Три фрагмента за вярата
- Детайли
- Епископ Методий (Кулман)
Думата „християни" се появява за първи път по времето на апостолите в Антиохия (Деян. 11:26).
Кои са християните? Кого наричат с тази дума? Вярващите в Господ Иисус Христос. Но това не е достатъчно. Нали и бесовете вярват и треперят?!
Християни са хората, родени духовно в тайнството Кръщение в името на Пресветата Троица, заявяващи тържествено (сами или чрез устата на възприемниците си), че изповядват православната вяра и трикратно са се отрекли от сатаната, от всички негови дела, от всичките му ангели, от цялото му служение и цялата му гордост.
Но истинските християни трябва да се стараят да потвърдят своето отричане и в живота. Като помнят за това отричане, те не могат да се примиряват с нечистотата, лъжата, клеветата, гордостта в своя живот.
Всички ние сме отговорни за всичко
- Детайли
- Архим. Василий Гондикакис
В живота на човека има трудности и изкушения. Има го дяволът, който посява плевели сред доброто семе. Много хора искат да отстранят плевелите. Господарят на нивата съветва: По-добре не ги пипайте. Оставете ги да израстват заедно до времето на жътвата. Тогава ще кажа на ангелите да извадят плевелите и да ги изгорят.
Ние искаме да изчистим нещата веднага. Той, обаче, съветва: изчакайте. Може би не различавате точно къде е злото. Не разпознавате правилно болестта и заедно с плевелите ще изгорите и самите себе си.
Ние обаче сме сигурни в своята диагноза. И се намесваме решително, за да бъде изчистена нивата на Историята.
Може да се окаже съвсем просто…
- Детайли
- Михаил Шиндаров
— В края на краищата няма ли сигурен и за тебе, и за мене начин, по който да може да се разбере, дали има Бог или не?
— Не,… боя се, че няма такъв начин,… поне що се отнася до “моя Бог”.
— Но не е ли очевидно, че ако твоят Бог зависи от вярата в него, Той може да е въображаем?
— Не, очевидно е само, че ако има Бог, за Когото може да се установи дали съществува независимо от надеждата в Него - Той не би могъл да е “моят Бог”; тоест - че в този случай не говорим за един е същи Бог.
— Какво имаш предвид?
Обстоятелствата на живота
- Детайли
- Епископ Методий (Кулман)
Вече говорихме за необходимостта от духовна храна, която можем да получаваме чрез молитвата, чрез четенето на Божието слово, в храма. Но могат да ни хранят духовно и самите обстоятелства в живота. Само трябва да се стараем да виждаме ползата от тези обстоятелства.
Например, когато се разболяваме ние или наш близък човек, говорим много за причините за болестта – къде, кога сме се простудили или заразили, за нейната неприятност, продължителност и т. н. Но можем да се отнесем към болестта и по друг начин – като към своеобразно предупреждение, че живеем неправилно или сме постъпили лошо; като към някакво указание, че е време да се замислим и поправим. При такова отношение болестта ще бъде не само неприятно обстоятелство в нашия живот, но и нещо духовно полезно.
Или общуването с неприятен за нас човек – колко отрицателни черти разкрива то в нас лично. И ни насочва към наши недостатъци, с които е необходимо да се борим. Само трябва да погледнем в душата си...
Истината не се налага насила никому
- Детайли
- Архим. Василий Гондикакис
Из беседа на архим. Василий Гондикакис (1935-2025), произнесена през 2013 г. по повод споровете как трябва да се реформира преподаването на Религия в гръцкото училище.
Чуваме за проблема, който съществува, разбираме трудностите и приемаме предизвикателствата. Има нови условия на живот. Заедно с православните деца на Гърция вече учат и чужди деца – с различен произход и други традиции.
Необходимо е да се намери начин да можем да съжителстваме, да търпим другия, който идва от различна традиция. Живеем в нова епоха – хората се преместват лесно, а с тях се пренасят и информация, знания, стоки. Училището трябва да бъде отворено и толерантно. Нашите деца трябва да разберат и да приемат това. А чуждите деца не бива да се чувстват чужди, а да се хранят от един и същи извор на истината.
Води се дискусия, мнозина се замислят. Предлагат се различни решения: преподаването на Религия в училище да има религиоведски характер или да остане вероизповедно, доколкото огромното мнозинство, почти цялото, е православно; или да придобие по-отворен облик с познавателно съдържание... Чуваме всичко това, разбираме го. Но начинът, по който се поставя въпросът, поражда проблеми. Създават се враждуващи лагери. Всички твърдят, че изхождат от Православната църква. Никой не я отрича – напротив, всички твърдят, че стъпват на православната традиция. И все пак, въпреки тези думи, различията остават. Пропастта изглежда голяма.
| Словото стана плът |
|---|













