Днес честваме паметта на преподобния отец Порфирий от атонския скит Кавсокаливия. Той прекара по-голямата част от подвижническия си живот в центъра на многомилионния град и там проповядваше с опита и примера си за Христовата любов към всеки един човек. Предлагаме ви превод на негови наставления, запазени в аудиозапис:
Християнинът, когато намери Христос, когато познае Христос, когато Христос влезе в душата му и човекът Го почувства, иска да извика и да го разказва навсякъде, иска да говори за Христос – какво е Христос. Обикнете Христос и не предпочитайте нищо пред Неговата любов. Христос е всичко, Той е изворът на живота, Той е краят на страданията, Той е всичко. Всички красиви неща се случват в Христос.
А когато сме далече от Христос, има тъга, меланхолия, нерви, мъка, спомени за житейски рани, напрежения, тревожни мигове. Христос е нашият приятел, нашият брат, Който ни казва:
"Ние сме приятели! Не искам да гледате на Мене по друг начин - че Аз съм Бог, че съм Словото Божие, че съм една от ипостасите на Светата Троица. Искам да гледате на Мене като на свой, като приятел. Искам да Ме прегърнете, да Ме чувствате в душите си като свой приятел – Мене, Който съм Изворът на живота, Който съм Истината. Вие сте Ми приятели, не го ли разбрахте? Братя сме, не нося ада в ръцете Си. Не ви плаша, обичам ви! Радвайте се заедно с Мене на живота!
Всички ние живеем тези дни от живота си. И ходим тук, ходим там и – нищо! Не се спираме никъде. Но където и да намерим Христос, дори да е някаква пещера, ние стоим там и се боим да си тръгнем, за да не загубим Христос. Прочетете и вижте. Подвижниците, които познаваха Христос, не искаха да напуснат пещерата, нито излизаха да правят нещо друго; те искаха да бъдат там, където чувстваха, че Христос е до тях.
Христос е всичко!
