Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (19 Votes)

IMG 1862Как да не изпаднеш в униние, опитвайки се да изпълниш заповедите? Отговорът на този въпрос изглежда очевиден – Христос казва: „... ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва...“ (Мат. 16:24). Обаче във всяка евангелска заповед, освен нейното съдържание, съществува и вертикално измерение – степента на изпълнението ѝ от всеки християнин в зависимост от духовното му състояние.

Със забраняващите греха старозаветни заповеди нещата стоят къде-къде по-просто: казано е – „не кради“, откраднал си – значи си нарушил; казано е – „не прелюбодействай“, значи всяка любовна интрижка настрани те отлъчва от Бога и от Божия народ. Но какво да правим например с думите на Христос: „обичайте враговете си“? Нали дори за искрено желаещия да изпълни тази заповед християнин диапазонът на възможностите е твърде широк. Може да възлюбиш врага си така, че при необходимост да отдадеш за него своя живот, подобно на Христос. А може поне да престанеш да го мразиш, да не му желаеш зло в душата си, да виждаш в него същия човек, какъвто си и ти самият; човек, който също страда от греховна повреденост и се нуждае от Божията любов и спасение.

Между тази първа крачка към изпълнението на заповедта и върха на самопожертвованието стои дълъг път, по който Господ постепенно променя човека. Стъпка по стъпка, във всяко действие, слово, мисъл, освобождаваме все по-голямо и по-голямо пространство за Бога в сърцето си. Но, както e казано в поговорката, „пътят от десет хиляди мили винаги започва с първата крачка“.

Заповедта за отричане от себе си също предполага начало, път и връх на съвършенството.

И за човека, току-що започващ да живее по Евангелието, опитът веднага да приложи върху себе си начина на живот на великите светци обикновено довежда до разочарование от себе си и униние.

А там, където се появява унинието, задължително възникват и съмнения: „Правилния път ли избрах? Може би християнството изобщо не е за такива като мен, а е само за гиганти на духа с желязна воля и твърда решителност?“.

Този начин на мислене не е нов. Още през 4 век много хора във Византия отказват да приемат Кръщение, мотивирайки се с това, че няма да успеят да се откажат от обичайния си начин на живот, любимите си дейности и увлечения. Самият св. Йоан Златоуст ги убеждава в това, че християнският живот по Евангелието няма да изиска от тях толкова радикален отказ: „... Защо бягаш? Така, ще кажеш, не мога да спазя заповедите. Но нима Бог заповядва невъзможното? … Нима не ти се позволява да се занимаваш с делата си? Нима те отдръпвам от жена ти? Възпирам те само от прелюбодеяние. Нима те откъсвам от имуществото ти? Само от алчност и разхищение. Нима те подтиквам да раздадеш всичко? Само малка част, по възможност, да отделяш за нуждаещите се... Нима те принуждаваме да постиш? Забраняваме само да се отдаваш на опиянение и пресищане. Отстраняваме онова, което е нечестиво, което и ти самият още тук, преди геената, вече признаваш за срамотно и ненавистно. Нима ти забраняваме да се веселиш и да се радваш? Стига да не е безсрамно и безчестно“.

Както виждаме, за начинаещите християни летвата на отричането от себе си тук не е поставена толкова високо: откажи се поне от онова, което и ти сам в дълбините на душата си смяташ за ненужно и вредно. А когато животът бъде очистен от грубите грехове и страсти, в откриващата се перспектива, като в измит прозорец, ще станат видими нови цели и задачи, по-рано скриващи се зад слоя греховна кал. Така лека-полека Бог води човека от едно равнище на познание към друго, от него – към следващото.

Краят на подобно пътешествие в дълбините на собственото сърце настъпва заедно със завършване на земния живот на човека и влизането му във вечността. Но да се изкачваш по тази духовна стълба е възможно единствено при условие, че си въвел ред на стъпалото, на което стоиш сега. Всеки опит да прескочиш наведнъж няколко стъпала, е пълен с непредсказуеми последствия. Преп. Серафим Саровски казва по този повод следното: „Прави всичко бавничко, полека, не изведнъж. Добродетелта не е круша. Няма да я изядеш цялата веднага!“.

Превод: Радостина Ангелова

Снимка: Стефка Борисова

* Из книгата Снежни чувства. Психологични етюди за семейния живот, излязла неотдавна от печат в издателство „Никея“. Източник: www.pravmir.ru (бел. прев.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uh888 

Разпространяване на статията:

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.