, че „чрез Светия Дух всяка душа се оживотворява", забравяме деня на Неговата прослава. А между впрочем, каква е целта на нашия духовен, религиозен живот? Какъв е смисълът на молитвите, посещението на храма, постите, благотворителността? Какъв е смисълът, ако не придобиването от нас на Светия Дух?
Велики и сладостни са плодовете на Духа. Мир, тишина, необикновена наслада, необикновена радост, топлина и благоухание... Колко лек и радостен е животът със Светия Дух! И всеки може да пребивава в него и да се радва. Целият ни живот трябва да бъде посветен на придобиването на Светия Дух. Често поради обстоятелствата в живота ни не можем да ходим в храма, да спазваме постите, да помагаме на бедните, но за сметка на това можем да се молим винаги и навсякъде. Светият Дух се придобива най-вече чрез молитвата. Само трябва да се молим в простота на сърцето. Не е нужна никаква изкуственост, напрегнатост, показност – нужно е само смирено сърце и простота. Господ да ни помага в това винаги и особено днес.
Господи, дай ни простота на молитвата, дай ни мир, тишина, радост, любов. Дай ни да придобием Светия Дух.
Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru
