Как „убиваха“ Бога
- Детайли
- Александър Солдатов, Новая газета
За трансформацията на православния свят през 2023 г.
Култът към смъртта в защита на живота
„Руските братя са създали своя собствена, паралелна църква. Те имат собствено богословие и специално тълкуване на свещените канони“, заяви неотдавна Австралийски архиепископ Макарий от Константинополската Вселенска патриаршия. В момента, в който изрече тези думи, в Кремълския дворец, застанал под големия екран с образа на Путин, патр. Кирил представи нова религиозна версия на „руския свят“, признавайки в заключение, че ако сегашната система на Руската федерация се разпадне, няма да има и Руска православна църква. Затова патриархът призова Путин да „продължи трудовете си“ на боговдъхновената позиция на национален лидер.
Акценти в посланията за Рождество Христово на българските митрополити
- Детайли
- Двери
За поредна година заедно с общото Патриаршеско и синодно послание българските митрополити отправиха към своите пасоми в епархиите си Рождественски послания, в които разглеждат евангелското събитие на Христовото Рождество в контекста на съвремените проблеми и предизвикателства.
Митрополитът ни за САЩ, Канада и Австралия Йосиф постави акцент върху негостоприемството на света, в който се е родил Христос и който и днес отделя твърде малко място за Спасителя: „С тъга четем в светото Евангелие, че в страноприемницата нямало място… Бог беше избрал скромната Дева Мария да Го носи в утробата си, но, когато настъпило времето Той да се роди, всички врати на Витлеем се оказали затворени за Светото семейство, с изключение на обора, и там, сред сламата и животните, в яслите Бог дойде при нас. Тъжен е фактът, че и днес се намира твърде малко място за Христос, Който е живото въплъщение на истина, чистота, добрина, прошка, мир, любов и грижа за бедните – толкова рядко срещани добродетели в човешката история“.
Патриаршеско и синодално Рождественско послание
- Детайли
- Св. Синод
В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога,
а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове (1 Иоан. 4:10)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
За великия празник на Рождеството на нашия Спасител е казано и може да се каже много. Над дивното тайнство на Боговъплъщението са разсъждавали най-големите отци и учители на Църквата, а и едва ли на света има християнин, който да не се е замислял в себе си над онова, което празнуваме в деня на Рождество Христово. Ако обаче се опитаме да предадем най-дълбокия смисъл, съдържанието на този празник с най-малко думи, то те ще са, че това е тържеството на Божията любов. На онази себежертвена и непостижима за човешкия ум любов, с която „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него… да има живот вечен“ (Иоан 3:16).
В училището на Христос
- Детайли
- Свещ. Красимир Кръстев
Истинското християнство е духовно училище, следване на Христос. Като всяко учене, и то изисква план, методика и цел. Евангелските блаженства, Лествицата и други творби са своеобразни стъпала, учебни класове за целия живот на християнина. Но въпреки че има елементи на катехизаторство, които изискват кабинетно обучение, християнското ученичество сериозно се отличава от това, което наблюдаваме в светското училище. Ако днешното светско училище почти се е отказало да възпитава, то обучението при нозете на Спасителя неизменно има за най-висша цел превъзпитаването, ще рече изцерението и спасението на човека. И ако светското училище е само част от живота, то училището на Христос обема всички области на живота. Истинският християнин е ученик не само в храма и не само в неделя. За него няма ваканция, но пък и цялото следване на Христос е благо и леко (Мат. 11:30).
Богослужението в петък преди Рождество Христово
- Детайли
- Иван Димитров
Според църковния богослужебен ред (типик), ако Рождество Христово се падне в неделя или в понеделник, тогава в петъка преди Рождество се отслужва по-особено богослужение. След неизменната утринна в този петък (22 или 23 декември, според деня на Рождество Христово) свещеникът излиза в средата на храма и дава начало на часовете с „Благословен е нашият Бог...“.
Часовете са особени богослужебни последования, съставени от псалми, тропари, стихири и други молитви, които в манастирите е положено да се изпълняват всеки ден. В енорийските храмове не се изпълняват, освен в разширения им вид с паримия, апостол, евангелие и няколко стихири (и затова се наричат „царски часове“ в смисъл на големи). Отслужват се преди големите празници Възкресение Христово, Рождество Христово и Богоявление. С допълнителната особеност, че когато вторият и третият от тези празници се случат в дните вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, царските часове се изпълняват сутринта на предния ден (съответно понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък). Ако пък Рождество и Богоявление се паднат в неделя или понеделник, тогава (както се каза в самото начало тук) царските часове се изпълняват в петъка на предната седмица (22 или 23 декември, 3 или 4 януари съответно).