…Тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети (1 Йоан 2:8).
В бедната витлеемска пещера се роди Царят на всички векове, "Царството Му не ще има край".
От старозаветните писания знаем как праотците на отредения да се роди Богочовек жадували откровение за Божията слава на земята. „... Покажи ми славата Си“ – се молел законодателят Моисей (Изх. 33:18). А друг пророк възкликва: „О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява…” (Ис. 64:1-2).
Всички тези очаквания намерили своя отговор в тихата тайна на витлеемската нощ: „...Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му...“ (Ис. 9:6). И което е било още закрито в своята дълбина от погледа на пророците, сега се открива пред погледа на новородените с Христос Божии чеда. Наистина, „не ходатай, нито ангел“, а Сам Господ дойде – Сияние на славата и единосъщен Образ на Бог Отец, „Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен“. Сам Той дойде, за да ни спаси и да ни покаже Своята слава.
В тъмнината на витлеемската нощ бедните пастири дочуват ангелската песен: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“. Открива се песента на ангелите, Божията слава, човешкият род се приобщава към Божествената светлина. Извършва се помирение между небето и земята, между ангелите и човечеството. Бог отново благоволи към Своето творение. Човечеството се помирява и в самото себе си. Защото новороденият Христос кани всички при Себе Си. Всички сме призвани да станем в Христа единен народ от чеда на Небесния Отец, независимо какъв е земният ни произход: „Христовата светлина просвещава всички“.
Така пеели ангелите. Всичко това започнало тук, на земята. Но ако ние сега, почти двадесет столетия след събитията от витлеемската нощ, гледаме към нашата земя, сякаш не намираме никакви дълбоки промени в нея. Ако човечеството се усъвършенства, то е в друго направление, единствено в посока външно овладяване на света. А в духовен план, ако не е станало по-лошо, то в краен случай всичко си остава по старому. Сякаш над света властва същият древен мрак. Въпреки това тайната на витлеемската нощ не е била някаква мечта, не е била измислица на човешките души. Тя е жива реалност, макар и принадлежаща към друг порядък, от бъдещия свят. „Моето царство не е от тоя свят...“ (Йоан 18:36) – казва Богочовекът. Но чрез събитието Въплъщение на Сина Божи Царството вече е сред нас. И ще настъпи ден, когато реалността на това Царство ще бъде единствената реалност в света, когато Христос ще се яви на всички в Своята слава.
Още сега Христос дава на нас, обичащите Го, да Го видим и усетим чрез несравнимата красота на Неговото слово и чрез силата на Неговата благодат. Витлеемските ясли и Кръстът на Голгота са славни знамения на Неговата неизречена близост до нас, Своите братя. Той се роди във Витлеем, за да ни покаже жертвената Си любов. И отсега Той идва постоянно при нас чрез тайнствата на Своята Църква и ни дава Своята сила и радостта от присъствието на Светия Дух. От нас се изисква единствено търпелива вяра и вярност към Него в готовността да изпълним Неговата воля, Неговата вечно нова заповед за любовта.
„... И ето ви белег – казва небесният вестител в нощта на Рождество Христово – ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли“ (Лука 2:12). Ако вечният Син Божи стана от любов към нас слаб Младенец, намерил Своето първо обиталище на земята в яслите на скромната пещера, то и ние трябва да Го обичаме и да обичаме онези, които Той възлюби като нас – нашите братя.
Христос се ражда – да Го прославим!
1989 г.
Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru
Изображение: Стенопис от храма "Св. Архангел", Галата, Кипър
