Архим. Вартоломей (Газетас) е игумен на каноничното братство на Есфигменския манастир. В края на септември той беше у нас във връзка с представянето на сборник с негови проповеди, озаглавен „Слова за духовно израстване в Христа“. Светогорският игумен даде интервю за предаването „Вяра и общество“ на БНТ, откъс от което публикуваме тук.
Родителите не прегръщат децата си и колкото повече пораства детето, толкова по-силно чувства вродената, биологична потребност на човека от прегръдката на майка си и баща си. Ако не я открие, когато прави първите си стъпки, то по-късно ще потърси тази топлина в чужди прегръдки, които обаче ще го отведат на погрешен път.
Думата „любов“ дори някой да я произнася само като дума, изпразвайки я от съдържанието ѝ, носи нещо в себе си. Когато обаче добави и съдържанието на любовта, това без съмнение ще го разтърси из основи. Цялото му същество ще се преобърне. Ще усети силата, която ще му позволи да прави неща, на които преди не е бил способен. Любовта се живее, тя е състояние. Както не си поставям за цел да дишам, не мисля дали сега ще затворя очите си, просто дишам и просто затварям очи, било то инстинктивно или защото така функционира човекът, така е и с любовта. Човек не си казва, ето, сега трябва да започна да обичам, а след това да спре. Просто обича. Когато обаче това състояние е постоянно и когато наистина го желаеш, започваш да живееш любовта. Тогава усещаш човека, който е до теб. Тогава родителите могат наистина да усетят своите деца и да им дадат тази любов. Най-висшата любов, която извира от сърцето на майката и бащата. Мнозина казват, както и вие споменахте, че говорим много за любовта, че постоянно даваме любов, и може би това е малко прекалено. Да даваш любов никога не е прекалено. Не е нормално да не проявяваш любов.
И когато казвам, че любовта започва от дома, имам предвид, че днес ние сме увеличили своите грижи, своите нужди, което увеличава и проблемите ни. Когато проблемите и нуждите нарастват, трябва да сме още по-активни. Налага се мъжът да търси и втора работа, жената също ще бъде принудена да излезе от дома и тогава децата губят непосредствената връзка с родителите си, защото за дълги часове от деня децата ще бъдат далеч от тях. Преди имаше само детски градини, а сега има и ясли за бебета. Това какво означава? Означава, че детето още като бебе се откъсва от майчината прегръдка, защото имаме други потребности.
Объркали сме приоритетите на своите нужди. Подреждаме ги в определена последователност. Смятаме за по-важно и по-необходимо да изляза навън, в обществото, да работя и да нося пари, за да живеем по-добре. Това е едно оправдание, което звучи много добре. Оправдава съвестта и тя вече не реагира. Но питам, дали семейството се развива добре само с осигуряването на парите?
Кога бащата или майката ще видят детето си, връщайки се вечер смазани от умора след една или две работи? Те не са в състояние, и това е напълно разбираемо, да понесат плача на детето, гласа на детето. Детето иска да играе, да види малко баща си, майка си, а те му казват, остави ме на мира, защото искам да си почина. И те имат право, защото са много изморени. Но това не ни оправдава, защото е грешка, която не искаме да си признаем директно. Оставяме децата си с оправданието, че е за тяхно добро, но кое е доброто за децата? Не са само парите. Главното добро за детето е прегръдката на майката и бащата. Това е, от което се нуждаят децата. Когато дойде време за игра, децата викат, плачат, те не могат да стоят мирни, защото иначе не биха били деца. А ние се връщаме смъртно уморени от работа и искаме те да променят себе си, вместо ние, възрастните, да се променим.
