В живота на човека има трудности и изкушения. Има го дяволът, който посява плевели сред доброто семе. Много хора искат да отстранят плевелите. Господарят на нивата съветва: По-добре не ги пипайте. Оставете ги да израстват заедно до времето на жътвата. Тогава ще кажа на ангелите да извадят плевелите и да ги изгорят.
Ние искаме да изчистим нещата веднага. Той, обаче, съветва: изчакайте. Може би не различавате точно къде е злото. Не разпознавате правилно болестта и заедно с плевелите ще изгорите и самите себе си.
Ние обаче сме сигурни в своята диагноза. И се намесваме решително, за да бъде изчистена нивата на Историята.
Изгаряме плевелите на еретиците и неверните, за да запазим чиста вярата.
Изгаряме нечистите от по-нисшата раса, за да запазим чиста бялата раса.
Убиваме експлоататорите на народа, за да наложим справедливост и равенство чрез насилието на нашето решение и силата на юмрука ни.
Но това не е решение. Всички са част от самите нас. Всички очакват спасение. Всички ние сме отговорни за всичко.
Докато лъжата убива другия, за да се наложи, Истината е разпъната, за да спаси тези, които я разпъват. Призивът на Църквата е: „Бъди разпнат и не разпъвай. Бъди обиждан и не обиждай.“ Крайната цел на божественото дело е: „да се спасят всички хора и да достигнат до познание на истината.“
Източник: Αντίφωνο, 2013 г.
