Християните
Думата „християни" се появява за първи път по времето на апостолите в Антиохия (Деян. 11:26).
Кои са християните? Кого наричат с тази дума? Вярващите в Господ Иисус Христос. Но това не е достатъчно. Нали и бесовете вярват и треперят?!
Християни са хората, родени духовно в тайнството Кръщение в името на Пресветата Троица, заявяващи тържествено (сами или чрез устата на възприемниците си), че изповядват православната вяра и трикратно са се отрекли от сатаната, от всички негови дела, от всичките му ангели, от цялото му служение и цялата му гордост.
Но истинските християни трябва да се стараят да потвърдят своето отричане и в живота. Като помнят за това отричане, те не могат да се примиряват с нечистотата, лъжата, клеветата, гордостта в своя живот.
Истинските християни помнят, че са Божии чеда, че „Отче наш" не е отвлечено понятие, а обръщение към истинския Отец, обичащ и обичан. Истинските християни помнят, че помежду си са братя и сестри в Христос и че не могат да враждуват един с друг. Те знаят, че са гости на земята за кратък срок, помнят „Бащиния дом" и не униват от случващите се трудности и огорчения. Те почитат достойнството на християнското звание, не го опозоряват и не се срамуват от него. Думата „християнин" не е прозвище, а звание, което налага задължения.
Като помним това, нека се постараем да изправяме своя живот и да не вземаме участие в делата и служението на дявола. Амин.
***
Господи, помилуй!
„Господи, помилуй!“. Тази кратка молитва е известна още в Стария Завет. Какво означава тя? Вяра в Господ, признаване на Неговото всемогъщество, изповядване на тази вяра с обръщението „Господи".
А втората част на молитвата говори за нас, за нашата беда, за нашето недостойнство. „Помилвай" означава прости, спаси. Какво молим да ни бъде простено? Нашата неправда, нашите грехове. Съдът осъжда, но главата на държавата може да помилва, да прости. Нашите грехове и неправди ни осъждат, но Господ може да прости, защото Неговото милосърдие е по-голямо от всички човешки грехове, освен неразкаяните.
Не само „прости“ означава думата „помилуй" в тази кратка молитва. Тя означава и „спаси“, „изцели". Спаси от всякакви беди и напасти, изцели от всякакви болести и недъзи - както телесни, така и душевни. Господи, помилуй!
А колко много грехове и прегрешения в нас, колко беди и напасти около нас, колко болести – телесни и душевни... Ето защо повтаряме тази молитва и 1 път, и 3 пъти, и 12 пъти, и 40 пъти, и дори повече. По същество тази молитва трябва да бъде винаги в нас - не само механично, а от сърцето.
Господи, помилуй! Господи, помилуй! Господи, помилуй!
***
Съкровището
Да си представим, че има съкровище, чрез което можем да осигурим целия си живот, да го направим радостен и щастлив. Колко бихме се потрудили, за да придобием това съкровище! Освен да се потрудим за него, бихме се съгласили и на различни жертви и лишения.
Общението с Бога, духовният живот е най-голямото съкровище в света, чрез което човек осигурява себе си за целия живот тук и отвъд: съкровище, което и в бедност, и в богатство, и в болест, и в добро здраве, и с приятели, и в самота доставя най-голямото щастие и радост.
Защо обикновено не знаем това? Защото сме чували за това съкровище, но не сме го използвали. Духовното съкровище на вярващия човек се придобива чрез Божията милост и чрез упорит, понякога много тежък труд.
Този труд трябва да върви едновременно в две направления – очистване на себе си от всяко зло и придобиване за себе си на всичко добро и прекрасно. Последното се дава чрез лична и църковна молитва, четене на Божието слово, светите отци и жизнеописанията на праведниците, чрез дела на милосърдие и любов. Доброто, прекрасното, святото трябва да запълва целия ни живот. Тогава за злото, за греха няма да има нито място, нито ще има интерес към тях.
Ако се трудим цели дни, а понякога и нощи заради неколкостотин франка, то нима не можем да поработим, макар и малко, заради придобиването на истинско съкровище? Нали към това е призван всеки човек!
Източник: www.azbyka.ru. „Немного о Многом"
Превод: Радостина Ангелова
