Погълнат от делата и грижите в света, човек има нужда да се докосне и да вкуси от живота в Бога и богатия духовния опит на монашестващите. Именно това бе нашата цел, когато предприехме поклоническо пътуване до скалните манастири на Метеора.
На 21 май, в деня на св. Константин и Елена, рано сутринта тръгнахме от София и въпреки лошото време, предвкусвахме радостта от нашето поклоническо пътуване.
Около обяд пристигнахме в Солун, където първоначално спряхме пред един от символите на града – Бялата кула (левкóс пиргос). Тук за пръв път от кея докоснахме водите на Егейско море, което под ярките слънчеви лъчи тихо миеше бреговете на Солунското крайбрежие. От Бялата кула започна нашата панорамна обиколка на града. Изкачихме се до горния град, където от крепостните стени се насладихме на изгледа на града и морето. Благодарение на професионализма на нашата екскурзоводка – докторант по Свещено Писание на Новия Завет в Богословския факултет на „Св. Климент Охридски” Нели Йосифова, си припомнихме и научихме доста за историята на града.
След панорамна обиколка на града спряхме пред митрополитската петкорабна катедрала „Св. Димитър Солунски”, посветена на св. великомъченик Димитър. Бяхме възхитени от храма, в който има стенописи и колони от VII в. сл. Хр. Благоговейно сведохме глави и се помолихме пред нетленните и мироточиви мощи на св. Димитър. С трепет установихме, че благоуханието на тялото на светия угодник се усеща още преди да се пристъпи към ковчега му. Стоейки в храма, искахме да останем още, но часът, определен за свободната програма, течеше неумолимо бързо. От храма туристическата ни група се раздели – едни отидоха да посетят прочутия солунски пазар, а други се отправиха към културните забележителности на града. В малката група от нашата енория взехме вдъхновено и единодушно решението да посветим оставащото време на поклонение в храма „Св. Григорий Палама”. Придружени любезно от един солунчанин (който дори знаеше няколко думи на български), влязохме в храма. Дълго стояхме с благоговеен трепет пред мощите на св. Григорий Палама - защитника и изяснителя на православното учение за обожението (theosis), нетварните божествени енергии (действия) и непрестанната Иисусова молитва (”Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!”).
Развълнувани и вдъхновени от неговата личност и дело, се върнахме в автобуса. Привечер пристигнахме в гр. Катерини и за наша радост храмът, посветен на св. Фотиния (по Предание тя е жената самарянка, на която Господ Иисус Христос Се откри като истинския Помазаник – Иоан 4:1-42), беше отворен. Като благодарихме на Господ за успешното пристигане, се отправихме към хотелите си на брега на морето.
На 22 май посетихме град Литохоро в подножието на планина Олимп и стигнахме до клисурата Темби по пътя за скалните манастири Метеора. В скалите на една пещера посетихме храма на св. мъченица Параскева и се поклонихме пред частица от нейните мощи.
В ранния следобед влязохме в градчето Каламбака, а после и в Кастраки и дъхът ни спря пред издигащите се пред очите ни отвесни скали. Още от градчетата успяхме да съзрем някои от обителите и с вълнение започнахме изкачването към първата цел на нашето пътуване – посещението на манастира “Варлаам”. Минавайки по един мост, съединяващ две скали, дъхът ни направо спря пред зейналата под нас пропаст и гледката на по-ниско разположените скални манастири. По витата каменна стълба влязохме в обителта “Варлаам”, построена през XIV в. от отшелника Варлаам и посетихме храма „Св. Три светители” (св. Три светители се наричат тримата велики светци св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики и св. Григорий Богослов), където се помолихме и разгледахме великолепните стенописи на Христос на трон и страдащата пред кръста св. Богородица. В двора пред храма поискахме благословението на един от монасите, който като разбра, че сме поклонници от България, се отнесе много любезно и топло. Фактът, че ние не говорим гръцки, а той български, не попречи на взаимната ни радост от духовното общение в Христос. С неохота влязохме в рейса, където с учудване забелязахме как грижите за храната и разговорите между хората прекъснаха. Така още под силните впечатления на видяното в св. обител “Варлаам” стигнахме на един хълм, който се извисява срещу най-големия манастир от Метеора – „Св. Преображение Господне” или Великия метеор. Величествено издигащата се на около 40 метра скала и кацналият върху й манастир ни завладяха дотолкова, че не усетихме как изкачихме 146 стъпала до него и как преминахме през прокопания през 1923 г. тунел в самата скала под манастира. С влизането си от манастирската врата пред нас се отвориха дверите на духовното. Когато погледнахме от терасата на Великия метеор околните скали и някои от останалите манастири, ние чувствахме, че светът вече е далеч от нас, и то не само във физически смисъл. Гледайки от терасата към бездната надолу, в далечината видяхме долината и къщите. Тази гледка на света отгоре естествено ни накара да почувстваме величието на духовното над светското.
В ранния следобед влязохме в градчето Каламбака, а после и в Кастраки и дъхът ни спря пред издигащите се пред очите ни отвесни скали. Още от градчетата успяхме да съзрем някои от обителите и с вълнение започнахме изкачването към първата цел на нашето пътуване – посещението на манастира “Варлаам”. Минавайки по един мост, съединяващ две скали, дъхът ни направо спря пред зейналата под нас пропаст и гледката на по-ниско разположените скални манастири. По витата каменна стълба влязохме в обителта “Варлаам”, построена през XIV в. от отшелника Варлаам и посетихме храма „Св. Три светители” (св. Три светители се наричат тримата велики светци св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики и св. Григорий Богослов), където се помолихме и разгледахме великолепните стенописи на Христос на трон и страдащата пред кръста св. Богородица. В двора пред храма поискахме благословението на един от монасите, който като разбра, че сме поклонници от България, се отнесе много любезно и топло. Фактът, че ние не говорим гръцки, а той български, не попречи на взаимната ни радост от духовното общение в Христос. С неохота влязохме в рейса, където с учудване забелязахме как грижите за храната и разговорите между хората прекъснаха. Така още под силните впечатления на видяното в св. обител “Варлаам” стигнахме на един хълм, който се извисява срещу най-големия манастир от Метеора – „Св. Преображение Господне” или Великия метеор. Величествено издигащата се на около 40 метра скала и кацналият върху й манастир ни завладяха дотолкова, че не усетихме как изкачихме 146 стъпала до него и как преминахме през прокопания през 1923 г. тунел в самата скала под манастира. С влизането си от манастирската врата пред нас се отвориха дверите на духовното. Когато погледнахме от терасата на Великия метеор околните скали и някои от останалите манастири, ние чувствахме, че светът вече е далеч от нас, и то не само във физически смисъл. Гледайки от терасата към бездната надолу, в далечината видяхме долината и къщите. Тази гледка на света отгоре естествено ни накара да почувстваме величието на духовното над светското.
Първо разгледахме трапезарията, където в тържествени случаи се събират братята, за да споделят общото ястие и питие. Тя е зографисана и в дъното й има маса, подобна на олтарна трапеза, която е предназначена за игумена или за епископа. Някой от нас сподели, че дори трапезарията изглежда като храм и не навява светски мисли. В притвора на храма, посветен на св. Йоан Предтеча, целунахме частици от мощите на основателите на Метеора – св. Атанасий и св. Йоасаф (XIII в.). В храма останахме дълбоко впечатлени от изписания в централния купол образ на Христос Вседържител (Пантократор), както и на останалата стенопис и иконопис. Тук ние съвсем осезаемо почувствахме суетата на света и красотата на подвига на истинските аскети. В края на посещението в манастира част от нашата група влезе в музея на св. обител, където са изложени ценни старинни икони, ръкописи и църковни съсъди (утвар). На връщане към автобуса, а и в самия него разговорите помежду ни бяха малко и кратки, понеже всеки преживяваше докосването си до Бога и до начина на живот в светите обители, които посетихме. Слизайки към град Каламбака, в една скала видяхме малка пещера и останките от вкопана в самата скала св. обител... Още веднъж се удивихме от подвига на св. подвижници, обитавали тези непристъпни и до днес скали, подвиг, който те са извършили като външен израз тяхната животоопределяща вяра в Христос.
На следващия ден някои от туристическата ни група събраха смелост и се изкъпаха в още студените води на Егейско море, а останалите се примирихме с разходка по плажната ивица. Преди тръгване отново посетихме храма „Св. Фотиния” в Катерини. На никого от нас не му се искаше да си тръгва следствие на впечатленията от предните дни... След кратък престой и разходка в град Серес благополучно пристигнахме в София, където пред Руски паметник нашето екскурзионно пътуване свърши.
Сега, когато отново сме у дома, се надяваме посещението на тези свети храмове и обители да не остане само един хубав и приятен спомен, а да ни даде сили да се опитваме да живеем във и със Христос.
На всички наши читатели желаем пътуване не само към манастирите на Метеора, а най-вече към незримата Метеора, понеже етимологията на думата Метеора означава „онова, което е над зримото”.
