Разговор със ставр. ик. Мариан Чокънел, председател на eпископската катедрала „Успение Богородично и св. вмчк Георги“, гр. Гюргево, за начина по който Румънската православна църква насърчава усилията на свещениците за привличане на младите хора и децата към православното богослужение.
Често в румънските храмовете могат да се видят млади семейства с деца. Някои от тях идват на богослужение, облечени в традиционни народни носии. Така Църквата се обновява, приобщавайки все повече хора за активно участие в богослужението, казва ставр. ик. Мариан Чокънел, и разказва за пастирските грижи за децата в северната ни съседка.
В нашата църква вече имаме утвърдена традиция в неделните и празнични дни да бъдат причастявани децата и свещениците да им обръщат специално внимание. По-малките, до 7-8 годишна възраст, вече са приучени от родителите си да стават рано за служба, да не закусват, за да се причастят. По-големите се изповядват преди това, кратко, без много подробности, защото нямат тежки грехове. Важното е да свикнат с изповедта. Причастяват се голяма част от младежите.
В нашата катедрала, по време на цялата неделна служба, в зависимост от това кога родителите успяват да доведат съвсем малките деца, ги причастяваме и със сухо св. причастие (запасни дарове). Защото не можем да държим бебетата до обичайния момент за причастяване. И у нас вярващите се причастяват според указанието на типика – след причастяването на духовниците, тогава пристъпват и по-големите деца. Но младенците причастяваме веднага щом дойдат в храма, на северната дяконска врата. Това правило важи за цялата Румънска православна църква. Дори там, където служи сам духовник, той извършва проскомидията преди началото на утринната и когато довеждат малките деца има приготвено причастие и ги причастява. За неделните и празнични богослужения приготвяме два потира – в единия поставяме сухо причастие със сладко вино и когато дойдат младенци, ги причастяваме от там. Аз самият, когато бях духовник на село, така процедирах. По този начин приучихме и родителите, и децата да пристъпват към св. Тайни редовно, защото имат нужда.
Сятам, че колкото е пагубно за хората да се причастяват без нужното уважение и без съзнание за това, което се случва, също толкова пагубно е рядкото причастяване. Така те се отдалечават от Църквата. И у нас имаме благочестиви хора, които казват, че не са достойни да се причастяват по-често. Но ние ги окуражаваме, защото никога не сме достойни. Св. Причастие не е награда. Започваме да си мислим: „Сега съм достоен. Дай ми Христос“. Това не е правилно! Но с покаяние и смирение трябва да пристъпим и да приемем Христос. Аз съм свидетел на няколко случая на изцерения в храма. Тази година дойде семейство с дете с лека форма на аутизъм. Родителите идваха и го причастявахме всеки ден в продължение на около два месеца. След време установихме подобрение на неговото състояние.
В катедралата „Успение Богородично“ всеки ден целогодишно извършваме св. Литургия. Всеки ден от Гюргево се възнася поне по една Литургия към небето. Това е като в металургичен завод: огънят не трябва да спира никога. В противен случай всичко ще замръзне. Хората от града знаят това. Ако имат проблеми… дори да нямат проблеми, имаме вярващи, които идват всяка сутрин, преди да отидат на работа.
По време на Великия пост служим Преждеосвещена св. Литургия всеки делничен ден – от понеделник до петък. В неделя изваждаме общо шест св. Агнеца и от понеделник до петък Литургията не престава. Тук е като в болница: вратата постоянно е отворена и винаги има духовник. В катедралата сме петима свещеници (всеки дежури по един делничен ден), ако се служи само два пъти седмично (сряда и петък), то останалите трима никога няма да им дойде реда за извършат Преждеосвещена св. литургия. Това помага и на духовниците-стажанти да научат нейното последование.
Ежедневното извършване на Преждеосвещена св. Литургия през поста става с благослованието на Гюргиевския еп. Амвросий и е едно от постиженията на нашата епархия. Той окуражава всички да я отслужват възможно по-често. В селските енории се извършва по-рядко, но там, където има свещеници с по-голяма ревност, те служат тази литургия.
В нашето свещеническо служение ние полагаме много усилия за привличане на хората към православното богослужение. Така например, ние служим цялата пасхална утринна на открито, пред катедралата. Знаете ли колко красива гледка е: в нощта на Възкресение Христово вярващите със запалени свещи присъстват търпеливо на цялото богослужение. Ако ние влезем в храма, те ще се разотидат, а така те остават с нас и заедно се молим. Прочитаме пасхалното послание на нашия епископ. Само ако времето е лошо, тогава отслужваме пасхалната утринна в храма. Ние трябва по всякакъв начин да задържим хората близо до Църквата, защото предизвикателствата пред съвременното общество са големи.
На първата снимка: О. Кирил Синев и ставр. ик. Мариан Чокънел
