Отците на нашата вяра
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
В символа на вярата, който са поставили св. отци, събрали се през 325 г., се казва, че ние вярваме в Един Господ Иисус Христос. В това, че Той е Господ, т. е. Бог и Единороден Син Божи, Който няма друг Нему подобен и Който е роден от Отца преди всички векове. Вярваме, че Той е несътворен, а е съществувал винаги заедно с Бога, Своя Отец, и със Светия Дух. Затова отците Го наричат „Светлина от Светлина и Бог истинен от Бог истинен“, и потвърждават, че е роден, т. е. дошъл е от лоното на Отца, от сърцевината и същността на Бога Отца, а не е сътворен както човеците, не Го е създал Бог, нито пък някой друг.
Той е Светлина от Светлина. Както слънцето е светлина и лъчите му са светлина, така и Христос е светлината, раждаща се от Бога Отца. Това е същността на нашата вяра. Ние вярваме, че Бог дойде в света, въплъти се и умря, а когато казваме, че Той умря, ние с това казваме: вярваме, че Този, Който е бил повесен на дърво, е Бог в плът. Защото, ако Христос не беше наистина Бог, ние нямаше да сме изкупени, а щяхме да сме си все още в своите грехове, защото човек не може да изкупи човечеството.
Мирът на Бога
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Трябва да се научим да плачем. Старецът Паисий казваше, че в родината му, в Кападокия, когато турците обикаляли нощем, казвали: Какво им става на тези християни, цяла нощ ли оплакват мъртъвците? Те чували плач, вопли, стонове и мислели, че православните християни оплаквали мъртъвците си нощем. Не можели да разберат, че хората се молили, защото кападокийците били простодушни, открити хора. Може би те плачели за своята мъртва душа, както би трябвало да плачем и ние. Сълзите носят голям мир в човека и мисля, мое лично убеждение е това, може да е грешка, не знам, че една от причините да имаме толкова психически проблеми днес, е че не плачем. Отиваме на погребение и не плачем. Или става някакво скръбно събитие, но се стискаме да не заплачем, особено младите и момчетата смятат, че това е срамно. Не те ли е срам да плачеш? Голям човек да плачеш? Не искам да кажа, че трябва да плачеш където и да е и във всеки един момент, но плачи поне вкъщи. Но как ще плачеш вкъщи, след като нямаш време, веднага щом се върнеш у дома, вратата се отваря и там те очаква друга арена, с други неща, с други проблеми и т.н. И ако не те очакваш арена, те очаква телевизията да те погълне, интернет, телефонът ти и други. Кога да заплаче човекът?... Днес нямаш време дори да заплачеш.
Слепецът, станал проповедник на Христос
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Духовната слепота е по-тежка от телесната слепота
Евангелието от Неделя на слепия поставя в удивителен контраст милостивата Иисусова любов, която изцелява един слепороден, като му дава зрение, и мрачната завист на фарисеите, които са се дразнели, когато Иисус е изцерявал болни, защото е привличал множество хора към Себе Си.
Целта на днешното евангелие е да посочи, че понякога по-лесно вярват в Христос и Го изповядват слепородени хора, отколкото други, които, въпреки че телесно виждат, не вярват в Него. С други думи евангелието ни посочва, че по-голяма болест е неверието или духовната слепота на човека, отколкото телесната слепота, или по-лесно някой се изцерява от телесна слепота, отколкото от духовната слепота на неверието.
Христовата светлина
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
От началото на пасхалния период ние четем Евангелието според Йоана и биваме просвещавани чрез него в познанието на Христовата светлина, а тъкмо това евангелие е преизпълнено със слова за светлината. Тази е последната неделя от пасхалния период, а Църквата иска да завършим това добро време чрез четене за един слепец, който бива озарен от светлината, изливаща се върху него. Защото Църквата иска да ни обърне вниманието към Христос – Светлината, Който е озарението на нашите души. Защото, докато сме в греховете, ние сме слепи и се нуждаем да спрем да вършим грях, за да прозрем светлината на Спасителя. От времето на възкресението на Спасителя ние станахме победители чрез Него, радващи се на Неговото спасение.
Да побеждаваме враждебността със силата на вярата
- Детайли
- Гюргевски еп. д-р Амвросий (Мелеака)
Погледнете внимателно на цялото творение в тази благословена нощ. Светлината на свещите се отразява в цялата природа, като я разкрива напълно обновена и разхубавена. Вижте също храмовете и ще забележите същата промяна. „Църквата е целият свят и целият свят е църква, имайки небето за олтар, а украсата на земята за наос“[1] – казва св. Максим Изповедник, а св. Йоан Кронщадски ни приканва, когато влизаме в храма, „да оставим назад земята и да проникнем в земно небе, да оставим времето и да влезем във вечността“[2]. Ако светът и Църквата се причастяват с възкресната светлина, тогава Светлият празник е не само за човека, но за цялото творение. През тази нощ, изпълнена с радост, всяко същество прославя Христос Господ, чрез Когото всичко е станало (Йоан 1:3).
Благодатта на Възкресението изцелява раната на греха и тлението, но следите остават. С всяко поколение образът на този свят се променя, появяват се нови рани. Каквото някога сме познавали, днес ни се струва непознато и каквото някога сме ценели, днес ни изглежда като лишено от стойност. Да, целият свят е църква, но в степента, в която вършим присъщото на Църквата: божествените тайнства, постоянната молитва и възлюбената грижовност. Тогава, когато тези неща изчезнат, мястото на добрия ред се иззема от безредието и хаоса, непреходната красота на света вече нищо не представлява за човека и самият човек вече е изгубил дара на зрението отвъд границите на материалното.
