Мобилно меню

4.8461538461538 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (39 Votes)

333„Понякога се изумявам, когато се срещам със случаи, при които децата на много духовни, религиозно образовани хора не познават нито Евангелието, нито църковния живот, нито богослужението… Майката ходи по църкви, при свещеници или по-скоро при попадиите, спазва строго постите, бленува за аскетичен живот и въздържание, а децата растат като религиозни диваци, без да знаят нищо за света, в който се старае да живее родната им майка“ – беше писал протойерей Глеб Каледа.

Сигурна съм, че и на вас се е случвало да общувате с такива многодетни, твърде достойни родители, за които се оказва предизвикателство включването на децата в духовния живот. Как да се направи така, че цялото семейство като „една душа“ да живее църковен живот? За нас, жителите на мегаполиса, откъснати от традициите, това е особено трудна задача. И тази задача наистина не е лека.

Когато става дума за празниците, Рождество Христово или Пасха, Петдесетница, именни дни, пренасянето в дома на църковния празник е разрешим въпрос. В края на краищата е достатъчно да се украси елхата, да се отиде на празничното богослужение – ето ти празник, в който са включени всички членове на семейството.

С поста, с Великия пост, е по-сложно. Трудно се съчетават децата и строгите, изискващи събраност, тишина великопостни богослужения. С моите пет деца аз не винаги успявам да ги съвместя. Единствената промяна в живота на цялото семейство е храната. При някои вцърковени семейства дори малките деца постят доста строго, в други – не ядат само месо или само сладки неща. За нас, възрастните, ограничението в храната се вплита органично в представата, че е настъпило особено време, което коренно се отличава от живота през годината. Време на покаяние, очистване, време на тиха радост и молитва, когато живеем, не както обикновено. За да се настроим за това особено време, да бъдем събрани и внимателни, ни помагат канонът на свети Андрей Критски, литургията на преждеосвещените дарове и останалите богослужения. Но нашите деца не вземат участие или вземат твърде малко участие в тях. Домът продължава да живее своя обичаен живот. И за децата времето на поста често преминава някак незабелязано. А е напълно възможно животът в къщи да следва живота на Църквата.

Нагледността е един от най-действените принципи за формиране личността на детето. В храма празниците се отличават с помощта на цвета: цвета на облаченията, завесите, украсата на иконите. По същия начин и в интериора на дома важна роля играят тъканите: пердетата, покривките, понякога украсата по стените. Протойерей Глеб Каледа обръща внимание върху интериора на дома, в който се възпитават деца, за да се формира ритъм в живота на семейството. В семейството на моите родители мама слагаше на иконите от домашния иконостас дантелени завески и сутринта в понеделник през първата седмица на Великия пост те бяха вече в черен цвят. Ние, децата, учехме в обикновено светско училище, в което прекарвахме дни, които с нищо не напомняха за поста. И тези завески, както и молитвата на свети Ефрем Сирин след утринното правило, ни настройваха за „ритъма на поста“, даже по пътя за училище вървяхме някак по-тихо от обичайното. Дори само черните завески на иконите променяха значително общото впечатление от дома, а тържествената смяна на обичайните покривала с черни, а после на Велика събота - с червени подпомагаха прехода към „особеното време“.

1В книгата „Лето Господне“ Иван Шмельов пише, че в детството му по време на поста сваляли изобщо завесите от прозорците. Впечатлени от този разказ, моите деца също предложиха да махнем тюлените пердета от стаите. И наистина, без тюла в къщи се възцари особено „постно“ настроение. Впрочем, когато на Пасха отново закачихме завесите, домът получи допълнителен щрих на празнично настроение. Лесно могат да се сменят и покривките през поста: да се използват семпли, не празнични покривки или специално подготвени в качеството на „постни“ хартиени салфетки. По този начин с помощта на малки промени в интериора времето на Четиридесятницата става видимо, почти осезаемо.

Без завеси прозорецът става малко скучен и някак гол. Ние взехме обикновени бои - те лесно се измиват, и нарисувахме на прозореца стълба със седем стъпала, която води нагоре. От една страна го направихме в чест на Лествицата, за която Църквата припомня в неделята на св. Йоан Лествичник, а от друга – да изобразява поста като път към Бога. На всяко стъпало изписахме цифра. Като допълнителен обучаващ елемент стъпалата могат да се обозначат не с арабски, а с римски цифри, ако децата не ги знаят или с църковнославянски – и непознатите обозначения лесно ще се запомнят. Стълбата води към нарисувано слънце, то е и знак за празника и символ на Христос – Слънце на правдата. А в мрачни дни това ярко, жълто слънце на прозореца ободрява постещите. От плътна цветна хартия децата изрязаха фигурка на човече /мислеха да направят по едно за всеки член от семейството, но ние сме твърде много/ и с пластилин го залепихме на първото стъпало. Когато настъпи втората неделя, човечето се изкачи на второто стъпало и така, докато стигна до последното, а когато те свършиха, изтрихме всичко от прозореца. Тогава измихме прозореца и върнахме завесите. Стълбата може да се съпровожда и с изписване на седемте основни добродетели

3Макар в къщи да имаме православен стенен календар, зароди се традиция да правим календар специално за Великия пост. Подобни календари започнаха да правят и много наши приятели. Идеята придоби популярност. Подхванаха я и православните сайтове. С помощта на такъв календар постът придобива нагледност, разбива се на отделни етапи, които децата очакват и преживяват, и да се пости става по-интересно. Децата правят сами календара, така по-добре могат да запомнят и усвоят съдържанието му. В календара се вижда колко продължава постът, как се наричат седмиците на поста, какви са особеностите им, кои дни са „най-строгите“, кои са празниците по време на поста, традициите и особеностите им.

Нашият календар стана пролетен. Решихме да го „развеселим“, за да може у децата постът да се асоциира с радостта, а и пролетта да се асоциира с поста: щом дойде пролет, значи, започва постът! Вдъхнови ни една мисъл на светител Йоан Златоуст: „Пролетта е приятна за мореплавателя, приятна е и за земеделеца, но още по-приятна отколкото за мореплавателя и земеделеца е тя за желаещите да прекарат в любомъдрие времето на поста – това е духовната пролет за душите“. Затова на нашия календар има и слънце, и цветенца, даже и пеперуди. Дясната страна на листа разрязваме така, че да се получат седем „опашки“. На всяка „опашка“ изписваме някаква поучителна мисъл: тя трябва да ни напомня за нещо важно, което може да постигнем през поста, за добродетелите, за благочестивия живот. Това ще бъде повод да поговорим с децата за учението на Христос и ще стане малко „задание“ за съответната седмица на поста. „Опашките“ подгъваме така, че да са под календара. В началото на всяка неделя отваряме съответното листче: отново ефектът на очакването, а освен това се вижда колко остава до края на поста.

4За поста в Гърция се прави специална кукла – кириа Саракости, госпожа Пост. Това е също своеобразен календар, който съдържа седмиците на Великия пост. Гърците изобразяват госпожа Пост като обикновена жена или като монахиня. Госпожа Пост няма уши, за да не слуша сплетни и няма уста, за да не яде. На гърдите на гръцката кукличка има кръст, ръцете й са скръстени или в поза за молитва. Кръстът може да бъде и над главата й като знак за нейното благочестие. Така гърците символично чрез куклата показват правилата за поведение през Великия пост. А изпод дрехата на госпожа Пост се показват седем крачета, които символизират седемте седмици на Великия пост – по едно краче за всяка. В съботата на изтеклата седмица се откъсва по едно краче, а на Велика събота – последното.

Може да нарисувате госпожа Пост на хартия, да я направите от плат или от тесто. Някои я закачат на входната врата или близо до иконите. Ние с децата направихме апликация и я изрязахме, стана кукличка, която закачихме на входната врата, за да може още с влизането да ни напомня за поста. Пожалихме обаче крачката и никога не ги късахме.

С помощта на подобни елементи самият външен вид на дома създава специална нагласа в живота на семейството. Календарите, за които говорихме, акцентират на това, че постът е особено време. При това става дума за идеи, които могат да се изработят от деца на най-различна възраст

10Постът започва и се появява друг важен осезаем негов аспект – различната храна. Би трябвало да има промени и в „домашното богослужение“. С помощта на мама децата могат да напишат с големи букви върху бял картон молитвата на преподобни Ефрем Сирин: по-малките деца могат с флумастери да повторят това, което мама е написала с молив, по-големите – сами да препишат текста от молитвеника. По този начин те по-лесно ще я научат, а и децата ще започнат да очакват „кога ще кажем нашата „постна молитва“.

Когато приспиваме децата, ние винаги им четем книга. През Великия пост това е специална литература: патерици, жития на светците, Библията. По време на четенето и самите родители получават духовна храна. Когато цялото семейство се събира на масата, обикновено, ако таткото работи, това става вечер, също може да се прочете малък откъс от Библията или от някое житие, а после да се обсъди прочетеното. Точно по този начин е показано „религиозното образование“ на децата при свети Йоан Златоуст: на вечерната трапеза бащата наставлява жена си и децата.

Не е лесно да се привлече вниманието на детето към душеполезни разговори, но поразителното е, че ако родителите обсъждат нещо помежду си, тогава децата попиват всяка дума. И как иначе – не трябва да понасят скучни наставления, а подслушват разговора на възрастните. И ако татко и мама обсъждат на масата четиридесетгодишното странстване на евреите в пустинята, децата слушат с увлечение. Сякаш става дума за най-интересни приключения. За това, разбира се, се изисква подготовка от страна на родителите. Например, разговорът може да бъде преразказ на проповедта, на която таткото е присъствал същия ден в храма (отново съвет за родителите от свети Йоан Златоуст) или нещо прочетено от книга. В този случай семейната вечеря се оказва истински урок – „две в едно“: ядем храна духовна и храна телесна. Това не е толкова трудно да се организира, както изглежда на пръв поглед, особено ако такива семейни събирания на маса се правят само в почивните дни на Великия пост.

6Докато правехме календара, отбелязвахме празниците през поста. Когато децата знаят датите им, очакват не „кога ще свърши постът“, а приближаването на всяко следващо събитие. Първият празник с интересно съдържание е денят на великомъченик Теодор Тирон - коливото в първата събота на Великия пост. Това е древна традиция, ядем го от обща чиния, която представлява красиво блюдо от дърво.

В деня на свети 40 мъченици изпичаме от тесто чучулиги: даже най-малките деца могат да правят възелче от тесто и да сложат на птичето стафиди за очички.

UntitledЗа Кръстопоклонната неделя по традиция печем кръстчета от тесто.

В Неделята на свети Йоан Лествичник правим стълбички от тесто, както са правили нашите прадеди /по-точно нашите прапрабаби/. Може да си направим тестото сами, може да си го купим - с мая или многолистно – това не изисква практически никакви усилия, затова пък децата получават голямо удоволствие от съвместната работа в кухнята.

33Това е повод да поговорим даже с най-малките за празника, за който правим специалното печиво, а стълбичките са не само нагледно пособие за подобен разговор, но и нещо за ядене, нещо вкусно.

За Благовещение на птичия пазар купуваме специално птички, които на празника може да пуснем на свобода.

На Лазарева събота ядем хайвер, той, както и яйцето е символ на възкресението.

На Вход Господен в Йерусалим заедно с децата подготвяме предварително букетчета от цветя и майсторим различни неща от върбови клонки. Всичко тези неща, както и общосемейните мероприятия, са повод да разкажем на децата за празниците и техния смисъл, повод да се премине към по-сериозни теми.

Така постът наистина може да стане специално време в живота на цялото семейство, на дома като цяло. Външното помага да се осъзнае и утвърди вътрешното. Постът става нагледен, осезаем даже за малките. И такива наивни, смехотворни, „недуховни“ занимания, като правенето на птички или стълбички от тесто, се оказват не само развиващи фината моторика на детето и негови първи кулинарни опити, но и пособия, помагащи му да си представи духовния живот. Така докато тригодишните малчугани слагат стъпалца на стълбичката, учениците пък слушат разказ за стълбата на св. Йоан Лествичник, а който иска, може да прочете и сам. Може би по-големите деца, може би и родителите…

Така децата вече не остават “откъснати“ от „духовния живот“, а заедно с нас, всеки по своему, живеят с неговия общ ритъм. И животът в дома се превръща в съвсем различен живот, който не може да бъде прекъснат от клокоченето на мегаполиса зад прозореца и в интернет. На пръв поглед изглежда, че такива дребни неща не могат да повлияят на духовния живот в къщи. Но това не са дреболии, обърнете внимание, че човешкото същество е триединно и телесното, видимото – осезаемото, също има значение за нас.

Може би предложените тук или някъде другаде идеи за детския Велик пост ще ви помогнат да създадете в къщи специалното време на светата Четиридесятница. И домът, превърнат в малка църква, обърната към голямата Църква, ще стане място за християнско образование за всички членове на семейството.

Авторката е многодетна майка и автор на книги и статии за религиозното възпитание на децата

Източник: pravoslavie.ru

Превод: Нина Живкова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6yy9q 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)