Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
Jerusalem2020420copy.jpgШалом, мир вам. Представетe си, че вие имате големия късмет да прекарате няколко седмици в Израел. А в самия Израел късмет се казва знаете ли на какво? Да откриеш сутрин сухо местенце по възглавницата си. Майтап няма, така си е. Изпитахме го на собствените си чаршафи и възглавници - аз и колегите ми от всички краища на Европа, решили да дадат гръб на приказките за опасност и несигурност и да потеглят с отворени очи и сърца за Светите места. Резултатът е не само шегата за късмета (сътворена от нас заедно с други подобни), резултат са и приятелствата, и твърдото решение това да не остане единственият хаджилък в живота ми.

ХОРАТА

За няколкото седмици имах възможността да пообщувам с представители на почти всички етнически общности и религии в страната: евреи - религиозни и нерелигиозни; араби - православни, мюсюлмани и нерелигиозни; руснаци, друзи, бахаи. Гостоприемни, открити, общителни, приятелски настроени - това са не само първите впечатления, с които може да остане човек. Х-м-м, за бахаите всъщност е трудно да се каже, но повече - по-нататък.
За съжаление нямах възможност да пообщувам с представители наjews.jpg ултраортодоксалните еврейски среди, та нямам никакви лични впечатления, но всички останали ми казваха да не съжалявам - нищо не съм бил изгубил, пък и те едва ли биха седнали на една маса с неевреин, още повече с християнин. Постепенно започнах да разбирам неприязънта, с която останалите израилтяни (независимо от етнос и религия) се отнасят към тази малка, но влиятелна част от еврейския народ. И как няма, когато те не работят и не полагат военна служба - нещо особено докачливо за всички останали евреи. Разбира се, те се отдават по цял ден на изучаване и тълкуване на Стария Завет, но освен това и на правене на деца - средно по осем-десет в семейство, и на всичко отгоре имат властта да прокарват закони, които им позволяват да продължат да живеят по този начин. Партията им държи малка, но решаваща част от местата в парламента и когато двете основни сили изпаднат в противоречие, ортодоксалните застават на страната на онези, които ще им осигурят законови преференции. Измислили са го хората, ненапразно еврейското име е символ на пресметливост. И изобретателност - от детските градини до капковото напояване и до ICQ - все израелски патенти. Тази пресметливост обаче не личи в отношенията с младите. Ако ние се имаме за открити и общителни - те са повече; ако се смятаме за топли и гостоприемни - те са двойно повече. Поне онези, с които имах щастието да се запозная. Освен това са и купонджии, макар почти да не пият концентрати... Ха така, да си дойдем на думата! Е, ако става въпрос за около милионното руско имигрантско войнство - там думите "пия" и "концентрати" имат съвсем различно измерение. Макар да претендират за еврейски корени и за принадлежност към юдаизма, макар да се обрязват, кръвта вода... пардон, алкохолът кръв лесно не става. Да не говорим, че едва ли ще се откажат от свинското...
Но като стана въпрос за храните - кухнята на евреите и арабите е “жестока”. Повечето ястия са познати и у нас, но ползват различни подправки и са в състояние да сътворят чудеса от ограничения избор от "чисти" храни. И то, като се има предвид, че не могат да смесват месо с млечни продукти. Във всички обществени заведения храната задължително е "кошер" т. е. чиста и разрешена от Мойсеевия закон. Представете си “Макдоналдс”, където хамбургерът не може да бъде едновременно с месо и кашкавал или сос на млечна основа. Тук е мястото да спомена и един повод за национална гордост. Всички в Израел консумират големи количества кисело мляко, а на бялото ни сирене са абсолютни фенове. Но по-важно е друго: за разлика от останалия западен свят, който под антибългарска идеология е бил манипулиран да нарича киселото мляко Greek yoghurt, а сиренето Feta cheese или Greek cheese, в Израел и досега казват само и единствено Bulgarian cheese и Bulgarian yoghurt. Е как да не му се разтопи сърцето на човек? Вярно е, че имат повече видове "българско сирене" от нас, но важен е принципът.


ПРИРОДАТА

Israel.jpgКогато се ориентирах към пътуване точно в Израел, някои се опитаха да ме разубедят с аргумента, че климатът бил гаден и природата им била бедна. За климата са прави - трудничък е, особено по Средиземноморието. Горещ и влажен въздух, потоп от пот, през нощта температурите спадат почти докъм 30 градуса. Един от скандинавците не издържа и си замина на втората седмица. Но се свиква - евреите как ходят на синагога с балтони и калпаци. За природата обаче - да имат да вземат! Всичко си имат тия хора - и средиземноморско крайбрежие, и Червено море, и Мъртво море; Галилейското езеро и река Йордан (леко замърсена). Имат си и гори, и планини, и пустиня, а от време на време и по малко сняг. Имат си кратери от метеорити и кратери от загаснали вулкани. Имат си даже и една свинеферма, вероятно за да могат все пак любознателните еврейчета да видят как изглежда на живо грухтящият символ на нечистотата и родоотстъпничеството. Банановите, манговите и цитрусовите им плантации са невероятни. Да не говорим за финиковите палми. Фурмите, които достигат до нашата страна, са доста умрели в сравнение с онези там. А те били и доста сортове... Научих, че Израел е най-големият производител на портокали в света. Оп-а-а! Земя като половин човешка длан... половината, от която е пустиня... Можело значи. Де да се отнасяше така и нашето правителство към земеделието. Защото тяхното се отнася добре. Както и към доста други неща.

ПЪТУВАНИЯТА

А една от най-важните и най-привлекателни страни на природните забележителности там е, че са наблизо една до друга - като у нас. Пътищата не са като у нас, но и там автостопът е доста легитимна форма на пътуване. Спират да те вземат всякакви хора, стига да не са жени и да не е нощем. Пътувах с пиян арабин, който специално за мен съчини някаква песен на английски и с фермер, и с костюмирани господа, в допотопна открита джипка и в изтупани лъскави возила. Който не е чувал за мерцедес със шест странични врати, да знае, че има и такива. Критерият за използваем автомобил обаче е един - да има климатик. Само най-бедните студентски коли нямат такъв. Общественият транспорт е на ниво с изключение на съботата. Междуградският е евтин в сравнение с градския, маршрутките обикновено са по-евтини от редовните линии. Около една четвърт от всички пътници и стопаджии са войници. Естествено, при армия от близо милион...

АРМИЯТА
 

armia.jpgПътуват безплатно. С личното си оръжие - обикновено с автомати, но забелязах и по-сериозни играчки. Известно време се чудех защо ли ги носят, като не са заредени, но изведнъж осъзнах, че от коланите им висят по няколко пълнителя. Изкуших се да погледна по-отблизо. Пълни бяха. С бойни патрони. Леле, ако такова нещо се случи тук! Не смея да си помисля даже. Явно са доста по-дисциплинирани от нас - през целия си престой не чух нито веднъж за кражба, нито станах свидетел на сбиване. Та, за войската, все пак - мъжете служат по три години, жените - по две. Ако са висшисти, съответно по пет и по три. Последните години всъщност са работа по специалността, и то солидно заплатена. Като отиват в запас (по три седмици всяка година), младите са доволни, защото получават пари в количество, достатъчно да си платят един семестър от образованието. Което не е евтино. Плаща се от детската градина до университета.
Жалко, че не стана толкова добра, колкото ми се искаше, но имам снимка на две хубави девойки със зелени дрехи и бойни автомати. Така значи за еврейките, а? Хубави били?! Хубави са, не ще и дума, макар и с някаква местна, неуниверсална красота. А арабките са си красиви по всички показатели... е, не колкото нашенските момичета. Мъжката част също не е за изхвърляне, но настава трагедия, когато се харесат евреин и арабка или обратно. Почти е невъзможно да се говори за брак, естествено поради религиозни причини.

РЕЛИГИИТЕ

Независимо колко добре се спогаждат политически и икономически, отделните религии не се съвместяват помежду си с произтичащите от това културни и социални последици. Даже и нерелигиозните си остават евреи и араби и това ги обрича на вечна раздяла. В страната има представители на почти всяка по-значима религия и по законите на държавата (защото конституция си нямат) хората не могат да се дискриминират по религиозна принадлежност. От християнското население най-многобройни са православните - предимно араби, католиците и различните протестантски общности са малко на брой, но боравят с големи пари. Повечето евреи не пропускаха възможността да се подиграят с християнството, но оставяха впечатлението, че не разбират нещата, за които говорят. Все пак от разговорите си научихме много едни за други - особено след полунощ, когато темите неизбежно ставаха философско-религиозни. Интересни са и друзите - в миналото издънка на мюсюлманството, днес те са със статут на отделна религия, подробностите на която ревниво пазят в тайна. Селата им са обект на постоянните набези на туристи, тъй като изработват всякакви сувенири. Бахаите са друга любопитна подробност от религиозния калейдоскоп. Основана в средата на ХІХ век с претенциите да бъде нова религия, бахайската вяра е по-скоро бъркоч от заемки от другите отдавна утвърдени религии. Това не пречи да придобие множество последователи по целия свят, както и огромни средства, и да установи средището си в Израел. Гробницата на Баб - предвестник на "новата" вяра, заедно с прилежащите й градини е една от главните туристически и архитектурни забележителности на град Хайфа. В началото споменах, че ми е трудно да преценя бахайците като хора, но това си е изключително по тяхна вина, защото за представителите, с които се сблъсках, единствената възможна тема за разговор бяха опитите им да ме привлекат към техните убеждения.


ПОКЛОННИЧЕСТВОТО

Дори не си губих времето да им обяснявам, че целта на моето пътуване са скъпите за всеки християнин места от живота и служението на Иисус Христос. Земите около Галилейското езеро с руините на известните тогава градове - Капернаум, Хоразин, Витсаида, прокълнати от Господа заради неверието си; Планината на блаженствата, която е всъщност един доста нисичък хълм; местата на Кръщението, Преображението, Тайната вечеря; Гетсиманската градина - мястото на предателството, Виа Долороза, Голгота, Елеонската планина - мястото на Възнесението; Назарет, Кана Галилейска, Витания, мястото на Храма, където сега се издига Златната джамия - още ми е трудно да причисля тази част от живота си към реалността. Отказах се единствено от Витлеем заради възможни проблеми с документите от страна на палестинското управление на града. Все ми се искаше да се подготвя по-добре за поклонението на всяко от тези места и всяка подготовка ми се струваше незначителна в сравнение с любовта и страданието, оставени там някога от Друг, за Когото думите и човешките възприятия не стигат. Който може да се приеме само със сърце и вяра... и благодарност и смирение. Вечна благодарност и на православните братя и сестри, и на свещениците, и на владиците от православната патриаршия в Йерусалим, които ми показаха на дело почит и любов, знаейки за мен единствено, че идвам от България с почти празни джобове, но с отворено сърце. Ако имам възможност, някой ден бих се върнал там със семейството си - поне за малко. И в определен смисъл това наистина ще бъде завръщане.

Щракнете върху картината по-долу за да видите албума със снимки, правени и събрани от автора!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/69k3 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики