Мобилно меню

4.8688524590164 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (61 Votes)

boat708Живей в Църквата, ходи на литургия, моли се, пости според силите си, моли се преди да заспиш, когато се събудиш, през целия ден мисли за Христос, всяко твое вдишване да ти напомня за твоя Творец - всякое дихание да хвалит Господа. Когато дишаш, помни Христос, и когато чуваш сърцето ти да бие, пак си спомни Христос, защото затова тупти, за да дава живот и да приемаме живот от Христос. И когато живееш по този начин в Църквата, с течение на времето, с Божията  благодат душата ти ще стане както броеницата. Имате ли броеница?  Когато тя е  нова и стои в кутията, възелчета й са твърди, защото не е употребявана. Но след дълга употреба, когато се втрие  в ръката ти, в потта на ръката ти, в твоята сълза, болка и тревога, тогава тя придобива стойност. Тогава тя има съдържание, смисъл и всеки възел ти припомня преживявания, които си имал, молейки се с тази молитва. Тя вече не е в кутията, не е такава, каквато си я взел от манастира или от някой познат, а е попила твоя живот, болка, мъка, въздишка, всичко, през което си минал.

Така идват отговорите в Църквата - с втриването, с времето. Няма всичко да се разреши сега. Когато бях малък, исках да реша свои недоумения, все бързах и казвах: имам много неясноти, искам да ги реша! Питах, но ми отговаряха, че не мога да ги разбера, защото съм малък, не побираш моята въздишка, както се пееше в една песен. Тоест понякога не можеш да вместиш нещата, които превишават твоята възприемателна способност, вместимостта на твоето сърце и издръжливост. Ще дойде час и ще ги разбереш. За щастие се намери един катехизатор, който  ми каза:

4.9363636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (110 Votes)

241282.b50 години от блажената кончина на св. Йоан Шанхайски и Сан Франциски

Светостта струва скъпо. Светецът отдава изцяло себе си на Бога: всичките си мисли, чувства, желания, действия. Той не оставя нищо за себе си, защото и той самият иска да има само Божието.

Неудобният светец

Св. Йоан Шанхайски (+1966 г.) може да се нарече наш съвременнник. Той не притежавал “величествения изглед на побелял старец”. Бил дребен, не особено красив, с дефект в говора, ходел със смачкано расо и бос. На някои хора от обкръжението му понякога им ставало неловко от “такъв епископ”, защото владиката служел в големи градове: Шанхай, Париж, Брюксел, Сан-Франциско.

Той често ходел бос и веднъж получил заповед от началството да носи обувки. Епископът ги носел през рамото си, завързани за връзките. Дошла нова заповед: да ги обуе на краката си; епископът проявил послушание и ги обул.

Св. Йоан приел монашески постриг на 30 години. Оттогава молитвата – общението с Бога и светците – става за него по-реална, отколкото всички дела, грижи и преживявания от земния живот.

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

4445174 largeРазговор за проблемите и трудностите на духовния живот, свързани с Тайнството на изповедта

Съществото на Църквата е йерархично, многослойно. Върхът на Църквата се губи в мистичния облак на божествената благодат и Таворската светлина. Долу, в ниското, Църквата се опира върху благоразтворението на въздуха и изобилието от земни плодове. В средата се намира човешкото благополучие, също и благополучието на душата.

В утилитарен аспект благополучието и здравето на душата се осигуряват от процес, свързан в логическата верига духовничество – изповед – причастие, а Църквата се уподобява на болница.

Първичният прием се води от личния лекар – духовника. Той прави изследванията, както обикновените лекари. Светският лекар назначава например ултразвук, магнитен резонанс, кръвна картина, ендоскопия и пр. и по тях разбира каква е картината на общото състояние на човека и определя лечението. Така и духовникът задава въпроси, търси причини и взаимовръзки, както професионалистът намира определение на болестта и назначава духовните таблетки. Понеже грехът също е болест на душата.

4.9354838709677 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (62 Votes)

θωμας 1През този период – от Великден до Петдесетница - евангелските текстове, които се четат в храма, са само от Евангелието на Йоан. Текстът за Томина неделя от 20-ата глава на това Евангелие гласи:

„А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от юдеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! И това като рече, показа им ръцете и нозете, и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели и са повярвали. И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име (Йоан 20:19-31).

4.8510638297872 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (94 Votes)

soshestv-vo-ad2След Великден влязох в eдин училищен клас. Децата знаят, че след като си клирик и богослов, трябва непременно да кажеш "Христос воскресе!" Влязох, но реших нищо да не казвам - естествено с определена цел. Просто ги поздравих, попитах:

- Как сте? Какво правите?

И един ученик се обърна и ми каза:

 - "Христос воскресе" се казва, отче!

- А-а, воистину воскресе! За много години!

- Но не го казахте!?

- Да, не го казах.

Другите ученици се изненадаха, че един ученик ме поучи какво трябва да кажа и ме поправи. По това време на вратата се почука и влезе момче от друг  клас, който искаше някаква баскетболна топка:

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.