Църковните празници са непресъхващ източник на утеха, ободряване и надежда, и дори само ако се замислим върху техния смисъл нашият живот би бил много по-радостен. Това се отнася и за деня на Всички светии. Какво си припомняме в този ден?
Че светът, в който живеем, има цел, смисъл и предназначение. Всички събития от световната история, радостни или непоносимо трагични, са насочени към една цел – и тази цел е Царството, състоящо се от светци. Защо минават вековете, за какво възникват, укрепват и загиват могъщи държави, за какво Църквата проповядва Божието слово, за какво благовестители се отправят в далечни страни, за какво изобщо е създадена вселената, за какво светят звездите, за какво са сътворени галактиките? С една цел – да се напълни Царството със светци. Вселената е създадена, за да роди светци; историята се развива, за да се явят в нея светци; животът на Земята съществува, слънцето изгрява и дъждът вали със същата цел – за да дойдат Божии светци.
Такъв е Божият замисъл за вселената; Бог е пожелал да сподели вечния живот, любовта и радостта, които Сам притежава, със сътворените от Него същества– ангелите и хората. Той иска в крайна сметка да създаде прославено и преобразено мироздание, в което спасените хора и ангелите изграждат едно семейство, Чиято Глава е Христос. Всички векове от църковната история преминават, за да могат неизброимо число хора от всички народи чрез покаяние и вяра да влязат в Неговия дом и да останат там завинаги.
Нечии имена ние знаем и почитаме, но Божиите светци са много по-голям брой, отколкото ни е известно – затова и Църквата отбелязва този ден, като се обръща към тях: „Всички светии, молете Бога за нас!“
В този ден специално си припомняме, че имаме огромно любещо семейство, нашите бащи и братя, майки и сестри, които са изминали преди нас пътя на спасението и които сега пребивават с Господа на небесата. Никога не сме самотни, забравени, изоставени – множество погледи, изпълнени с любов, грижа, дълбоко съчувствие, са насочени към нас от небесата, дори когато не чувстваме това – нещо повече, особено в такива моменти.
Църквата вярва, че светците, намиращи се на небесата, в никакъв случай не ни забравят, но по Божията воля се грижат за нас. Подобно на това, как в любещото семейство бащата възлага на по-големите деца да се грижат за по-малките, така и ангелите и светците на небесата се грижат за нас, които извървяваме своя земен път.
Този празник ни напомня, че Църквата не е „обществена организация“, тя е мистично тяло, общност, обединяваща всички живи днес православни християни, с онези, които вече са на небесата. Чрез принадлежността си към Църквата ние принадлежим към това разпростиращо се през всички страни и векове събрание, Глава на което е Христос. Да принадлежиш към Църквата, да влизаш с благоговение под сводовете на храма, да пристъпваш към светите Христови Тайни – означава да принадлежиш на небесата; да напуснеш Църквата – означава да скъсаш с небесата.
Там, на небесата, при Господа и Неговите светии, няма омраза, конфликти, разделения – има само любов и истинско братство, там всички грехове и обиди са простени и всички рани са изцелени. Светците ни напомнят за небесата – за онази реалност, изпълнена с присъствието на Господа, в която те пребивават в безкрайна радост и утешение; за нашия Дом, където ни очакват нашите роднини, за да ни посрещнат топло.
Светците ни напомнят и за надеждата. Това са били подобни на нас човеци, създадени от същата плът и кръв. Живели са във времена, които също са били пълни с препятствия и съблазни – не по-малко в сравнение с нашите. И те са пристигнали, сега те са у дома. Значи и ние не трябва да униваме, и ние, когато дойде нашето време, ще се присъединим към тях.
А сега, докато вървим по земния ни път с всички негови капани, ями и препъникамъни, с всички блуждаещи огънчета и лъжливи указатели, за нас е много важно непрестанно да виждаме пред себе си Града на светиите, Небесния Йерусалим, накъдето сме тръгнали и където, с Божията помощ и по молитвите на светиите, ще стигнем.
Източник: www.pravoslavie.ru
Превод: Радостина Ангелова
