За богатия началник и владиката

Детайли

Полина Спирова

19 Юли 2017

Тези дни български депутат дари скъпо копие на чудотворна светогорска икона на една голяма епархия. И депутатът, и владиката споделиха как се срещнали на Света Гора. Там богословът и доктор по теология от ДПС възжелал да направи нещо за Църквата и владиката спонтанно му подсказал какво би желал да получи... Някак си тази случка ми напомни на срещата на Иисус Христос с богатия началник – Лук. 18:18. И онзи началник искал да получи живот вечен, каквото вероятно търси и нашият депутат, след като ходи на Света Гора и пита владиката какво да стори. Христос съветва събеседника си да раздаде богатството си и да върви след Него. Всички знаем, че богатият началник се натъжил, защото разбрал, че не е в състояние да изпълни това. Той разбирал, че Христос иска от него да изостави не само богатството си, но и начина на живот, който това богатство му осигурява, властта, която дава, компромисите, които прави, задълженията, които носи. Началникът можел да достигне живот вечен не заради раздаването на парите на сиромасите, а заради свободата, която щял да получи от раздялата с богатството, от смяната на приоритетите в живота си. Христос го казва и по друг начин: Не можете да служите на Бога и на мамона. Не случайно Той нарича това служение. То не е просто привързаност, то е обричане, то е начин на живот и мироглед – да вярваш и да се уповаваш на парите, на силата и властта, които дават, да правиш всичко, за да не се разделиш с тях. Спасителят е знаел, че началникът ще се натъжи, затова се натъжил и Той; знаел е, че и за нас отказът от сигурността, която дават материалните блага, е много труден, но това е Пътят, който Той сочи като спасителен. Христос изисква пълна промяна от човека, скъсване с предишния начин на живот, който си има своите светски приоритети. Той иска пълно отдаване на Бога. Той не насилва никого, изборът е пред всеки човек.

Светът не се печели чрез осветскостяване

Детайли

Неврокопска св. митрополия

15 Юли 2017

Шеста неделя след Петдесетница – на св. Отци от 6-те вселенски събора; св. свщмчк Атиноген, еп. Севастийски, и 10-те му ученици; св. мчца Юлия девица; св. мчк Йоан Търновски  

Литургийно свето евангелие: Рече Господ на учениците Си: вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно. (Мат. 5:14-19) 

Значението на светлината 

Светата Църква, която представя днес пред вярващите светлите образи на светите Отци от 6-те вселенски събора, се е погрижила да намери един евангелски откъс, който да съответства колкото е възможно повече на вселенското й учение, определило чрез благодатта и просвещението на Светия Дух границите на вярата и живота. Църквата съединила две независими една от друга части от известни Христови беседи, пропускайки първия стих от първата (Мат. 5:13) и последния стих от втората (Мат. 5:20), за да придаде може би по този начин по-голямо единство на откъса. Смисълът на светлината и на солта (която се намира в първата част) ни помага значително да разберем по-пълно мисията на християнина в света: как може той да бъде продължител на делото на светите наши Отци.

Нашето призвание е единството с Христос

Детайли

Георгий (Ходр), митр. на Библос и планината Ливан

14 Юли 2017

Днес ние възпоменаваме светите отци, събрали се на Четвъртия вселенски събор (който се е провел в Халкидон през 451 г.). Те са учели че Христос е едновременно и Бог, и човек, и че притежава две природи – божествена и човешка. Те са наши отци, защото са ни родили в Христа Иисуса. Ние произхождаме от тях, от техните становища, от техните слова, и съставяме една Православна църква, която е Христовата Църква.

За тези, които излязоха извън Църквата понеже не вярват в Светата Троица и в Христа като Бог и човек, св. ап. Павел казва в днешното си послание към своя ученик Тит: „Отдалечи се, и страни от тях“. С еретика, т. е. с отклонилия се от православното вероизповедание, не бива да се поддържат никакви отношения, защото той си има своя път и ти – своя. Разбира се, че ти ще го обичаш и ще му помагаш и служиш, но няма да мислиш като него. Ти си чедо на едната жива Православна църква, която Христос постоянно подновява чрез истинската вяра.

Вярата ти е чиста и права докато я подхранваш чрез  любовта си към Христа, чрез твоето послушание към Него и чрез твоето постоянство в Църквата. Ти си член на Църквата и трябва да живееш нейния живот. И ако ти отсъстваш и твоето отсъствие зачести, няма вече да бъдеш разпознаван като брат, като част от общността. По какво ще познаете, че сте християни и че вярата ви е права, ако не присъствате на събранието на вярващите на всеки празник и на всяка неделна Литургия? Отсъстващите си имат своето оправдание, но те не са с нас. В древност е казано, че който отсъства три пъти от светата Литургия, бива отделян от църковната общност.

По стъпките на св. Климент Охридски в Македония

Детайли

Иван Йовчев

14 Юли 2017

Със словата си ти поучи езичниците в Божията вяра, а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот; с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе, а със знаменията преславно озари западните земи.

Затова, Клименте, славим твоята божествена памет[1].

В края на юни и началото на юли имах възможността с група поклонници от България да посетя Република Македония[2], една отдавнашна мечта на моето семейство, която се релизира чрез богоугодната инициатива на Богословския факултет към Софийския университет Св. „Климент Охридски“, подета и осъществена от двама преподаватели на това богохранимо учебно заведение – доц. Павел Павлов и гл. ас. свещ. д-р Сава Кокудев. До този момент Македония (не републиката - б. р.) беше позната за мене от учебниците по гражданска и църковна история, от изследванията на няколко български специалисти по темата и от разказите на моите роднини по бащина линия, които са преселници от нейния Егейски дял.

Да не приспиваме себе си с традиционна религиозност и етика

Детайли

Неврокопска св. митрополия

09 Юли 2017

Пета неделя след Петдесетница. Св. свщмчк Панкратий, еп. Тавроменийски.

Литургийно свето евангелие:

В онова време, когато Иисус стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им. Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си. (Мат. 8:28-9:1)

Най-голямата победа на дявола е да ни убеди, че не съществува

Разказът за изцерението на бесноватите, който се среща и при тримата евангелисти-синоптици (Матей, Марк и Лука), подчертава властта на Месията Христос над дявола и „царството” му. Чрез Кръста и Възкресението Си Христос победи сатаната и освободи човека от неговата власт. Христос не иска да вижда човека „бесноват” – т.е. роб на сатаната. Въпросът обаче е: „как самите бесновати гледат на Христос” и най-важното: разбират ли изобщо тези хора състоянието си.