Родословието на Иисус Христос
- Детайли
- Сп. „Моето паство“
Това неделно евангелско четиво се разделя на две части: първата говори за Христовия произход от Авраам и Давид, а втората – за това, че Иисус Христос е роден от Дева.
Вярващите се питат: за какво е направено родословието на Христовите отци, след като Той е нямал баща по плът? Св. евангелист Матей е писал в Палестина за просвещение на юдеите, които вярвали в словото на Бога, казано на Авраам: „На тебе и потомството ти ще дам тази земя“. Когато св. апостол Павел говори за значимостта на вярата, на която Авраам е станал символ, той казва: „Божиите обещания бидоха дадени на Авраама и семето му“; не казва „и на семената му“ сякаш словото е насочено към мнозина, но към едно семе: „и на семето ти, което е Христос“ (Гал. 3:16). Родословното дърво, което е представено в Евангелие според Матей, има за цел да ни доведе до Спасителя.
Защо св. евангелист Матей започва своето евангелие с думите: „Книга на рождението на Иисуса Христа, Син Давидов“ или книга на родословието на Иисуса Христа? При юдеите е било известно, че Христос ще се роди от Давидовото потомство. Затова св. Матей е пожелал да постави Давид в началото на родословието. То е представено на три етапа, към които е посочено с думите на Писанието: „И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода“. Числото четиринадесет е символ на съвършенството, пълнотата, и показва, че Христос е съвършен Богочовек, възлюбен Син на Бога, каквото означава и името Давид в еврейския език – „възлюбен“.
Св. Игнатий Антиохийски Богоносец
- Детайли
- † Бейрутски митр. Илия (Ауди)
Бог е излял над нашата св. Антиохийска църква изобилието на Своята благодат, защото, след като „първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни“ (Деян. 11:26), Той я дари с велик епископ, какъвто е св. Игнатий Антиохийски Богоносец, чиято памет почитаме на 20 декември.
Името Игнатий произлиза от латински и означава „възпламенен“, а това бележи живота на нашия светец: възпламенил се от Бога и се изпълнил с огъня на Светия Дух.
Св. Игнатий живял през 1 в. сл. Хр. и Преданието разказва, че св. ап. Петър го ръкополага за първи епископ на Божия град Велика Антиохия, а претърпява мъченичество в Рим в началото на 2 в. Църковните историци смятат, че успението му е през 107 г., по времето на имп. Траян. В житието, написано от двамата му ученици дякон Филон и Агатоп, които го придружавали в неговото затворничество, се споменава, че когато императорът произнесъл смъртната присъда, св. Игнатий казал: „Благодаря Ти, Господи, че ме удостои с тази чест, като ме дари със залога на съвършенната Твоя любов – да бъда вързан заради Тебе в железни вериги по подобие на Твоя апостол Павел“.
Божият призив е към всички
- Детайли
- Сп. „Моето паство“
Господ Иисус Христос разказал тази притча в дома на един от фарисейските първенци в присъствието на група законоучители. Господ бил поканен там на обяд след молитва в синагогата в съботния ден. Присъстващите били хора от аристократичния слой на обществото, а те били сред най-религиозните хора, с най-задълбочено знание в областта на религиозните науки, но в същото време най-отдалечени от Царството Божие. Затова Господ Иисус Христос чрез притча ги предупреждава, че техните гордост, самохвалство и самодоволство от социалното им положение ще ги доведат до загубата на обещаното от Бога.
„И в часа на вечерята изпрати слугата си“. При древните източни народи е имало обичай да се повтаря поканата, когато часът на вечерята настъпи, не само за да се напомни, но и да се наблегне на почитта, оказвана към гостите. Притчата разказва, че поканените са много, но господарят изпраща само един слуга да им напомни. Господ Иисус Христос е искал да посочи Себе Си като този единствен слуга, за да обясни на Своите слушатели, че е дошъл като приносител на Божия призив.
Не можеш да поставиш Бог в безизходица
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Колкото повече рани получава човек в живота си, толкова по-привилегировано е неговото положение пред Бога. Както казва св. прор. Давид, сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре. Бог преобразява това сърце и човек става състрадателен. След време болката, неправдата и раната стават нещо добро за него, разкрасяват го и той става по-благ, по-зрял, сърцето му се прекършва, научава много неща за човешката природа и немощ, научава се да общува с брата си.
Каквото и да стане в живота, каквито и трагични и осъдителни събития, нищо не може да постави Бога в трудно положение и Той да каже: За този човек не мога нищо да направя, толкова е наранен, че нищо не мога да направя. Само ние говорим така.
Светият Дух обаче прониква в дълбините на сърцето. Както се казва в една много хубава литургична молитва, Бог знае нуждата на всеки от нас. Ние много пъти не знаем от какво наистина имаме нужда. Бог обаче знае, затова Той става за нас това, от което ние имаме реална нужда, както се казва в същата молитва: Ти си Лекар на нашите тела и души. Бог е единственият Лекар на душите и телата ни и знае нашите потребности. Помните в Стария Завет, където евреите в пустинята роптаели често срещу Бога. Той им изпратил манната, тя била храна за всички, но при всеки се превръщала в това, от което той имал нужда. Ако някой, например, имал нужда от калций, ставала калций. При друг захар, при трети – желязо. Бог знаел нуждата на всекиго.
Доброто трябва да се върши по всяко време
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Прегърбената жена е търсила само спасението на душата
Христос изцерява една търпелива жена, при все че никой не е поискал нейното изцеряване
Жената, за която разказва днешното литургийно евангелско четиво, въпреки че е била прегърбена от осемнадесет години, все пак е ходела в събота в синагогата. Освен това виждаме, че Спасителят Иисус Христос не е безразличен, когато хората страдат. Той изцерява немощта и утешава страданието, изцерява болестта, давайки на хората телесно и духовно здраве, особено ако те имат жива и смирена вяра.
Тази прегърбена, страдаща и смирена жена не е искала нищо от Христос-Господ, защото не е дръзвала да Му изпроси нещо. Тя е носела кръста на своето страдание смирено и мълчаливо. Тялото ѝ е било прегърбено от болестта, но душата ѝ е била изправена в състояние на молитва.