Поглед към творчеството на Иван Вазов през призмата на християнската му вяра
- Детайли
- Свещ. Лъчезар Лазаров
През 2021 г. се навършват сто години от кончината на големия и неповторим наш поет и писател Иван Вазов (9 юли 1850 – 22 септември 1921 г.). Когато научим историята на времето, в което живее той – края на османското владичество, борбите за църковна и политическа независимост и живота на младата българска държава, ще разберем, че ние не сме преживели и вероятно няма да преживеем никога подобни събития. И наистина! Дано повече никога нашият народ да не преживява потисничество и войни! Дано скърбите и неволите на осиротелите ни села и градове и множеството загинали воини през онези години да си останат действителност, която не познаваме!
Много творци споделят, че страданието ражда песни. Стихът е песен! А песента е цвете, което изниква в сърцето на човека. Най-възвишеното и, заедно с това, естествено желание на човешката душа е да възпее своя Творец. От друга страна, най-скъпата човешка придобивка е словото. Когато двете се слеят, тогава се ражда стихът, който възпява Бога. Религиозната поезия.
Патриаршеско и Синодално Пасхално послание 2021 г.
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
Възлюбени във Възкръсналия Господ Иисус Христос чеда на светата ни Църква,
Пребъдвайки в пълнотата на пасхалната радост, съпреживявайки удивлението на жените-мироносици пред победата на Спасителя над смъртта, засвидетелствана от ангела и празния гроб, с архипастирска любов приветстваме и поздравяваме всички вас с най-радостния от всички поздрави: ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
„Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна от мъртвите, за умрелите стана начатък“ (из Похвално слово за Пасха от св. Йоан Златоуст). Адът, тлението и смъртта изгубиха своята власт над човека, защото вече Христос е Този, Който притежава „власт над всяка плът“, за да даде на всички, които вярват в Него, „живот вечен“ (Йоан. 17:2). Защото Той затова дойде: за да имаме живот и да го имаме в изобилие (срв. Йоан. 10:10).
В кой ден Христос влиза в Йерусалим
- Детайли
- Иван Димитров
В кой ден (на седмицата, а и в еврейския календар на онова време) Господ Иисус Христос влиза в Светия град Йерусалим, посрещнат тържествено и въодушевено от мало и голямо? Това е един труден въпрос в изясняването на новозаветната хронология и особено в уточняването на хронологията на последните събития от живота на Спасителя на земята.
В евангелското литургийно четиво за празника Вход Господен в Йерусалим, наричан още Вайя или Цветница, или Връбница, четем:
Служба за Неделя на Входа Господен в Йерусалим (Цветница, Връбница)
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Господи, воззвах (Пс. 140), стихири на 6, глас 6:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4b)
Днес ни събра благодатта на Светия Дух и всички ние, взели Твоя Кръст, казваме: благословен е Идващият в името Господне! Осанна във висините! (2 пъти, т. е. и след следващия стих)
Служба за Лазарова събота
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Богослужението на Лазаровден се отличава с необикновена проникновеност и значимост. Лазаровата събота е пасхално тържество – единственият ден в богослужебната църковна година, когато службата в делничен ден има възкресен характер.
В петък вечерта
Понеже вечерната вече е отслужена в петък сутринта заедно с Преждеосвещената литургия, сега се чете направо Малко повечерие. След Достойно есть се пее канонът от Триода Песнь победную поим вси Богу с припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. След края на девета песен изпяваме отново ирмоса: Сотвори державу мишцею своею. След Трисвятое – кондак: Всех радост Христос (писан на Лазарова събота, след шеста песен на канона и в Часослова, с. 257 или 265р според изданието, в раздела Входни прокимени, тропари и кондаци). Нататък следва малкото повечерие, както е дадено в часослова.
| Словото стана плът |
|---|














