Вече говорихме за необходимостта от духовна храна, която можем да получаваме чрез молитвата, чрез четенето на Божието слово, в храма. Но могат да ни хранят духовно и самите обстоятелства в живота. Само трябва да се стараем да виждаме ползата от тези обстоятелства.
Например, когато се разболяваме ние или наш близък човек, говорим много за причините за болестта – къде, кога сме се простудили или заразили, за нейната неприятност, продължителност и т. н. Но можем да се отнесем към болестта и по друг начин – като към своеобразно предупреждение, че живеем неправилно или сме постъпили лошо; като към някакво указание, че е време да се замислим и поправим. При такова отношение болестта ще бъде не само неприятно обстоятелство в нашия живот, но и нещо духовно полезно.
Или общуването с неприятен за нас човек – колко отрицателни черти разкрива то в нас лично. И ни насочва към наши недостатъци, с които е необходимо да се борим. Само трябва да погледнем в душата си...
Или се случва в църквата да се дразним от излишното движение на другите из храма, от разговорите, от неподходящите за храма рокля или украшение на лицето. И при това обстоятелство можем или да съгрешим с осъждане, или пък да получим духовна полза за себе си, като се замислим: колко невнимателно аз стоя в храма, колко невнимателно се моля, ако се разсейвам от такива дреболии.
Докато се мием или привеждаме себе си, своето помещение или посуда в ред, можем да помислим: какво ли ще е, ако макар и малка част от тези усилия положим за очистването на душата си? И дори когато погледнем нагоре и видим мрачното небе, можем да получим за себе си духовен урок: ето, сега е сиво и мрачно, но зная, че ще мине време и облаците ще се разсеят, отново ще бъде топло и светло; нали така е и в личния живот на човека? За какво да унивам, ще почакам, докато се разсеят облаците. И те ще се разсеят.
На такова отношение към живота и към обстоятелствата трябва да се приучим, за това трябва да поработим върху себе си, но ако в голямата част от денонощието се трудим, за да храним тялото си, то нима няма да се потрудим, макар и малко, и за своята духовна храна?
Изворът на живата вода е открит за нас от Господ, но ние сами трябва да се приближим и да почерпим от него. Да не бъдем лениви и нерадиви. Амин.
Откъсът е от книгата „Немного о Многом“.
Източник: azbyka.ru Превод: Радостина Ангелова.
