Пътят към Бога
- Детайли
- Митрополит Иларион (Алфеев)
Завърши празникът Рождество Христово, наближава празникът Кръщение Господне. В първите векове на християнството това е един празник – Богоявление, когато се възпоменават и раждането на Спасителя, и излизането Му на проповед. Но към края на 4 век Рождество и Кръщение започват да се отбелязват отделно.
Днес, намирайки се на кръстопътя между двата празника, ние чуваме началото на Евангелието от Марк, където се говори за Йоан Кръстител (Марк 1:1-8), и края на Второто послание до Тимотей, написано от апостол Павел малко преди неговата мъченическа смърт (2 Тим. 4:1-8). Каква е връзката между тези две четения? И двете ни говорят за вярата в Бога като път. Вярата е път, по който ние вървим към Бога, и път, по който Господ идва при нас. Проповедта на Евангелието започва с думите на Йоан Кръстител, отправени към народа: „пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му“.
Спасителят, в Когото се изпълват Божиите обещания
- Детайли
- Сп. „Моето паство“
Мъдреците от Изтока видели зведата на родилия се юдейски Цар. Тогава те дошли в Йерусалим да Му се поклонят. Срещнали се с Ирод, а той ги изпратил до Витлеем и поискал да се върнат, за да му известят къде се намира мястото на новородения Цар, за да Му се поклони. Звездата ги завела до мястото и те видели Младенеца, и Му се поклонили, като Му предложили дарове. После те се завърнали в своята страна, като им било внушено да не се връщат при Ирод (Мат. 2:1-12).
„А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Йосифу“.
С думите ангел Господен евангелистът няма предвид някакъв сътворен ангел, различен от Бога, а така се описва явяването на Самия Господ. Този израз често се среща в кн. Битие (16:7, 13; 22:11) и е придружаван от разкази за явявания насън (Бит. 15:12; 28:12). Св. ев. Матей в първите две глави от своето евангелие използва същия начин на изразяване като в кн. Битие.
Патриаршеско и синодално Рождественско послание
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
„Нечувано тайнство днес се извършва
Бог става човек и естеството се обновява“
(Стихира, гл. 8)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Църковното богослужение изобилства с похвални песни, които откриват вечната, непреходна и спасителна истина. Истина, която повече от две хиляди години разкрива смисъла и назначението на дивното и спасително събитие на Боговъплъщението. Преди повече от две хиляди години ангелите изпяха дивната песен: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“ (Лука 2:14), и тази песен никога не заглъхва в нашите църковни богослужения.
Рождество Христово е нечувано тайнство, което обновява човешката природа и цялото тварно естество; тайнство, което беше предвъзвестено още на праотците (Бит. 3:15). Богоизбраните мъже на ветхозаветния Израил трепетно очакваха изпълнението на това обещание. И днес се прекланяме пред Великата Тайна на благочестието: „Бог се яви в плът“ (1 Тим. 3:16).
Родословието на Иисус Христос
- Детайли
- Сп. „Моето паство“
Това неделно евангелско четиво се разделя на две части: първата говори за Христовия произход от Авраам и Давид, а втората – за това, че Иисус Христос е роден от Дева.
Вярващите се питат: за какво е направено родословието на Христовите отци, след като Той е нямал баща по плът? Св. евангелист Матей е писал в Палестина за просвещение на юдеите, които вярвали в словото на Бога, казано на Авраам: „На тебе и потомството ти ще дам тази земя“. Когато св. апостол Павел говори за значимостта на вярата, на която Авраам е станал символ, той казва: „Божиите обещания бидоха дадени на Авраама и семето му“; не казва „и на семената му“ сякаш словото е насочено към мнозина, но към едно семе: „и на семето ти, което е Христос“ (Гал. 3:16). Родословното дърво, което е представено в Евангелие според Матей, има за цел да ни доведе до Спасителя.
Защо св. евангелист Матей започва своето евангелие с думите: „Книга на рождението на Иисуса Христа, Син Давидов“ или книга на родословието на Иисуса Христа? При юдеите е било известно, че Христос ще се роди от Давидовото потомство. Затова св. Матей е пожелал да постави Давид в началото на родословието. То е представено на три етапа, към които е посочено с думите на Писанието: „И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода“. Числото четиринадесет е символ на съвършенството, пълнотата, и показва, че Христос е съвършен Богочовек, възлюбен Син на Бога, каквото означава и името Давид в еврейския език – „възлюбен“.
Св. Игнатий Антиохийски Богоносец
- Детайли
- † Бейрутски митр. Илия (Ауди)
Бог е излял над нашата св. Антиохийска църква изобилието на Своята благодат, защото, след като „първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни“ (Деян. 11:26), Той я дари с велик епископ, какъвто е св. Игнатий Антиохийски Богоносец, чиято памет почитаме на 20 декември.
Името Игнатий произлиза от латински и означава „възпламенен“, а това бележи живота на нашия светец: възпламенил се от Бога и се изпълнил с огъня на Светия Дух.
Св. Игнатий живял през 1 в. сл. Хр. и Преданието разказва, че св. ап. Петър го ръкополага за първи епископ на Божия град Велика Антиохия, а претърпява мъченичество в Рим в началото на 2 в. Църковните историци смятат, че успението му е през 107 г., по времето на имп. Траян. В житието, написано от двамата му ученици дякон Филон и Агатоп, които го придружавали в неговото затворничество, се споменава, че когато императорът произнесъл смъртната присъда, св. Игнатий казал: „Благодаря Ти, Господи, че ме удостои с тази чест, като ме дари със залога на съвършенната Твоя любов – да бъда вързан заради Тебе в железни вериги по подобие на Твоя апостол Павел“.