Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (51 Votes)
1_8.jpgВъпроси и отговори от беседата Глад за Бога

За ученика, когото  Христос обичаше повече

Ако Бог обича еднакво всички, защо в Евангелието пише, че Христос е обичал единия ученик повече от другите?

Христос обичал Йоан повече от другите, защото Йоан го е обичал повече от другите. Ще ви дам пример, за да го разберете: всички отиваме при един извор. Всеки със своя съд – един с чаша, друг с кофа, друг – с варел. От извора тече вода. Ако отидеш с една чаша, ще напълниш една чаша, ако имаш кофа, ще напълниш една кофа. Водата си е една и съща. Водата не е виновна, че ти си взел само една чаша. Твоят съд поема толкова. Бог обича всички еднакво, но не всички Го обичат по един и същ начин.

Христос ясно е казал в Евангелието: „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди” (Иоан 14:15), както и „ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим”. Той ни е дал тази повеля, този път. Пазенето на заповеди означава очистване на сърцето и вселяване на Бога. Просто е, защото е по-лесно да обичаме Бога, отколкото човеците. Отначало това изглежда парадоксално.

Виждаме хората, говорим с тях. А Бог, Когото не виждаме, как да Го възлюбим? Затова Църквата не приема и отрича учението, че Бог е идея. Трябва да си малоумен, за да обичаш една идея. Тоест човекът, който обича една идея, е сгоден за една идея. Не може да има такова нещо. Нима може да се влюбя в идеята за Бога? Как е възможно?Трябва да съм шизофреник, за да направя това. За да възлюбя нещо, трябва да го хвана, да бъде в ръцете ми. С Бога е така. Бог съществува, Той е Истински Съществуващият, а ние сме Негов образ. Ако ние сме образи и съществуваме, Той, Който е Първообразът, не съществува ли? Той е личност и призовава човека към лична връзка с Него. Затова днес има голям проблем сред християните: Христос не се възприема като личност и Бог вече се е превърнал в идея, в учение, в морализъм, в добри дела, в каквото може да си представиш, но не е и личност. Затова и днес не разбираме някои светци, които са правили щури неща. Ама след като са били влюбени.

Отива някой и живее на един стълб цял живот. Как ще си обясниш това нещо с разума? Искам да кажа, че светците правили това, защото са обичали Бога, чувствали са Го и са Го преживявали като личност. Затова Църквата не се занимава с други явления. Това е делото на Църквата – да ни дава Христос в ръцете ни, не само духовно, а като Го ядем и пием.

Христос ублажава милостивите и казва, че те ще отидат в рая. Нима е възможно, човек да бъде милостив, без да обича Бога?

Виждал съм много стиснати хора. Има села, в които хората са стиснати и се славят с това. Те имат много пари. Веднъж дойде един такъв човек, добър човек, църковен, те всички са църковни хора,  но знаете ли какво открих, че ходят на църква от стиснатост. И ти казва: „Имам 10 000 лири, ако дам няколко хиляди, ще отида в рая”. С други думи, за тях и раят е въпрос на сделка. И когато му кажеш, знам ли, давай милостиня, защото другият човек има потребност, не се трогва. Ако му кажеш давай милостиня, за да ти се опростят греховете и да отидеш в рая, тогава да видиш каква милостиня правят. И наистина дават, но с тази нагласа. Тоест, връзката с Бога става бизнес връзка. Дава, но и взема. Не може да даде, без да вземе. Казва ти: „Виж, господине, аз правя добри дела, искам отплата, искам да отида в рая”. Както казваше старецът Паисий, има някои хора, които,  ако предположим, че настъпи Второто Пришествие, и по парадоксален начин раят се напълни и не остане място за другите, а Бог каже на някои: „Извинявайте, чеда, не излязоха сметките, не могат всички да отидат в рая. Пълно е!”, тогава някои хора ще започнат да се карат и да правят сцени: „Защо не ни постави предварително и сега стоим! Правехме толкова много неща!” Докато човекът, който е великодушен, ще каже: „Добре, че раят е пълен. Не пречи, че останахме отвън. Нека се радват тези, които са вътре!” С други думи, зависи как стоиш пред Бога. Съвършеното е да чувствам другия като свое аз, както Христос казва, да възлюбиш ближния като себе си. Тоест другият да бъде твоето аз, да не бъде вече друг...

(край)

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u38 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.