Из служба за преподобни Паисий Хилендарски (19 юни)
Тропар, глас 4
Кирила равноапостольнаго язык, защитив обновил еси и Патриарха Евфимия благословение Тройческое, предначав, исполнил еси. Твоим бо трудом болгаром паки внятным их языком благочестие воспроповедася, и тобою первее начат Промысл Троический – дело освобождения рода Болгарскаго. Сего ради тя почитаем, Паисие блаженне, и любовию совершаем честную память твою.
Ти защити езика на равноапостолния Кирил и го обнови, и като начена с Троичното благословение на патриарх Евтимий, го обогати, защото с твоето дело отново се проповядва благочестие на българите на разбираем за тях език и от тебе започна Троичният Промисъл – делото за освобождение на българския народ; затова те почитаме, блажени Паисие, и с любов празнуваме почитаната ти памет.
Канон
Песен 1
Ирмос: Колесницегонителя фараона погрузи
Приел в сърцето си благодатта на Светия Дух, преподобни Паисие, просветителю Христов, ти озари словата и просвети сърцата на певците, за да възпяват светло твоята памет.
Пораснал като най-сладък израстък от благ корен, напоен с водите на Божия разум, ти от младини с живота си се показа като благоуханен плод, богоносни, и радваш сърцата и душите на ония, които те възпяват.
Като се грижеше с мъдрия Си промисъл за българския народ, всезнаещият Бог видя красотата на твоя ум, Паисие, и те удостои да бъдеш божествен апостол.
Богородичен: От тебе, Чиста, по Своя воля израсна Неувяхващият цвят, който благоухае над цялото човечество с божественото миро на Своята природа; Той е събезначален с Отец и от тебе се въплъти във времето, всенепорочна Дево.
Песен 3
Ирмос: Утверждей в начале небеса разумом
Като ангел ти силно пожела ангелски живот, Паисие, и достигна планина Атон, откъдето с пост и молитви се насочи към духовния Изток – Христос и от Него просвети българите.
Владико Христе, във време на смъртна тъма Ти ни показа апостола Паисий като просветител на българската земя, утвърждение на Твоята Църква, правило и наставник на заблудилите се и светла утринна звезда.
Хвали се и се радвай, българска земьо! Така възклицаваше, Паисие; възрадвайте се и вие, планини, хълмове и долини! Пастирът се яви, няма повече да си презирана, защото от тебе възсия светец и историята се обогати.
Богородичен: И раждаш, и оставаш девица, и след раждането пребъдваш, каквато беше преди раждането, чиста Богородице, защото утробата ти не се измени, благословена и пречиста Застъпнице на нашия род.
Седален, глас 8 подобен: Взбранной:
Днес с любов идваме при тебе, доблестния и дивен наставник на българската земя, и ти сплитаме песен, богоносни; и понеже имаш дръзновение пред Господа, избавѝ ни от всякакви беди, та да ти пеем: радвай се, Паисие, светла утринна звезда на новия български ден!
Слава, и нине, богородичен:
Възпяваме те, Богоневесто, Майко на Христа Бога, и славим Твоето непостижимо за ума раждане, чрез което се избавихме от дяволската заблуда и от всякакви беди, Богородице Владичице, и с вяра зовем: помилвай твоето стадо, единствена всевъзпявана Дево-майко!
Песен 4
Ирмос: Ты моя крепость, Господи
Българският народ ликува, Господи, като слуша гласа на преподобния Паисий, който възкликва: в светлината на Твоето лице ще вървят и ще се радват в Твоето име! (Пс. 88:16-17) Затова, Паисие, непрестанно те възхваляваме.
Господи, Ти укрепи Твоя преподобен Паисий в духовна мъдрост за делото му, както си рекъл: помогнах на храбрия, сред Моя народ издигнах избраник: ръката Ми ще пребъде с него и Моята мишца ще го подкрепя. (Пс. 88:20, 22)
Не даде сън на очите си, ни дрямка на клепачите си (Пс. 131:4), преподобни, докато не възвести на всички историята и житията на светците, просияли от българския род; затова се удостои с небесен венец.
Богородичен: Чиста, всевъзпявана майко-дево, ти стана небесна врата и леторасъл от Йесеевия корен (Ис. 11:1), от тебе процъфтя Насадителят на цялото творение, Който премахна градините на безплодното знание и благочестиво насади в нас най-истинската вяра.
Песен 5
Ирмос: Вскую оттринул мя еси от лица Твоего
Голямото богатство на твоята щедрост към българската земя се прояви, Паисие, в изобилното изливане на твоята милост, защото даваш нужното на просещите и се стараеш да ги наситиш с твоето застъпничество, блажени.
Родолюбив, кротък и смирен – ти привлече всички към себе си и зарадва сърцата на онези, които подкрепяше със словата си, и като състрадателен и чедолюбив пастир събра заблудилите се в мрака на гибелта.
Като сияен Христов угодник се показа, отче Паисие, затова не преставай да се молиш на Господ да избавя твоето стадо от напасти и беди, от скърби, насилия и изкушения.
Богородичен: Как нашият Спасител, Който в началото сътвори всичко от нищото, заради превеликото Си човеколюбие премина през твоята свята утроба, Чиста, и стана човек, за да избави човеците!
Песен 6
Ирмос: Молитву пролию ко Господу
Като пожела да избавиш заблудилите се люде, ти пак се върна от Атон в отечеството си и приведе всички към истинската светлина, като с радост възкликна към Бога: слава на Твоята сила, Господи!
С пламенно усърдие ти обходи българската земя, като наставляваше всички, и намери свещениците Стойко, Алексий, учителя Никола и монаха Никифор, на които повери История славянобългарска, за да бъде четена на българския народ; затова те облажаваме винаги като равноапостолен.
Паисие, ти пробуди народа, който седеше в тъмата на незнанието и в сянката на смъртта (Ис. 9:2), с поученията и писанията си просвети българската земя и настави всички в истинната вяра.
Богородичен: Чиста Дево-майко, знаем те като велик светъл облак и рай, и врата на светлината, трапеза и руно, и стомна с манна, сладост за света.
Кондак, глас 8
Влезе в борбата не с оръжие, а с малка книжка, блажени, никак не се уплаши от силата на противниците, но запали светилник сред смъртния мрак и накрая победѝ за своя народ, затова ти казваме: радвай се, отче наш Паисие, светла утринна звезда на новия българския ден.
Икос
Ето, наистина ни се яви блаженият Паисий като нов Моисей: като него се изкачи на Атонската планина, за да избяга от тъмната бездна на света и да съзерцава Бога с очистеното око на душата си; но като чу гласа на Божия зов и силно пожела скоро да види българската земя просветена и избавена от агарянското иго, той отново слезе при народа със скрижалите на богопознанието и със Славянобългарската история, за да го води с крепка ръка по пътя на благочестието и истината. Паисие, кой ли не е чул словата на твоето учение? Кой ли не е пил от живата вода, извираща от твоите уста и от сърцето ти, когато обхождаше българските села и градове? Затова почитаме по достойнство твоите подвизи. Приеми от нас това скромно, но с любов принесено хваление: радвай се, светла похвала на Атон; радвай се, защото ти като равноапостолния Кирил защити и обнови нашия език; радвай се, защото прие и изпълни Троичното благословение на патриарх Евтимий; радвай се, чедолюбива уста, която призовава: „опознай своята вяра и род“; радвай се, защото с труда си проповядва на българите на разбираем език; радвай се, защото пръв започна грижата за делото по освобождение на българския род; радвай се ти, който прие блажена кончина в Амбелино; радвай се, Паисие, светла утринна звезда на новия ден за България!
Синаксар
В деветнадесетия ден на месец юни честваме паметта на преподобния наш отец Паисий Хилендарски, будител български.
Когато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна История славянобългарска и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското възраждане.
Преподобни Паисий Хилендарски се родил през 1722 г. в село (днес град) Банско, в благочестиво българско семейство. От ранна възраст бил възпитан в страх Божи и любов към отечеството. Постъпил за послушник в Рилския манастир, където се поучил от светлия пример на св. Йоан Рилски.
След това в 1745 г., на двадесет и три годишна възраст приел монашество в населения тогава с български монаси Хилендарски манастир на Атон, където се образовал и се подвизавал духовно. Като таксидиот (манастирски пратеник) пътувал из българските земи и видял тежкото духовно и национално състояние на народа. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите – че те били прости и груби, че нямали история. Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава в него пламва родолюбива и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена История славянобългарска (1762 г.) „за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа“.
Живял в дух на подвижничество, в пост и молитва, като смирено понасял телесни страдания. След като разпространил историята си с апостолско усърдие, блажено се упокоил в Господа на неизвестно място и в неизвестно време, поради което паметта му се празнува на неговия имен ден – 19 юни, когато честваме преподобни Паисий Велики (4 век).
Песен 7
Ирмос: Божия снисхождения огнь устыдеся
Господи, Ти изпра́ти Своя пламенен служител Паисий при народа, за да научи хората като себе си и със словото си да умъдрѝ старците, да изцелѝ българския род и да го избави от покварата на вековно иго, затова, Паисие, с любов ти пеем песни.
Ти радостно възкликна към Господа: спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ, дари ни Твоето спасение, за да видят благост Твоите избраници, да се весели с радост Твоят народ и да се хваля с Твоето наследие (Пс. 105:4–5); затова, Паисие, винаги те величаем.
Достоен за похвала и прослава беше твоят изряден живот, преподобни Паисие, а словата ти се разнесоха навред сред вярващите, затова пеем: благословен си, Боже на отците ни!
Богородичен: Най-напред ти зачена, Богомайко, чиста Дево, и необяснимо роди Бога и Царя, Когото възхваляваме навеки.
Песен 8
Ирмос: Седмерицею пещ халдейский мучитель
Подобно на великите отци от древността, просияли в пост и подвизи, и ти, отче, прекара всичките дни на живота си в трудове, докато стигна в Амбелино и там в зографския скит получи блажена кончина.
Приеми от нас, недостойните, тази усърдна хвала, която ти принасяме с любов и почит, богоблажени Паисие, и бъди наш застъпник пред Бога, моли се за своето стадо, та непрестанно с песни да те величаем.
От младини ти подражаваше на трудолюбива пчела, като събра словесни цветове и от тях създаде в сърцето си сладка пита, която излива за всички поток от твоите писания; радвай се, Паисие, защото цяла България ликува и те слави!
Богородичен: Като неизгаряща къпина и планина, и духовна стълба, и небесна врата те славим достойно, славна Мариьо, похвала за православните.
Песен 9
Ирмос: Ужасеся о сем небо, и земли
По-ценна от сапфир и злато (Прит. 3:15) се оказа твоята малка книжка, всеславни Паисие, защото тя преведе България от мрачното иго към светлия нов български ден, затова радостно пеем: всички дела възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!
Като завърши добрия си подвиг в името на Господа (2 Тим. 4:7), отче, с радост премина към желания край, затова твоята Църква чества светлозарната ти памет и призовава преподобните, пастирите, учителите и народа просветени да пеят: всички дела възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!
С твоите молитви, преподобни, избавѝ и защити своето стадо от беди, ереси и злоезичие, понеже имаш голямо дръзновение пред Христа, та в мир да честваме свещената ти памет и с радост да пеем: всички дела възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!
Богородичен: Като роди Бога – Царя Христос, Който в плът понесе нашите немощи, ти, всенепорочна, премахна проклятието, изцелѝ съкрушението и древната рана на човеците, затова всички родове те облажаваме, Дево Владичице, и те величаем, Богоневесто.
Автор на църковнославянския текст на канона, поместен в книгата "Служби на българските светии", е Аргир Малчев. Преводът беше направен със съдействието на свещ. Траян Горанов (гр. Торки, Великобритания) и г-н Кръстьо Кръстилов (гр. Г. Делчев, България).
