Чудото е лично посещение от Бога
- Детайли
- Сп. „Моето паство“
Проповед върху евангелския разказ в Лука 17:12-19
Старият Завет говори за болестта проказа, като използва различни имена, но всички са за една и съща заразна и опасна кожна болест. В Моисеевия закон се споменава, че проказата е заразна нечистота. Затова заразеният се отделя надалеч от населените места, след като свещеникът го прегледа и се увери в наличието на заболяването (Лев. 13 и 14 гл.).
Срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч (12 ст.). Болните от проказа са имали обичай или да съжителстват заедно в групи, наподобяващи малки колонии, или да живеят изолирано в пещери или колиби, направени в пустинни места. „Спряха отдалеч“, тъй като на прокажените не се е позволявало да се приближават до хората, за да не им предадат заразата. Също така прокаженият е бил длъжен да предупреждава приближаващите се до него хора с повтаряне на думите: „Нечист, нечист!...“ с ясно чуващ се вик.
Десетият прокажен и най-важното качество на християнина
- Детайли
- Прот. Павел Великанов
Темата, на която е посветено днешното евангелско повествование, е темата за благодарността. И тъй, Христос извършва чудото на изцелението на десет страдалци, които дълго време се измъчват от неизлечима болест – проказа. Но само един-единствен, който освен това е другородец, се връща при Христос, за да Му изкаже думи на благодарност.
Човек би казал, че ситуацията е парадоксална: откъде такова жестокосърдие, такава неблагодарност в останалите девет? Христос отбелязва с ирония: как така, къде са останалите? За да се опитаме да намерим отговор на този въпрос, е необходимо да погледнем преди всичко в самите себе си. Достатъчно често ли ние благодарим на Бога за онова, което имаме?
Необходимо е съработничество между академичната катедра и църковния олтар
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Обръщение на Румънския патриарх към Конференцията на православните богослови в Яш
В съвременното общество, белязано от подчертана секуларизация, т. е. от релативиране на религиозните и нравствените ценности, е все по-необходимо обновяването на актуалното православно богословие посредством представяне на дълбоката връзка между истините на вярата, литургичния живот и мистично-аскетичния опит на Църквата. Това динамично свързано представяне трябва да се извърши чрез задълбочаване на големите теми за вярата и живота на Църквата в диалог с настоящите пастирски и мисионерски нужди.
1. Единството е основно свойство или признак на Православната църква, изповядван в Символа на вярата: „Вярвам в едната света, вселенска и апостолска Църква“. Разбирането на единството на Църквата, осъществяването му и неговата проява на равнището на конкретния живот на Църквата трябва да бъде едно постоянно занимание както в богословски и духовен, така и в пастирско-мисионерски план.
Благовестието за Царството
- Детайли
- Бейрутски митр. Илия (Ауди)
„Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Мат. 4:7).
Двата израза – „небесното царство“ (който се повтаря тридесет пъти в Евангелие според Лука, четири пъти в Евангелие според Марк и три пъти в Евангелие според Матей) и „Божието царство“ (който се повтаря тридесет пъти в Евангелие според Матей) – представляват сърцевината на християнското благовестие в трите синоптични евангелия. Те се срещат в новозаветните книги под различни форми като: „царството на Отца“ (Мат. 13:43; 26:29; Лука 12:31), царството на Сина (Кол. 1:13, Лука 1:33; 22:29-30; Евр. 1:8), „царството на Сина Човечески“ (Мат. 13:41; 16:28), „царството Христово“ и „царството Господне“ (Еф. 5:5; 2 Петр. 1:11; Мат. 20:21; Иоан 18:36; 2 Тим. 4:1; 4:18) или под много простата форма на думата „царство“, която винаги се свързва с божественото Евангелие, слово и слава. Думата царство (василѝя) не означава царство в земния смисъл на думата, т. е. държава с определени граници, с войска, с институции, с официални органи, с админстративна структура и изменчива политика... В най-точния си смисъл тази дума сочи към вездесъщото „царство Божие“, нетварната Му власт, вечната Негова слава и крайната Му власт, която ще изпълни небесата и творението при очакваните негови откритие и поява.
Вековните предания на Църквата vs спасението на чедата на Църквата
- Детайли
- † На САЩ, Канада и Австралия митр. Йосиф
Мнения на св. Филарет (Дроздов), Московски митрополит, по актуални въпроси от църковно-обществен характер
Св. Филарет, Московски митрополит († 1867 г.), е един от знаменитите архиереи не само на Руската православна църква, но и на цялото Православие. Надарен от Бога с големи способности, той придобил обширни познания почти във всички области на човешката култура. Бил силно волева натура. Не само за времето си, но и днес още респектира с авторитетните си мнения по много въпроси от църковно-обществен характер, които са вълнували руското общество, а са имали влияние и в чужбина. Авторитетен бил св. Филарет и в областта на библеистиката, и по каноническите въпроси, по които мненията му се отличават с голяма ерудиция.
Интересна е неговата препоръка: „Неизменността на същественото да се запази от някои снизхождения в допустимото“. Тази мисъл св. Филарет вложил в съставеното от него през 1866 г. проектопослание по въпроса за самостойността на Румънската църква. „Без съмнение, Светейший Владико, – писал той на Константинополския патриарх, – не се е изтощила Вашата отеческа любов към Влахо-Молдавската църква и към чедата ѝ. Не ще ли се намери средство да ободрите чрез слово на любов и твърди убеждения в църковната правда, да утвърдите колебаещите се, да обърнете делата в мирни сношения и неизменността на същественото да се запази от някои снизхождения в допустимито?“ (Собрание мнений и отзывов Митроп. Филарета, т. 5, с. 808).