Погълнат от делата и грижите в света, човек има нужда да се докосне и да вкуси от живота в Бога и богатия духовния опит на монашестващите. Именно това бе нашата цел, когато предприехме поклоническо пътуване до скалните манастири на Метеора.
На 21 май, в деня на св. Константин и Елена, рано сутринта тръгнахме от София и въпреки лошото време, предвкусвахме радостта от нашето поклоническо пътуване.


Придружени любезно от един солунчанин (който дори знаеше няколко думи на български), влязохме в храма. Дълго стояхме с благоговеен трепет пред мощите на св. Григорий Палама - защитника и изяснителя на православното учение за обожението (theosis), нетварните божествени енергии (действия) и непрестанната Иисусова молитва (”Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!”).

Развълнувани и вдъхновени от неговата личност и дело, се върнахме в автобуса. Привечер пристигнахме в гр. Катерини и за наша радост храмът, посветен на св. Фотиния (по Предание тя е жената самарянка, на която Господ Иисус Христос Се откри като истинския Помазаник – Иоан 4:1-42), беше отворен. Като благодарихме на Господ за успешното пристигане, се отправихме към хотелите си на брега на морето.
На 22 май посетихме град Литохоро в подножието на планина Олимп и стигнахме до клисурата Темби по пътя за скалните манастири Метеора. В скалите на една пещера посетихме храма на св. мъченица Параскева и се поклонихме пред частица от нейните мощи.
В ранния следобед влязохме в градчето Каламбака, а после и в Кастраки и дъхът ни спря пред издигащите се пред очите ни отвесни скали. Още от градчетата успяхме да съзрем някои от обителите и с вълнение започнахме изкачването към първата цел на нашето пътуване – посещението на манастира “Варлаам”. Минавайки по един мост, съединяващ две скали, дъхът ни направо спря пред зейналата под нас пропаст и гледката на по-ниско разположените скални манастири. По витата каменна стълба влязохме в обителта “Варлаам”, построена през XIV в. от отшелника Варлаам и посетихме храма „Св. Три светители” (св. Три светители се наричат тримата велики светци св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики и св. Григорий Богослов), където се помолихме и разгледахме великолепните стенописи на Христос на трон и страдащата пред кръста св. Богородица. В двора пред храма поискахме благословението на един от монасите, който като разбра, че сме поклонници от България, се отнесе много любезно и топло. Фактът, че ние не говорим гръцки, а той български, не попречи на взаимната ни радост от духовното общение в Христос. С неохота влязохме в рейса, където с учудване забелязахме как грижите за храната и разговорите между хората прекъснаха. Така още под силните впечатления на видяното в св. обител “Варлаам” стигнахме на един хълм, който се извисява срещу най-големия манастир от Метеора – „Св. Преображение Господне” или Великия метеор. Величествено издигащата се на около 40 метра скала и кацналият върху й манастир ни завладяха дотолкова, че не усетихме как изкачихме 146 стъпала до него и как преминахме през прокопания през 1923 г. тунел в самата скала под манастира. С влизането си от манастирската врата пред нас се отвориха дверите на духовното. Когато погледнахме от терасата на Великия метеор околните скали и някои от останалите манастири, ние чувствахме, че светът вече е далеч от нас, и то не само във физически смисъл. Гледайки от терасата към бездната надолу, в далечината видяхме долината и къщите. Тази гледка на света отгоре естествено ни накара да почувстваме величието на духовното над светското.

Първо разгледахме трапезарията, където в тържествени случаи се събират братята, за да споделят общото ястие и питие. Тя е зографисана и в дъното й има маса, подобна на олтарна трапеза, която е предназначена за игумена или за епископа. Някой от нас сподели, че дори трапезарията изглежда като храм и не навява светски мисли. В притвора на храма, посветен на св. Йоан Предтеча, целунахме частици от мощите на основателите на Метеора – св. Атанасий и св. Йоасаф (XIII в.). В храма останахме дълбоко впечатлени от изписания в централния купол образ на Христос Вседържител (Пантократор), както и на останалата стенопис и иконопис. Тук ние съвсем осезаемо почувствахме суетата на света и красотата на подвига на истинските аскети. В края на посещението в манастира част от нашата група влезе в музея на св. обител, където са изложени ценни старинни икони, ръкописи и църковни съсъди (утвар). На връщане към автобуса, а и в самия него разговорите помежду ни бяха малко и кратки, понеже всеки преживяваше докосването си до Бога и до начина на живот в светите обители, които посетихме. Слизайки към град Каламбака, в една скала видяхме малка пещера и останките от вкопана в самата скала св. обител... Още веднъж се удивихме от подвига на св. подвижници, обитавали тези непристъпни и до днес скали, подвиг, който те са извършили като външен израз тяхната животоопределяща вяра в Христос.

Сега, когато отново сме у дома, се надяваме посещението на тези свети храмове и обители да не остане само един хубав и приятен спомен, а да ни даде сили да се опитваме да живеем във и със Христос.
На всички наши читатели желаем пътуване не само към манастирите на Метеора, а най-вече към незримата Метеора, понеже етимологията на думата Метеора означава „онова, което е над зримото”.