Служба за неделя на българските светци на български език
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Втора неделя след Петдесетница – на всички български светии
Глас 1
В събота на вечерната
Господи, воззвах (Пс. 140), глас 1:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва; чуй ме Господи!
Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)
Приеми нашите вечерни молитви, свети Господи, и ни дарувай прошка на греховете, защото Ти единствен в света показа възкресението.
Владишкият котарак Владика
- Детайли
- Двери
Най-известният котарак в Псковска област в Русия се казва Владика. Неговите „владения“ сe простират на територията на Псковско-Печорската св. обител, един от най-големите и древни мъжки манастири в Русия. Стопанинът на пухкавия красавец също е владика – Псковският и Порховски митрополит Тихон (Шевкунов), който е и игумен на манастира. Котаракът има профил в Инстаграм и повече от шестнадесет хиляди последователи, които се увеличават с всеки ден. Те следят публикациите на Владика и оставят хиляди лайкове и стотици коментари.
Котаракът идва в манастира преди близо година като подарък за игумена. Тогава то е едногодишно коте, но бързо се превръща в постоянен спътник на митр. Тихон. Рижият мейн-кун присъства на всяко манастирско съвещание. Разрешава му се да се изляга на масата сред важните документи или да се изтяга в архиерейското кресло. Котаракът посреща стопанина си след богослуженията или командировките. При това митр. Тихон има алергия към котки, но не и към Владика.
Светата Евхаристия във времената на корона-кризата
- Детайли
- Двери
Съвместно изявление на православните епископи в Германия, прието на 23 юни т. г. по време на 22-ото заседание на Конференцията на православните епископи в Германия, провело се в Кьолн
Пандемията, която беше предизвикана от коронавируса, се отразява не само върху икономическия и обществения живот, но оказва сериозно влияние и върху живота на Църквата. Както и повечето религиозни общности, Православната църква в Германия се намира в трудно положение. Тя също непрекъснато се сблъсква с нови и нови противоепидемични мерки под формата на разпореждания и ограничения на федерално и провинциално равнище, които създават затруднения за богослужебния живот, особено за отслужване на светата Евхаристия, и дори заплашват да го спрат.
С настоящото Православната епископска конференция на Германия (Die Orthodoxe Bischofskonferenz in Deutschland – ΟΒKD) напомня, че Евхаристията и евхаристийното общение на вярващите са неотменими за църковния живот, и набелязва възможни решения, които биха подпомогнали енориите и вярващите за справяне със сегашната ситуация.
Св. Лука, митрополит Месемврийски, един неизвестен архиерей на Несебър
- Детайли
- Венцислав Каравълчев
Древният тракийски град Месемврия има дълга и изключително богата история, която е сравнително добре проучена и осветлена от светската историография. Църковната история на града е не по-малко интересна, но тя продължава да крие огромните си богатства и да бъде своего рода „terra incognita“ в морето от изследвания. Градът е един от най-ранните християнски центрове по българските земи. Апостолската проповед дава отрано изобилни плодове, но до нас не е достигнало името на основателя на Месемврийската църква. Можем да предположим, че сам св. ап. Теофан,[1] ученикът на св. ап. Павел, или някои от неговите последователи, които проповядват в съседния Анхиало, са запалили искрата на вярата в града. Възможно е оттук да е минал св. ап. Андрей Първозвани, на път за Одесос (дн. Варна), но за съжаление изворите са запазили името само на крайната точка на неговото пътуване – Одесос, без да споменават други селища на територията на днешна България.[2] Косвена подкрепа за подобна хипотеза са част от мощите на св. ап. Андрей Първозвани (ръката и челюстта), които дълго време са били съхранявани в митрополитския храм на Несебър „Света Софѝя“ преди да бъдат заграбени от венецианците през 1257 г.[3]
Задачата на Църквата е да ни преобрази в светци
- Детайли
- Ламброс К. Скондзос
Последната неделя на подвижните празници през годината е посветена на Всички светци. Нашата св. Църква е посветила тази неделя, за да почете всички отличили се с вяра и добродетел свои светци, известни и неизвестни, апостоли, мъченици, отци, изповедници, подвижници, миряни, мъже, жени, деца и дори пеленачета. А неслучайно е определено празникът на всички светци да се чества в неделята след Петдесетница. Защото слизането на Светия Дух в света и основаването на Църквата създава светци. Само чрез Светия Дух и в Църквата се установява светост. Само в Църквата човек може да стане светец – никога и никъде другаде. Също така неслучайно Църквата нарича добродетелните и верни на Бога хора от Стария Завет, т. е. преди Христос, не светци, а праведни.
Бог ни е създал, за да станем богове по благодат чрез Неговата благодат и нашата воля и личния ни подвиг, но навлизането на греха в света по вина на човека е спряло тази първична перспектива да достигнем заложеното „по подобие“, т. е. до нашето обòжение. Нашият Господ Иисус Христос стана човек, за да даде възможност на човека и той да стане бог по благодат. Това беше Неговата мисия на земята: да победи дявола, причината за нашето нещастие, да премахне злото и да ни съедини отново с нашия Създател, да ни направи светци, образи на светостта на Бога. Това е задачата на Църквата: да ни преобрази в светци.
| Словото стана плът |
|---|














