Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

plousios neos„И някой си началник Го попита: Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен? А Иисус му каза: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. А той рече: всичко това съм опазил от младини. Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене. А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. (Лука 18:18-25)

Когато хората говорят за някого, че той не лъже, не убива, не прелюбодейства и прочее, казват просто, че той е „син на Адам“ (арабски израз, който означава човечен – б. пр.), тоест той е от човешкия род. Така хората си мислят, че му дават едва ли не свидетелство за святост. Този, който не краде, не убива и пр., той не влиза в затвора заради тези неща и го смятат за добър гражданин. А в християнството се предполага, че може да се случи вярващият човек да върши такива неща.

Затова в първия си отговор на този човек Господ се задоволява с думите: "За да влезеш в царството небесно, трябва да спазваш заповедите". И му изрежда някои от тях. Като че ли този човек, който е опазил всички тези неща от младостта си, е търсел нещо друго, чрез което да влезе в царството на своя Господ, и това нещо новият Учител дойде, за да го обяви в Галилея, Самария и до край-земя.

Когато мъжът казал, че е опазил заповедите, Иисус му отговорил: "Още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, па дойди и върви след Мене".

Някои смятат, че това е съвет, който Господ е дал, понеже човекът бил съвършен, спазвал заповедите. И Господ му дава съвет какво да стори, ако възжелае най-доброто. Този съвет бил отправен към определени, а не към всички хора. Но това е тълкувание, което се стреми да угоди на богатите. А евангелието не казва това. То казва „още едно ти не достига“, тоест, че това е нещо, което е основно и необходимо, за да влезеш в царството Божие.

После Господ продължава да говори строго: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие." Господ ни поставя пред едно велико затруднение, към което в същото време не би трябвало да се подхожда с лека ръка. Евангелието не е лесно, то е трудно и на нас ни се налага да превъзмогнем това затруднение и да разберем как ще можем въпреки него да се спасим. Обяснението с иглените уши, каквото и да е то, най-малкото е знак за затруднението, което богатите имат при влизането си в Божието царство.

Как трябва да се действа тогава? Бог е казал чрез Давидовите уста: "Той разпръсна, даде на сиромаси, затова правдата Му е довека". Това означава, че ти не можеш да останеш богат без да споделяш своето богатство. Какво означават Господните думи „всичко, що имаш, продай и раздай на сиромасите“? Дали това означава всеки богат да продаде къщата си и това, което има, и да стане уличен просяк? Това не може да бъде първостепенното значение на казаното. Първостепенното значение на казаното е да направим хората съпричастни един на друг по отношение на парите, които са ни поверени. Християнството дава само едно тълкувание на това нещо чрез устата на отците си, като казва: "Парите, които притежаваш, са всъщност притежание на всички хора. Господня е земята и всичко, що е в нея, вселената и всички, които я обитават (Пс. 23:1). А над парите, които притежаваш, ти е дадено правомощие да ги управляваш заради хората и тяхната полза. Но да си ги присвояваш за развлечения и разточителство, това се отхвърля, защото чрез тези неща ти не можеш да направиш хората участници в развлеченията си".

Това означава най-малкото, че богат е този човек, който е такъв по външния си вид, по храната си и по мебелите на къщата си, който живее така, както живеят всички хора, не се наслаждава на света повече, отколкото който и да било друг, и който не се наслаждава по такъв начин, че да навреди на бедния и да го засегне. Богатият живее в охолен, а не в луксозно-прекален вид. Той прави хората съпричастни на подаянията си, на своите многообемни подаяния. В Стария Завет се казваше, че човек трябва да даде една десета част от печалбата си на бедните. Това вече го няма в Новия Завет. Въпросът в християнството вече не се отнася до определен процент от подаянията, за да не отнемем от онова, което беше наложено на евреите, а да прибавим към него.

Думите на Господ не са за нас просто един съвет, а са божествена заповед, с която да почувстваме, че другите са наши съучастници в Божието наследие и че са едно с нас. Ела, отвори джоба си и отвори сърцето си, и дай, и възлюби хората, на които даваш своите подаяния. Не очаквай нищо от никого, но смятай бедния за свой господар, защото той ти е предоставил възможността да станеш богат човек. И когато вървиш по пътя на широкото подаяние и разпръсваш своето богатство, не смятай себе си за нищо. Но трепери, защото Бог е казал, че е трудно за богатите да влязат в Божието царство.

Източник: сп. "Моето паство", бр. 48/2017 г.  نشرة رعيَّتي، عدد48، 2017م.

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uaxqq 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.