Служба за Неделя на мироносиците на български език
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Трета неделя след Пасха – на жените мироносици
Вечерна
Свещеникът: Благословен е нашият Бог, всякога, сега и винаги…
Той пее веднъж Христос воскресе, и два пъти певците, и веднага Псалом 103 и Велика ектения.
Господи, воззвах (Пс. 140), глас 2:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
Стих 1: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7A)
Милосърдието ни сближава с Твореца
- Детайли
- На Едеса, Пела и Алмопия митр. Йоил
Проповед върху апостолското четиво в Неделята на жените-мироносици, трета след Пасха
Деяния на апостолите 6:1-7
В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби. Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото. Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях. И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.
Които ще поставим на тази служба
Един спор между християните евреи и елинисти (т. е. евреи от разсеянието, които са говорели гръцки – бел. ред.) е станал причина да бъдат ръкоположени първите седем дякони на Църквата. Тъй като апостолите са били много заети с благотворителност и това е тежало на тяхното основно дело, което е било словото Божие, те са ръкоположили дякони (в превод от гръцки ознавача служители – бел. ред.), които да бъдат „поставени на тази служба“.[1] Днес ще се спрем с прости думи върху добродетелта на човеколюбието.
Един манастир край София, който богомолци рядко посещават
- Детайли
- Иван Димитров
Малко провокативно е заглавието, но то просто отразява действителността. Става дума за Горнобанския или Люлински манастир „Св. Кирил и Методий“, известен и като манастир „Свети Крал“. Уикипедията го отблязва като действащ, но той се състои днес само от храма, граден в средата на 19 век, и една нова-новеничка пристройка, сигурно изградена по някакъв европроект, където има маси и столове за повече хора, отколкото би побрал храмът. Това само по себе си говори за отношението на хората към тази иначе древна света обител.
Твърди се, че манастирът датира от Средновековието. Но няма никакви доказателства, а и няма кой да направи археологически проучвания, за да се намерят следи от постройки отпреди османския период. Това, което се знае със сигурност, е, че един горнобанченин (тогава Горна баня е било село на километри западно от София) на име дедо Цене през 1863 г. е убедил своите съселяни да се възстанови манастирът, за който е имало някаква памет. Както всички подобни начинания през турско и това трудно се осъществява, но все пак през 1876 г. Софийският митрополит Мелетий осветил храма.
Тома, наричан Близнак
- Детайли
- Иван Димитров
Днес е Томина неделя. В този ден честваме отделно паметта на Христовия ученик апостол Тома. Не е известно защо е отделена тази неделя, веднага след неделята на Христовото Възкресение, за да се отбележи неговата памет. Може да се предположи, че самият факт на изтъкването на неговата личност в евангелския откъс от Йоан 20 глава, който се чете на вечерната в деня на Възкресението (тъй нареченото Второ Възкресение) на различни езици, е дало повод да се посвети на апостол Тома отделна неделя. Това е голяма чест за този апостол, макар че сред народа е доста разпространено отрицателното описание за него като „Тома неверни“.
В практиката си на преподавател по Свещено Писание на Новия Завет винаги съм се стремял да изтъкна пред слушащите, че апостол Тома не е проявил неверие, когато е заявил на останалите десетима апостоли (Юда вече е отпаднал, предал е Иисус Христос и се е обесил): „… ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Йоан 20:25). Той просто е съжалявал, че не е присъствал при първото явяване на възкръсналия Спасител и искал също да Го види с очите си, дори да Го попипа.
Сръбският патр. Порфирий: Трайните промени в Църквата идват отвътре
- Детайли
- Двери
Сръбският патриарх Порфирий даде интервю за изданието „Вечерни новини“, в което сподели своите възгледи за целите на патриаршеското служение. Патриархът коментира как разбира ролята си на помирител в обществото, каква е ролята на патриарха в живота на Църквата и какво е отношението му към политиката. Предлагаме ви откъси от интервюто.
- Ваше Светейшество, Вие не сте политик, но заявихте, че чувствате като своя отговорност да направите всичко, за да притъпите всички възможни „остриета“ сред хората. Влиянието на сръбския патриарх е наистина огромно, но как ще използвате своя авторитет, кое според Вас е най-важното, което искате да кажете на хората? Да вярват, че са добри, че любовта и човеколюбието са по-мощни от омразата, че могат да се издигнат над разделящите ги „остриета“, които сега определят живота ни?
- Притъпяването на остриетата е задължение на всички хора. Всички сме призовани да работим за осъществяване на идеала за съвместен живот, което светият пророк Исайя описва образно като прековаване на мечовете в орала и на копията в сърпове (Ис. 2:4), превръщането на оръжията на смъртта в инструменти за живот… Не се колебая да се занимавам с политика, но не в смисъла на партийност, обикновена борба за власт, а в първоначалния смисъл на отговорна грижа за полиса и всичко, което е добро и красиво в християнския смисъл. Понякога обаче само намеса свише е способна да превърне гневните еринии (богини на отмъщението в древногръцката митология, наричани още „безумни“; бел. ред.) в миролюбиви евмениди („благосклонни“; бел. ред.), както ги изобразява Есхил, когато говори за един важен обрат в живота на атинското демократично общество. Ето защо, аз се опитвам да говоря същото като Църквата при слизането на Светия Дух върху апостолите на Петдесетница. В Божието Слово, в словото на Христовото Евангелие, е събрана единствената сила, която може да ни помогне да преодолеем изкушенията на преходността и накрая да победим и най-големия си враг – смъртта.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
