Интервю с доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по повод началото на академичната година.
- Доц. Найденов, поемате ръководството на Богословския факултет в момент, когато много специалности в СУ, в това число и Теологията, не могат да запълнят държавната поръчка за студенти. Какво ще предприеме новото деканско ръководство във връзка с тази криза за желаещи да учат?
Така е. Основното затруднение пред академичното образование изобщо е недостигът на студенти. Но това е резултат от процеси, които са извън нас. Ние можем да потърсим пътя към младите хора и да ги убедим, че Богословският факултет е доброто място за обучение и възпитание, което е постижимо чрез разпознаването му като партньор от БПЦ – Българска патриаршия и правилното му позициониране в обществото. Достатъчно е да познаваме 2 член на Правилника на Богословския факултет, за да се убедим в това: „БФ е уникална висша богословска школа и оправдава съществуването си в служение на българския народ и Българската православна църква (БПЦ) за подготовка на свещенослужители, църковнослужители, както и за преподаватели по религия във всички училища в страната (светски и духовни), а също и на дейци във всички сфери на духовния живот“.
Потенциалният студент е млад човек, на когото трябва да се предложи добър продукт (обучение) според съвременните изисквания и методи. Това включва материално-техническа база и нова и интересна научна продукция и проекти, разнообразие от дисциплини и интердисциплинарни програми, книги и пособия, възможност за мобилност и участия в живота на БПЦ. Осъзнаването на тези потребности и мерките, които трябва да бъдат предприети ще доведе до привличането на младите хора. Това има намерение да стори ръководството.
Само като статистика искам да отбележа, че тази учебна година студентите бакалаври в първи курс и в двете форми на обучение (задочна и редовна) са повече от миналата година.
- Вие и Вашите заместници в деканското ръководство сте от младото поколение преподаватели, започнали своя път в богословската наука във време, когато върху нея вече не се оказваше натиск или ограничения. Това е поколението на богословите, които съзнателно, с голямо желание и лична мотивация избраха да учат теология и да служат на Църквата. Променили ли са се студентите тогава и днес? С какви очаквания влизат те във факултета и според Вас успява ли богословието да ги очарова и вдъхнови?
Ако трябва да сме напълно коректни, част от следването на днешните преподаватели (деканското ръководство) бе в периода на възстановяване на Богословския факултет след десетилетия съществуване като Духовна академия. Бяха интересни времена и студентите бяха различни. Групата на идващите от семинарията (по-късно семинариите) беше голяма, а и другите студенти идваха от реномирани училища. Имаше години, в които за едно място кандидатстваха по десет човека.
Сега е различно. Някои от младите хора, които идват при нас се нуждаят от катехизация, други вече са въцърковени. Тази разлика в аудиторията изисква адекватно поведение на преподавателите. Романтизмът на 90-те сега е заменен с прагматизъм. Все повече се говори за реализация на студентите, за програми, които им дават шанс на пазара на труда. Много ми се иска да кажа, че богословието ги вдъхновява, но ми е трудно да направя това обобщение. Това обаче, което мога да споделя убедено е, че от Факултета излизат подготвени кадри, добри човеци и вярващи християни, на които сме се постарали да завещаем думите на Спасителя: „Идете научете всички народи...“ (Мат. 28:19).
- След избора на новото ръководство на БФ, Вие и Вашите колеги се срещнахте с Негово Светейшество патриарх Неофит и изразихте желание за активно сътрудничество с управлението на БПЦ. В каква посока смятате, че трябва да бъде това сътрудничество? Имате ли конкретни планове за развитие на взаимоотношенията с ръководството на БПЦ, които да направят завършващите БФ конкурентноспособни на трудовия пазар и ценни кадри за митрополиите в страната, пък и в чужбина?
Като верни чада на родната църква ние държим на отческия благослов на Негово Светейшество и затова стана традиция ръководството на факултета да се среща с него при подходящи поводи. Освен това възприемаме дядо Патриарха като част от нашата академична общност – учител, колега и doctor honoris causa на СУ „Св. Климент Охридски“.
Минаха няколко месеца от срещата ни, на която си обещахме да си сътрудничим, да имаме съвместни инициативи и ангажименти към реализацията на богословите. Първите стъпки са вече факт. В проведените в началото на месец септември конкурси в областта на Църковната история и Систематическото богословие се явиха кандидати, които са служители на Софийска митрополия – иконом Стефан Стайков и докторант Здравко Кънев. Те спечелиха достойно конкурсите и са вече част от академичната общност. Всичко това бе възможно с благослова и добрата воля на Негово Светейшество, и се надявам да стане модел за добро сътрудничество.
Голяма част от магистърските програми също са подчинени на идеята за подготовка на кадри за конкретни нужди на поделенията на БПЦ: Църковно и социално дело, Църква и медии, Хорово дирижиране, Църковен мениджмънт под патронажа на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний и др.
Добре би било да се помисли за един съвместен календар на събития и инициативи между БПЦ и богословските школи. Това ще ни помогне да мислим в един модел на сътрудничество, в който ще могат да се реализират нашите студенти като църковни сътрудници.
- Досега Богословският факултет не се ангажираше активно със значими църковно-обществени проблеми, като развитието на църковно-милосърдната дейност, проблемите на учителите по Религия, на преподавателите в прицърковните школи, реализацията на завършилите богослови, и се въздържаше да инициира дейности. Как според Вас факултетът може да се отвори към реалния живот и потребности на нашата църква и какви конкретни стъпки могат да се предприемат в тази посока?
С констатациите преди въпроса не съм много съгласен. Богословският факултет има академичен календар, в който се отразяват инициативи, ангажименти, мероприятия. Може да се проследи какво е свършено. Вярно е, че може и повече, и към това сме се устремили. Ако до момента това са били изяви и участия на колеги от общността, то занапред е добре да са институционално дефинирани, т. е. Факултетът да е инициатор, партньор. Малко конкретика: в момента факултетът доста активно участва в обсъждането на Наредба № 15 (22 юли 2019 г.) за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, организира среща в средата на месеца с партньори от Хамбург по проект за социализация на бездомни хора, ангажира се в подготовката на учители по религия (начален курс) във форма СДК – 360 часа, участва в инициативи на поделенията на БПЦ.
Факултетът е отворен за всяко добро и полезно начинание.
