Мобилно меню

4.9264705882353 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (68 Votes)

Deesis Mosaic of Christ 13th Century Hagia SophiaДнес ще разговаряме за Христос, Когото вие обичате - за този презиран, смирен, простодушен Бог, Който живя на земята 33 години и малцина Го разбраха. Ние също малко Го разбираме, защото, ако хората бяха разбрали добре Христос, светът нямаше да е такъв. Ако бяхме разбрали и докоснали Христос, истинския Христос, а не такъв, какъвто ние си Го представяме и понякога не преподават в осакатен и изопачен вид, тогава животът ни щеше да бъде различен.

Сега имаме много икономически проблеми, но всички проблеми щяха да се решават, ако Христос обитаваше в сърцата ни. Но от 33 г. сл. Хр. до днешната 2016 г. представите ни за Христос са много изкривени и макар да казваме, че сме Христови, ние не сме познали онзи Христос, Който е в нашето сърце. Защо говоря за Христос от нашето  сърце?  Нима има много Христос-овци? Един е, но има Христос, Който говори на сърцето, а има и Христос на строгостта, на  въздаянието, на наказанието, който порицава и наказва. А съществува и „Бог”,  който поражда скандали вкъщи. Защо, ще ме попитате? Погледнете, нима в името на  Христос не са станали най-светите неща в света, не са полагани на най-светите усилия, не са вършени велики дела на саможертва, не се е създавало изкуство, но в името на Христос са ставали и големи беди и катастрофи както за човечеството, така и в малкия свят на семейството. В името на Христос много хора са били възпитани по погрешен начин. Аз, който съм свещеник, мога да ти сторя много добро в името на Христос, за да разцъфти душата, да се отпуснеш, да се усмихнеш, да станеш щастлив, но в името на Христос мога и да злоупотребя с моята власт, да те експлоатирам, да те онеправдая, нараня и изпълня с чувства на вина, отново в Христовото име. Затова казвам, че днес ще говорим за онзи Иисус Христос, Който е в сърцето. Този Христос, Който докосва нашия вътрешен свят и променя живота ни, прави ни щастливи и ни преобразява.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

koimisi theotokou 13121 1Вече е станало неотделима съставка от последованията в чест на св. Богородица през Богородичния пост изпълняването на така нареченото „Последование на надгробния плач“ по подобие на Надгробния плач към Господ Иисус Христос. Това последование е станало любимо на много хора или по-точно – фолклорен придатък.

По повод на това нововъведение, което съдържа голяма степен на своеволие и затова предизвиква значително литургическо объркване, ще отблежим следното:

1. По правило тези похвални песни – и това е известно на свещениците – не са включени в официалните разпоредби на типика за празника Успение на Пресвета Богородица. В типика на Великата църква (Константинополската патриаршия – бел. ред.) се отбелязва следното: „На места, ... уж за по-голяма слава и чест на св. Богородица, се пеят така наречените похвални песни на св. Богородица по подражание на същите към нашия Господ, които се пеят на утринната на Велика събота (изпълняват се във Велики петък вечерта – бел. ред.). Великата църква, като осъжда всяко нововъведение, плод на погрешна ревност, макар и то да става в чест на св. Богородица, официално отхвърля тези неща и дори строго ги забранява“ (Типик на Великата църква, с. 306, бел. 4). И в „Диптиха“ (годишния календар на Гръцката православна църква с типикарски указания за всеки ден – бел. ред.) от 2008 г. пише: „В типика, който е в употреба (ТВЦ, с. 306, бел. 4), когато говори за т. нар. похвални песни за св. Богородица, нарича ги нововъведения, плод на погрешна ревност, и не разрешава тяхната употреба“ (Диптиха от 2008 г., бел. 186).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Файлът съдържа текста на св. Литургия на св. ап. Яков на църковнославянски език заедно с предговора на Левкийски епископ Партений, издание на Св. Синод на БПЦ от 1948 г.

Ако желаете да източите файла, щракнете тук.

 

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (25 Votes)

peterpaul2По време на св. Литургия свещеникът се моли със следните думи:

И ни дай с едни уста и с едно сърце да славим и възпяваме пречестното и величествено Твое име на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков!

Това единство трябва да става реалност в живота и всички ние, които съставяме Божия народ, Църквата, да славим пречестното и величествено име на Бога с една уста и едно сърце. Трябва да бъдем съединени помежду си, а не разделени и разединени, защото  разколите и разделенията в Църквата са голяма рана, голям грях. Дори мъченическата кръв, казва св. Йоан Златоуст, не може да измие разкола. С други думи, когато някой тръгва да прави разкол (или схизма) в Църквата, да разделя Църквата, той ранява Христовото Тяло. Разбира се, в историята на Църквата е имало безброй случаи, и сега има, на хора и групи, които са правили схизми в Църквата - някои по лични причини, други по идеологически причини или теоретични причини, във всеки случай резултатът е, че са се отсекли от Църквата. За нашето време това е много характерна опасност. Много е лесно да се направи разкол днес, защото имаме  лесен достъп до информацията, която повечето пъти всъщност е дезинформация. Хората обаче са простодушни и необразовани и не могат лесно да разберат истината за дадено нещо. Някой казва нещо срещу друг и дали защото никой не му отговаря или защото не можеш да докажеш истинността на казаното, написаното остава неопровергано. Много християни се объркват от това.

Трябва да кажем, че има и хора, които по свои причини пораждат твърде много смущения и въпроси в душите на хората, като вършат това под предлог, че защитават истината на Църквата. Те вземат нечии думи, казани по някакъв повод, и около тях създават цял проблем.

4.6949152542373 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (59 Votes)

1390052011 3fvopiulq6mВъпрос: Чувствам, че Бог ще направи така, че всички хора ще се спасят. След като аз като човек мога да простя на всеки, който ми направи зло, колко повече Бог, Чиято любов е  безкрайна и е над всяка човешка мисъл, няма да остави нито едно Негово дете да бъде осъдено вечно. Следователно, адът не съществува! (смях в залата)

Отговор на митр. Атанасий: Защо се смеете? Аз не се засмях. На мен ще ми е от полза да няма ад, защото в този случай няма да отида в него! Този въпрос са си задавали много хора не само в наши дни, а и преди много векове. Впоследствие те станали еретици, защото не послушали учението на Църквата и продължили да се придържат към своите възгледи. Нека разгледаме внимателно въпроса:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.