Мобилно меню

4.9473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (38 Votes)

cf83ceaccf81cf89cf83ceb700011-e1259829351549Искаш ли да видиш Бога? Някой веднага може да каже: Добре, а нужно ли е да видя Бога? Защо? Не може ли да не Го видя? Защо е необходимо? Не искам, кой ме принуждава да Го видя? Защо да вляза в тази процедура и да започвам да се подвизавам, да правя неща, които други ми казват, за да видя Бога? И каква връзка има това с живота ми, с мен, който всеки ден се занимавам с толкова проблеми, грижи и отговорности? Нужно ли е да видя Бога, не ми ли стигат моите проблеми и всичко друго, с което съм натоварен? Нужно ли е аз, човекът, който живея в света, сред толкова проблеми и отговорности, да видя Бога?

Наистина този въпрос е оправдан. Днес човекът е толкова претоварен и изморен, че не може да понесе допълнителен товар, не издържа, ако го натовариш с още нещо, дори да е необходимо. Днес той е претоварен, а нашите деца още повече. Нужно ли е да видим Бога? Каква практическа последица има това за нашето всекидневие?

В действителност най-голямата наша нужда е да видим Бога. Защо? Защото, виждайки Бога, виждаме себе си. Не можем да функционираме, да живеем, да съществуваме, да комуникираме в този свят, ако не видим Бога.

Как ще стана съпруг, баща, колега, човек, приятел, познат, близък, ако не познавам Бога? Защото, ако не видя Бога, никога няма да разбера себе си. Няма да разбера кой съм и защо съм тук. Няма да разбера как функционирам и как да функционирам правилно. След като човекът е образ на Бога, тогава човекът е по благодат това, което Бог е по природа. И да го кажа още по-просто, с нашите всекидневни и прости примери, които не предават напълно смисъла. Да речем, че можем да направим снимка на Бога. Тази снимка ще бъде образа на Бога, т. е. Неговата снимка. Това е човекът – той е това, което Бог е, но не в Неговата същност, а по благодат. Той е Божи образ. Този Божи образ в даден момент се разбил чрез грехопадението. Паднал на земята и се разбил. Както една картина, която пада, чупи се и става на хиляди парчета. Как ще се възстанови картината? Как ще стане както преди? Трябва да видиш какво е имало на нея, за да събереш постепенно всички парченца, да ги сглобиш, за да се яви отново нейната красота и хубост. Това е станало с човека. Човекът е най-красивото творение на Бога, няма нещо по-хубаво, по-красиво и по-значимо от него, но това най-хубаво Божие творение, което е имало цялата Божия красота върху себе си, се разбило. Паднало и се счупило.

Какво означава това на дело? Означава, че всичко, което Бог му е дал като обилни дарове, той ги е изопачил и се е изпълнил със страсти и грехове, които изкривяват Божия образ. Пред нас е нашето красиво, но изкривено, раздробено, разпокъсано и разбито аз. Как ще го върна в неговата първоначална красота? Как ще го направя, каквото е било преди? Как ще знам какъв трябва да бъда? След като виждам собственото си изопачение? Всички виждаме това всеки ден – има ли някой от нас, който може да каже: аз не зная какви са тези неща, които правя! За съжаление, всички вкусваме горчивината на тези страсти. Колко пъти се разочароваме от себе си и казваме: Какви ги върша?! Какво казах? Защо го казах? Защо го направих? Защо постъпих така? Защо да правя тези неща, които сетне ме обиждат и излагат, не ги искам, не ме представляват, но искам да ги правя. Не мога да ги предотвратя, да ги предвидя, убягват ми. Виждам сътворената по Божи образ красота на моето същество, раздробявана буквално всеки ден. Или наранявам другите и себе си всеки ден, моята връзка с Бога, с околните, с естествената среда. Злоупотребявам с естествена среда, със себе си, изразходвам си в греха и страстите. Как да преоткрия моето загубено аз? Този, който иска да види кой е, трябва да намери своите родители, да види своя произход, да намери този, който го е родил в света, за да види кой е той и да разбере самия себе си. Затова е необходимо да видим Бога. Ако не Го видим, няма да можем да пре-създадем себе си, да функционираме правилно, да станем реални, балансирани, съвършени, толкова хубави и красиви, каквито Бог ни е създал.

Как обаче ще видим Бога? Приемаме, че е необходимо да Го видим. Защо? Защото, виждайки Го, ще сглобя отново себе си. Как обаче? Възможно ли е човек да види Бога? Често ходя в училищата и разговарям с децата и особено тези в гимназиите и лицеите ме питат:

- Отче, съществува ли Бог? 

- Разбира се, че съществува!

- Ти видял ли си Го?

- Разбира се, че съм Го виждал! Всеки ден Го виждам. Искате ли и вие да Го видите?

- Да, искаме да Го видим!

- Добре, ще ви дам телефона Му да Му се обадите! И Той ще ви отговори! Където и да е, ще Го намерите. Няма да Го загубите и ще ви отговори, и sms ще ви прати, и онези, как се казват, гласовите съобщения. Ще видите Бога.

Най-естественото нещо и най-великото движение на нашето същество е към Бога. Нима е възможно да живея и да обичам нещо, което никога не съм видял? Помислихте ли колко лекомислени бихме били, ако обичахме нещо, което никога не сме виждали? Сякаш те женим за едно момиче, което не познаваш. Никога не си я виждал, нито си я видял, нито ще я видиш! Просто са ти казали, че ще те оженят за това лице. Не става. Връзката ни с Бога е любовна връзка и затова не мога да обичам нещо, което не съм виждал и просто го вярвам. Но да вярвам е стъпало, първото стъпало. Съвършеното не е вярата, а любовта. Ние не сме призвани да повярваме в Бога, това е въведителна стъпка, а да обичаме Бога; и за да обичам Някой, трябва да Го виждам и не само да Го виждам, а да Му говоря, докосвам, да се съединя с Него, да стана едно с Него. Следователно, това, към което Църквата ни зове, т. е. да обичаме и да се съединим с Бога, би било реално измама и подигравка, ако не можехме да видим Бога. Ние можем да Го видим. Как и къде?

Сам Христос ни го казва – тези, които имат чисто сърце, ще видят Бога, блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Какво означават тези думи наред с други подобни неща, които Христос е казал, но сега нямаме време за тях? Те означават, че зрителният орган, който вижда Бога – както очите ни са зрителните органи, с които виждаме творението около нас – е нашето сърце. Кое сърце обаче? Това, което получава инфаркт и му сменят клапите и т. н.? Не, разбира се. В Евангелието и при Отците под сърце се разбира средоточието на душевните и телесните сили на човешката личност. Виждаме Бога чрез нашето сърце.

Кога? Когато сърцето е чисто. Какво означава това? Има ли нечисто сърце? Разбира се. Христос ни казва, че страстите и грехът сквернят сърцето на човека, развалят зрението на сърцето, функционират като облаци в сърцето и не го оставят да види Бога. Какво става обаче? Църквата, тази добра лечебница, болница на благодатта, идва и ни взема един по един, първо с нашето Кръщение. При  Кръщението, т. е. при  първата намеса на Църквата, свещеникът запечатва сърцето на огласения със знака на честния Кръст и казва: изведи от него всеки лукав и нечист дух, който е скрит или се е загнездил в неговото сърце. Това е първият сблъсък със страстите, с греха и с дявола, които помрачават сърцето на човека. Кръщаваме се, обличаме се с Христос, получаваме миропомазанието, силата на Светия Дух и напредваме в Църквата с лечението, в тази болница, която се казва Църква, която има лекарства и цели човека. Божиите заповеди не са юридически наредби, не са алинеи от някакъв кодекс със закони, а медицински предписания, предписания от Лекаря. Както когато отиваш при лекаря и той ти казва: внимавай, спри това, спри онова! Спри цигарите, алкохола, сладките неща! Внимавай в едно, в друго, прави едно, прави друго! Лекарят не е полицай, не е съдия, а лекар. По същия начин Църквата изцелява човека. Божиите заповеди и аскетическото лечение (αγωγή) на Църквата изцеляват нашето сърце, освобождават ни от страстите и очите ни започват да виждат отново какво става около нас. Какво ще видим първо? Непосредствено Бога? Той е великият и благ Лекар, но веднага щом нашето зрение и очи започнат да се очистват, първо ще видим себе си, ще видим кои сме и как сме, ще видим къде се намираме, какво става около нас. Както човекът, който се намира в тъмна стая, но веднага щом влезе светлина, вижда какво става около него, вижда, че стаята е разхвърляна, покрита с прах и се нуждае от подреждане. Така напредваш в борбата, виждаме, че  другият е наш брат, а не враг, противник или някой, от който ни е страх. Той е наш брат, а след това ще видим Бога – нашия Баща. Как ще Го видим? Разбира се, не телесно, Бог няма изглед, както ние. Нито с видения и съновидения, а ще видим Бога като истинска Светлина. Тогава ще видим реално какво означава Бог, колко много ни обича и как ние сме подобни Нему, как Му приличаме и че сме като Него. Виждайки колко хубав е Бог и колко сме грозни в греха, тогава чрез болката, борбата и усилието започваме нашето завръщане подобно на блудния син, който се върнал обратно при баща си. Преди всичко разбираме, че Бог не е нещо непознато и чуждо за нас, а наш Баща. Този, Който ни е създал с толкова голяма любов.

Сещам се една история от времето, когато бях студент в Солун. Една девойка – едничка дъщеря на майка вдовица – изчезна от дома си. Солун е голям град и майка й не можеше лесно да я намери. Говореха се много и различни неща. В даден момент чухме, че тази девойка се отклонила от правилния път и работила в нощни заведения. Можете да си представите за какво става дума. Къде да я намери майка й? Тя се опитваше да я намери, но момичето избяга в Атина. Там нещата бяха още по-зле. Какво направи майката? Отиде в Атина и обиколи нощните бордеи, търсейки дъщеря си. Беше невъзможно да я намери. Къде да я намери? И как да я разпознае? Бяха изминали близо две години в търсене. Какво обаче направи майчиното сърце, което всичко измисля и всичко изобретява? Сърцето на майката прави всичко за детето. Тя отишла, направила си снимки, обиколила всички бордеи и поставила собствената си снимка в стаите на тези девойки, на входовете и написала – любима дъще, загубих те, но не те забравих! Чакам те. Майка ти. В даден момент това момиче видяло снимката на майка си и това било достатъчно да я съкруши, да я изкара от това тежко робство и да се върне обратно при нея.

Когато видиш тази, чиято – щеш не щеш – рожба си, тогава не можеш да издържиш; когато видиш Бога, Когото чувстваш до последната клетка на твоето същество, че Той е Бог, Който те е довел в света, Който е твой Баща, Който те обича напълно и ти е дал толкова богатство, а ти си станал толкова беден, дал ти е такава красота, а ти стана толкова грозен, тогава наистина захвърляш всичко и казваш както блудният син: Ще стана и ще отида при баща ми! Няма да остана тук нито за миг, да паса овце, а ще отида при баща ми, макар и като негов слуга, но поне ще съм преситен от Неговото присъствие и любов.

От това имаме нужда и какво е доказателството, че то е истинно? Ще ми кажеш сега: хубаво е това, което говориш, отче, но какво е доказателството, че тези неща са истина? И кога ще стане това? Ако кажем, че ще стане когато умрем, всички трябва да се изсмеем. Има ли някой умрял, който се е върнал обратно да ни каже, че е така? Не. Има ли някой умрял, който може да ни докаже нещо? Не. Кой може да ни го докаже  и кога ще видим тези неща? Ще повторя познатия пример от приснопаметния старец Паисий, който казваше, че ако Църквата изцелява човека след смъртта, т. е. ако тя ти казваше: пази всички Божии заповеди, всичко, което Бог ти казва – т. е. предписва ти определено лечение – и когато умреш, ще отидеш в рая, тогава ще видиш Бога!, това прилича на онзи лекар, който естествено не е лекар, а шарлатанин, който, когато си болен, ти дава лекарства и ти казва: вземи ги и когато умреш, ще оздравееш! След смъртта си ще се възстановиш! Е, кой е този наивник, който ще повярва, че вземайки хапчета или правейки операция, ще оздравее след смъртта? Същото би била и Църквата, ако ни даваше цялото това аскетическо лечение и ни казваше: правете всичко това, което пише в Евангелието, а когато умрете, ще видите, че то е истина! Наивност. В максимална степен.

Кога човек вижда тези неща? – в настоящия живот, от този живот и това продължава в бъдещия живот, побеждавайки смъртта. От настоящия живот човек вижда Бога. Доказателство? Всички тези, които са Го видели, които не са един, двама, пет, десет, а безброй хора са видели Бога и Го виждат, всеки човек, който отдава своето сърце и битие на този аскетически път на Църквата, вижда Бога. От първия момент, в който кажеш ще се върна обратно!, Бог присъства и когато дойде час да отвориш очите си, ще видиш, че Бог е присъствал в целия твой живот, дори тогава, когато ти не си Го виждал, не си Го искал, преследвал си Го или си Го хулил и си се отричал от Него всекидневно с твоя живот. Той е присъствал, бил е близо до Теб, търсил те е както тази майка, която напълнила града със свои снимки, за да ти припомни, че те търси и дири, че те е загубил, но никога не те е забравил. Това пеем на Вечернята Твоята милост, Господи, ще ме преследва през всички дни на моя живот. Бог ни преследва навсякъде и винаги е до нас, дори в най-позорното място. Той не говори, а ни очаква, не се стресира, не бърза, не се паникьосва, защото има безкрайна благост към човека и го чака докато той се пробуди и разбере какво става. Тогава Бог му се отдава напълно, Бог пада в прегръдката на човека и човекът в прегръдката на Бога, съединявайки се в единно общение на пълна любов.

Кои са последиците от всичко това? Когато видим Бога, казва св. ев. Йоан, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е. Виждането на Бога и Неговата красота няма да дойде отпосле, а идва сега и продължава вечно. Божият човек става като Бога много благ, мирен, тих, уравновесен, има изобилни плодове вследствие на Божието присъствие. И за да не се мамим, св. ап. Павел ни казва кои са плодовете на Духа: А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Всичко това са доказателства, че Бог присъства. Човекът, който вижда Бога, има в себе си всички тези доказателства и свидетелства, защото е пълен с любов, радост, мир, дълготърпение и всичко, което казахме преди.

Как в съвременната епоха може да стане това? Днес ни измъчват страшни въпроси, несигурност, страх, стрес, какво ще стане утре, със страната ни, с децата ни, със семействата ни, с целия свят, всички говорят много загрижено за хода на човечеството. Възможно ли е да пуснеш новините по телевизора или радиото и да не те обхване депресия? Не чуваш нито една радостна вест. Смърт, катастрофи, нещастия, глад, лъжи, разочарования отвсякъде и  всичко това поражда в душата несигурност, страх, стрес, самота, сами сме у дома, с хиляда хора около нас, но мнозина изпитват страшното мъчение на самотата. Бог отговаря на всичко това, защото Той е навсякъде и всичко изпълва, нищо не оставя празно; когато Той присъства, тогава човек намира покой и покоят какво означава? – човек си отпочива: както когато си изморен, но намираш хубаво легло, лягаш и си казваш: Отдъхнах си! Така и Бог е покой за изморения човек, на всички нас, които живеем в греха и страстите. Бог е отговорът на нашите проблеми, нужди и съществуване. Без Него не можем да живеем; когато имаме Бога, тогава ставаме много благи съпрузи, нежни родители, нямаме болни неща, нито превръщаме в идол нашето семейство, не сме жестоки и безразлични, т. е. нито едната, нито другата крайност, нито жестокост, нито свръхчувствителност, а имаме баланс, стоим по средата, за която са характерни зрялостта и стабилността, които Божието присъствие дава на човека.

Наистина имаме нужда да видим Бога – за да станем човеци, трябва да видим Бога. Църквата ни дава начина, по който можем да Го видим, показва ни мястото, където Го виждаме, показва ни как Го виждаме и накрая ни дава доказателството, че Го виждаме, което е животът на Божиите хора, на тези преблаги хора, които са пръснати сред нас, простодушни, смирени, незабележими в ежедневието, но които са надарени и украсени с даровете на Светия Дух.

Желая на всички Божието присъствие да бъде реален опит в живота, за да функционираме правилно като родители, съпрузи, хора в този свят, където и да се намираме. Без Бога сме болни и слаби, а с Него сме пълноценни и здрави. Христовата благодат да бъде винаги с нас!

Превод: Константин Константинов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/96xr8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.