Братя и сестри!
Колко хубаво е да пребиваваме заедно в Божията църква! Заедно отбелязахме празника на Слизането на Светия Дух, а сега празнуваме заедно деня на духоносните първовърховни Христови апостоли. Така преминаваме от една радост към друга, докато не постигнем всички радости в царството небесно.
Църковната радост не е това, което са радостите на този свят. Тържеството на Църквата не е това, което са празниците в обкръжаващата ни нецърковна среда. Смисълът на църковните празници не е в яденето и пиенето или в други чувствени удоволствия, а в духовното съзерцаване на чудесата на Божията любов. Именно това съзерцаване е извор за нас на неземна, непреходна, вечна радост. Всеки празник е за нас нова малка среща с великата тайна – тайната на Божията любов.
Днес вечната Божия любов ни се разкрива чрез духовния облик на двама посветени в тази тайна – апостолите Петър и Павел. Величието на Петър е в твърдостта на неговото изповедание, величието на Павел е в свръхразумната мъдрост на неговото богословие; чрез твърдост и мъдрост те придобиха за Христос целия свят. Но основа на тяхната твърдост и мъдрост стана любовта – Божията любов към тях и ответната им любов към Бога. Чрез пътя на покаянието любовта направи от хулния гонител славен Христов апостол сред езичниците.
А окаяника, отхвърлил своя Учител, любовта, пак по пътя на покаянието, направи камък на вярата и верността. Всичко е възможно за любовта чрез „световидното покаяние“. Петър съгреши от страх, както и ние често съгрешаваме от страх и малодушие и се колебаем в своята вярност към Господ пред лицето на тъмната действителност на този свят. Павел съгреши поради духовното си заслепение, което не му позволяваше да види светлината на истината, както и ние, пленени от своите плътски мъдрувания, често просто не искаме да видим и не искаме да знаем истината. Но Божията любов победи и страха, и малодушието, и духовното заслепение.
Тя не само покри, но и напълно изглади следите от тези грехове в душите на своите посланици - апостолите. Любовта победи всички изкушения и трудности, мъчения и изтезания, както и самата смърт, която апостолите с радост приеха от любов към своя Господ. Те вървяха по многотрудния, тесен и прискърбен път на апостолството, и накрая през тесните врата на мъченичеството достигнаха вечното Царство, приготвено за тях от Божията любов преди сътворението на света. В техните живот и смърт победи Божията любов.
Затова днес тържествуваме. Затова по цялата вселена днес тържествува светата Христова църква, основана с Божията благодат чрез трудовете преди всичко именно на тези апостоли.
Божията любов ще победи – чрез покаянието – и в нашите живот и смърт, стига да имаме доверие и вяра в нея.
Господ да ни даде тази вяра в Неговата любов по молитвите на апостолите Петър и Павел, за да можем в бъдещия живот с тях и с всички светии да Го славим и възпяваме в безкрайните векове. Амин.
1957 г.
Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru
Архиеп. Георги Вагнер (1930-1993 г.), епископ на Константинополска патриаршия, Западноевропейски екзархат на руските енории, доктор по богословие, преподавател по литургика и канонично право в Православния богословски институт „Св. Сергий” в Париж и ректор на същия (1991-1993 г.).
