От 3 до 9 август за трета поредна година Варненска и Великопреславска митрополия проведе Летен младежки форум. Той се организира от Духовно-просветен център „Св. архангел Михаил“ с благословението на Варненския и Великопреславски митр. Йоан. Тази година форумът бе под надслов „Част от цялото“. Идеята на тазгодишната инициатива е за няколко дена 30 младежи да участват в редица църковни събития и да добият опит от общността на Църквата. Подходът на организаторите беше съобразен с възрастта на участниците – подрастващи и младежи, затова обучението беше без излишна теория, без лекции, без схоластика, без досадни нравствени наставления. Тогава къде да заведеш 30 тийнейджъри, за да разберат от личен опит какво е Църквата?
На поклоннически поход
В началото на август варненските младежи и техните ръководители пристигнаха в с. Белчин, където край крепостта Цари Мали град се присъединиха към поклонниците от пешеходния поклоннически път „Рилският Чудотворец“. Следващите три дни на Младежкия форум са синхронизирани с програмата на похода, който стотици вярващи извървяват вече десет години в чест на пренасянето на мощите на св. Йоан от Търново до Рилския манастир. За младежите това не е първата среща с поклонниците. Много от тях добре си спомнят вълнуващото посрещне на похода в Рилската св. обител миналата година. Сега обаче предстои сами да изминат този път. Следват дни на преходи през планината, вълнуващи общи молитви под открито небе, разпъване на палатки, срещи с дъждове и бури, но и с нови приятели, за да станат тези младежи част от цялото, обединено от вярата в Христос и почитта към преп. Йоан, Рилския Чудотворец.
На богослужение в Рилския манастир
На Преображение Господне варненските младежи заедно с поклонниците и гостите на манастира взеха участие в архиерейската св. Литургия, оглавена от игумена на св. обител Адрианополски еп. Евлогий. Редом с игумена служиха свещениците от похода и много младежи, които са иподякони в своите енории. Сред тях са и три момчета от Младежкия форум. След празничния обяд с лития всички се отправят към гроба на светеца. Там за последен път се прочита акатистът в негова прослава, а о. Ангел Ангелов отново припомня на всички поклонници, че, изминали този път, те вече стават Йоанови, а щом са Йоанови, значи са Христови.
При отец Нектарий
По пътя към Троянския манастир варненските младежи и техните ръководители посещават Гложенския манастир. „Струваше си трудното изкачване по тесния криволичещ път, за да се запознаем с отец Нектарий – единствения монах и в същото време свещеник и игумен на манастира на св. Георги Победоносец“, разказват те. „Отец Нектарий се появи, щом младежите запяха в храма, и посвети цялото си време на нас. Показа ни чудотворната икона на светеца – от типа „пътуващи“, която се появила тук по чуден начин и посочила мястото, където да се съгради манастирът (през 1230 г.)“, разказват варненци. Участниците във форума откриват в манастира скривалището на Васил Левски и музея в чест на митр. Климент (Васил Друмев), заточен тук по време на управлението на Стефан Стамболов.
Под покрова на св. Богородица в Троянския манастир
„Младежки форум – Обучение. Молим, не влизайте!“. С този надпис два дни любопитните посетители на Троянския манастир са ограничени да не влизат в залата, където се провеждат заниманията на младежите от форума. Но любопитството е разбираемо – кой не би надзърнал зад врата, от която долита оживена глъчка и периодично избухва смях? Залата също е специална. Уредена е в памет на архим. хаджи Макарий – игумена на манастира по време на освободителните борби.
След вечерната служба в храма с молебния канон пред чудотворния образ на св. Богородица Троеручица започва вторият цикъл от програмата на летния форум с беседи и диалози за това, какво значи да си в Църквата и как се става част от нея, а също и по актуалните въпроси: какви причини водят човека до зависимост и как да не попаднем в този капан.
С младежите говорят и дискутират Борислав Аврамов и психолозите Милена Петрова и Павел Павлов. Те са неизменно до учениците през всички дни на инициативата. Водят ги и ги подкрепят в техния първи опит за летене на крилете на вярата и на живота в общността на Църквата, за да станат тези младежи част от цялото на Тялото Христово.
Към промяната
По пътя обратно към Варна младите хора вече усещат промяната, настъпила в тях след наситените със събития и срещи дни. „Бяха осъзнали, че православната вяра не е просто част от българската история и култура, а нещо, което дава сили и променя хората“, споделят организаторите от Духовно-просветния център „Св. архангел Михаил“.
Именно промяната е темата, по която младежите пишат мотивационните си есета, за да се включат в инициативата „Какво се промени в мене през последната една година?“. В откъсите от творбите се открива зрелостта на младите хора, но и копнежът им да израстват и да стават по-добри:
1 година... това са 365 дни... Смея да твърдя, че всеки един от тези дни ме накара да проумея нови истини, да се замисля над нови неща, за които преди дори не съм си давала сметка. Едно от тях е да си поставям мярка за нещата. Винаги съм била от хората, които не могат да се наситят на забавления, излизания и каквото и да било. През последната година обаче успях да осъзная, че за всичко си има мярка и не бива да се прекалява, за да не се губи сладостта от самото действие. Майка ми винаги ми е казвала: „Ако успееш да се откажеш от нещо, когато ти е най-сладко и най-приятно, то тогава имаш пълен контрол над себе си и действията си“. Преди не осъзнавах, но вече разбирам смисъла на тези думи… Важното е да не отлагаме нещо за утре, щом можем да го свършим днес, и така всеки ден носи със себе си по една малка промяна, стига да имаме очи да я забележим (А., 15 г.).
Случилото се през последната една година ми помогна да не приемам всичко за даденост, направи ме по-силна и по-благодарна. Разбрах, че е най-добре да живееш днес, защото не е сигурно дали ще има утре, да бъдеш отдаден на любовта към най-близките си, защото не знаеш още колко дълго ще бъдете заедно… Разбрах, че човек не трябва да бъде злопаметен, а да живее пълноценно и да бъде благодарен за всяко едно хубаво нещо в живота си (Д., 16 г.).
В края на тазгодишния Младежки форум най-важният въпрос, който учениците поставят, е кога пак ще се съберат заедно. „Няма нужда някой да ги събира, те вече са една малка общност от православни младежи и от тях зависи тя да се запази и да се увеличава. Ние само ще помагаме и ще се радваме на тази нова, млада част от Тялото Христово“, казват в края на форума техните ръководители – Борислав Аврамов, Милена Петрова и Павел Павлов.
За тях дните, проведени с младите хора, остават незабравими, не само заради интензивността на общуването, но и заради радостта от приобщаването на тези чисти души към Църквата, при това давайки им пълната свобода на избор. Какво по-удовлетвораващо от това да прибавяш всяка година нови части към Цялото? В края участниците в инициативата остават с радостта от изминалите дни и надеждата този формат да продължи да се разширява и в други епархии на БПЦ.
Снимки: arhangel.bg