Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

koimisi theotokou 13121 1Вече е станало неотделима съставка от последованията в чест на св. Богородица през Богородичния пост изпълняването на така нареченото „Последование на надгробния плач“ по подобие на Надгробния плач към Господ Иисус Христос. Това последование е станало любимо на много хора или по-точно – фолклорен придатък.

По повод на това нововъведение, което съдържа голяма степен на своеволие и затова предизвиква значително литургическо объркване, ще отблежим следното:

1. По правило тези похвални песни – и това е известно на свещениците – не са включени в официалните разпоредби на типика за празника Успение на Пресвета Богородица. В типика на Великата църква (Константинополската патриаршия – бел. ред.) се отбелязва следното: „На места, ... уж за по-голяма слава и чест на св. Богородица, се пеят така наречените похвални песни на св. Богородица по подражание на същите към нашия Господ, които се пеят на утринната на Велика събота (изпълняват се във Велики петък вечерта – бел. ред.). Великата църква, като осъжда всяко нововъведение, плод на погрешна ревност, макар и то да става в чест на св. Богородица, официално отхвърля тези неща и дори строго ги забранява“ (Типик на Великата църква, с. 306, бел. 4). И в „Диптиха“ (годишния календар на Гръцката православна църква с типикарски указания за всеки ден – бел. ред.) от 2008 г. пише: „В типика, който е в употреба (ТВЦ, с. 306, бел. 4), когато говори за т. нар. похвални песни за св. Богородица, нарича ги нововъведения, плод на погрешна ревност, и не разрешава тяхната употреба“ (Диптиха от 2008 г., бел. 186).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Файлът съдържа текста на св. Литургия на св. ап. Яков на църковнославянски език заедно с предговора на Левкийски епископ Партений, издание на Св. Синод на БПЦ от 1948 г.

Ако желаете да източите файла, щракнете тук.

 

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (25 Votes)

peterpaul2По време на св. Литургия свещеникът се моли със следните думи:

И ни дай с едни уста и с едно сърце да славим и възпяваме пречестното и величествено Твое име на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков!

Това единство трябва да става реалност в живота и всички ние, които съставяме Божия народ, Църквата, да славим пречестното и величествено име на Бога с една уста и едно сърце. Трябва да бъдем съединени помежду си, а не разделени и разединени, защото  разколите и разделенията в Църквата са голяма рана, голям грях. Дори мъченическата кръв, казва св. Йоан Златоуст, не може да измие разкола. С други думи, когато някой тръгва да прави разкол (или схизма) в Църквата, да разделя Църквата, той ранява Христовото Тяло. Разбира се, в историята на Църквата е имало безброй случаи, и сега има, на хора и групи, които са правили схизми в Църквата - някои по лични причини, други по идеологически причини или теоретични причини, във всеки случай резултатът е, че са се отсекли от Църквата. За нашето време това е много характерна опасност. Много е лесно да се направи разкол днес, защото имаме  лесен достъп до информацията, която повечето пъти всъщност е дезинформация. Хората обаче са простодушни и необразовани и не могат лесно да разберат истината за дадено нещо. Някой казва нещо срещу друг и дали защото никой не му отговаря или защото не можеш да докажеш истинността на казаното, написаното остава неопровергано. Много християни се объркват от това.

Трябва да кажем, че има и хора, които по свои причини пораждат твърде много смущения и въпроси в душите на хората, като вършат това под предлог, че защитават истината на Църквата. Те вземат нечии думи, казани по някакъв повод, и около тях създават цял проблем.

4.6949152542373 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (59 Votes)

1390052011 3fvopiulq6mВъпрос: Чувствам, че Бог ще направи така, че всички хора ще се спасят. След като аз като човек мога да простя на всеки, който ми направи зло, колко повече Бог, Чиято любов е  безкрайна и е над всяка човешка мисъл, няма да остави нито едно Негово дете да бъде осъдено вечно. Следователно, адът не съществува! (смях в залата)

Отговор на митр. Атанасий: Защо се смеете? Аз не се засмях. На мен ще ми е от полза да няма ад, защото в този случай няма да отида в него! Този въпрос са си задавали много хора не само в наши дни, а и преди много векове. Впоследствие те станали еретици, защото не послушали учението на Църквата и продължили да се придържат към своите възгледи. Нека разгледаме внимателно въпроса:

4.8688524590164 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (61 Votes)

boat708Живей в Църквата, ходи на литургия, моли се, пости според силите си, моли се преди да заспиш, когато се събудиш, през целия ден мисли за Христос, всяко твое вдишване да ти напомня за твоя Творец - всякое дихание да хвалит Господа. Когато дишаш, помни Христос, и когато чуваш сърцето ти да бие, пак си спомни Христос, защото затова тупти, за да дава живот и да приемаме живот от Христос. И когато живееш по този начин в Църквата, с течение на времето, с Божията  благодат душата ти ще стане както броеницата. Имате ли броеница?  Когато тя е  нова и стои в кутията, възелчета й са твърди, защото не е употребявана. Но след дълга употреба, когато се втрие  в ръката ти, в потта на ръката ти, в твоята сълза, болка и тревога, тогава тя придобива стойност. Тогава тя има съдържание, смисъл и всеки възел ти припомня преживявания, които си имал, молейки се с тази молитва. Тя вече не е в кутията, не е такава, каквато си я взел от манастира или от някой познат, а е попила твоя живот, болка, мъка, въздишка, всичко, през което си минал.

Така идват отговорите в Църквата - с втриването, с времето. Няма всичко да се разреши сега. Когато бях малък, исках да реша свои недоумения, все бързах и казвах: имам много неясноти, искам да ги реша! Питах, но ми отговаряха, че не мога да ги разбера, защото съм малък, не побираш моята въздишка, както се пееше в една песен. Тоест понякога не можеш да вместиш нещата, които превишават твоята възприемателна способност, вместимостта на твоето сърце и издръжливост. Ще дойде час и ще ги разбереш. За щастие се намери един катехизатор, който  ми каза:

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.