Четвърта неделя след Петдесетница
Днес прочетохме как Господ Иисус Христос похвали вярата на един военнослужещ. Каква беше тази вяра, която предизвика Господнето възклицание?
Първото странно е, че човекът бил римлянин. Да размислим с каква вяра по отношение на изцелението той е закърмен и как тя възрастна в него.
Знаем, че римляните са били многобожници и в пантеона на техните богове са попадали божествата на всички завладени от тях народи. Условно можем да групираме боговете на медицината и изцелението в три групи:
- Малки и домашни: Салус (предимно за предпазване от заболявания); лари, пенати (за леки здравни проблеми).
- По-големи и специализирани: Аполон (най-вече до 3 в. пр. Хр., когато започва да доминира култъта към неговия син Асклепий); Асклепий – хората са посещавали неговите храмове (асклепиони), където са спали в свещените помещения (аватони), за да получат изцеление или сънища с лечебни указания; Хигия (дъщеря на Асклепий) – за хигиена и пречистване; Флора – за билкови лечения.
- Върховен бог Юпитер (съответстващ на гръцкия Зевс) – защитник от болести на целия народ, т.е. от епидемии. Той бил пазител на закона, реда и справедливостта, а неговият култ бил централен в държавната религия.
Никой от тези богове не бил всемогъщ, всеки отговарял за определена област от живота, а Юпитер бил по-скоро арбитър между тях.
Римляните били много внимателни в култовите си практики, за да не предизвикват гнева на "по-малките" божества, докато почитат по-висшите, както и обратното. На Юпитер принасяли бик, на най-малките богове – мляко. Римляните принасяли и обща жертва – на dii immortales („безсмъртните богове“), за да не обидят никого. За получаване на изцеление започвали молитвите и ритуалите си от най-висшия – Юпитер, и така по веригата надолу. Римските богове били ревниви, затова ако объркали към кого да се обърнат или пък с ритуала си разгневят някого, трябвало да извършат piaculum (умилостивителна жертва), обикновено с овца или вино.
И така, римляните вярвали, че боговете работят в йерархия, но всеки има своя сила, роля и воля. Ключът бил в точната диагностика плюс точния бог!
В тази вяра бил възпитан римския стотник. Но евангелист Лука ни разкрива и нещо друго за него. Юдейските стареи свидетелствали за него пред Иисус: „той обича народа ни и ни е построил синагогата“ (Лука 7:5). Това е показателно, че в сърцето на стотника се е извършила важна промяна – промяна от многобожие към еднобожие. Яхве заел мястото на единствения и всемогъщ езически бог. Тази промяна, разбира се, не била подкрепена с обрязване и видимо преминаване в юдейската религия. Но делата на стотника говорят ясно: в сърцето си той вече бил отхвърлил стотиците римски божества, създадени по човешки образ и подобие.
Предстояла му най-решителната крачка към спасението: да разбере и повярва в Христовите думи: „който е видял Мене, видял е Отец“.
И стотникът направил тази крачка. Схванал това, в което мнозина юдеи се препънали. И защо? Защото, за разлика от фарисеите, в него се намирали някои неща, които му помогнали да види със сърцето си Спасителя. Тоа били:
- Любов към ближния и то не само към роднините, а и към слугата.
- Смирение. Казва: „Не съм достоен да влезеш под покрива ми“. Забележете, това го казва един римлянин, като така поставя себе си по-ниско от презираните некултурни юдеи. Казва го един римски офицер с много по-високо положение от някакъв провинциален юдейски дърводелец.
- Добродетелност. Вече споменахме, че е построил синагогата, а самите юдеи казвали за него: „той заслужава да му сториш това“. Какъв парадокс! Стотникът казва за себе си „недостоен съм“, а хората около него: „той заслужава“! Това явление наблюдаваме в живота на всички светци. Хората ги хвалят и почитат, а те твърдят за себе си: аз съм най-голям грешник.
- Порядъчност. Използвам тази дума, за да характеризирам едно все по-рядко срещано качество – разбирането и зачитането на реда и хармонията в Божието творение. Юдейската религия е строго монотеистична. Бог е Творец, Който е на върха на пирамидата. По-долу са ангелите, хората, животните, растенията, неживата природа. В самия ангелски чин има йерархия на служенията, както и в човешкия чин е налице такава. Тази мисъл е стряскаща и неприемлива за днешния горделив човек, но Божият ред се основава именно на това. Бог е Бог на реда, а дяволът действа в хаоса и безпорядъка. Неслучайно обърнахме толкова внимание на боговете от римския пантеон. В езичеството животът е парцелиран, защото грехът е парцелиране и разделяне. Дяволът е този, който разделя. Той и днес е активен в това да внушава, че Бог не е всемогъщ, че не е справедлив. „Ето, ти страдаш несправедливо, ти опита всичко, но ела при моите слуги – вещери, баячи, куршумолеячи и подобни, и аз ще ти помогна. Бог може и да има власт в някаква абстрактна небесна сфера, но тук, в реалния живот, аз съм господарят.“
Стотникът отхвърли това мислене. Не принесе жертва на мъртвите римски богове, не се обърна и към магьосници, но потърси Христос – Този, Който безкористно обикаляше Израил и изцеляваше всяка немощ; Този, Който не делеше хората по етнос, възраст, социално положение. Потърси Иисус, Който обичаше всички!
Армията беше формирала в стотника ясно разбиране за власт и единоначалие. Командната структура на всяко военно формирование включва различни специалисти, но винаги има един, който е най-отгоре – командира! Той може да се вслушва в своите заместници по направления, но решението винаги е негово. Той е командир – единоначалник и цялата власт произтича от него, и е в него. Ето и думите, които конкретно учудили Господ: „Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт, и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: ‘Иди’ – и отива, на друг: ‘Ела’ – и идва, а на слугата си: ‘Направи това’, и той го прави“ (Мат. 8:9).
Това е йерархията! Тя е принцип, който действа независимо от характера на началника. Може да е с лош характер, но щом е законен, трябва всеки по веригата надолу да се подчинява. Ако е слаб управленец и крайният резултат ще е слаб, но тези, които са под него, са длъжни да се подчиняват. По-долните могат да възразят, но не и да наложат своята воля над висшестоящите. Бог е най-отгоре в йерархията. Той е над творението и цялото творение Му е подчинено, независимо от факта, че една част се е разбунтувала. А най-добрата вест е, че освен всемогъщ Той е и любящ. Това знание е в основата на нашата вяра в Бога.
Ние не знаем какво точно е мислил стотникът за Иисус, дали Го е възприемал за Бог, Божи Син или пророк, но със сигурност е бил впечатлен, че Той има власт не само в едно направление (както римските богове), че владее над природата, над бесовете и болестите, владее дори над смъртта. И това знание му дало увереност в Божията любов и сила.
Всички тези качества у стотника били предпоставка за появата и проявата на жива и силна вяра. Страданието на неговия слуга било изпитание не само за слугата, но и за самия стотник. И стотникът го издържал с отличие: не затворил сърцето си, а се обърнал към Този, Който владее над всичко и обича всички – Господ Иисус Христос.
Братя и сестри, днес ние си мислим, че сме избягали твърде далече от римското многобожие, но вярата на стотника ни посрамва. Защото, струва ми се, дори и църковни хора виждат света парцелиран и гледат на Бог като на господар само на някакъв малък духовен парцел. В другите парцели властват други богове: не само "загрижените" за човешкото здраве Аполон и Асклепий, но и Бакхус (виното, веселието), Венера (красотата), Купидон (любовта), Вѐста (семейното щастие), Минерва (мъдростта, изкуствата и занаятите), Меркурий (бизнеса и търговията)...
Да, днес те тайно властват в сърцата на мнозина и това съвсем не е пресилено! Когато не виждаме Божията ръка във всяко нещо от своя живот, когато не сме благодарни на Бог, тогава ние въздигаме тези фалшиви божества, дори и да не поменаваме техните имена. Когато разглеждаме лечението отделно от Яхве-Рафа („Бог, Който изцерява“), тогава земният лекар става малък бог, кланяме му се и го величаем, а забравяме, че ако Бог не даде здраве, лекарят е безсилен, колкото и старание да вложи.
Римският стотник е вечен пример за силна вяра. Бог да ни даде неговата любов, смирение, добродетелност и прозрение за Божия ред в творението. Върху тях, като на стабилни основи, стъпва вярата, която ни спасява, вярата, която върши чудеса. Амин.
Авторът е свещеник в църквата „Света Троица“ в Плевен
