Мобилно меню

4.876404494382 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (89 Votes)

76771.pЙоаким и Анна дълго били безплодни. Така казва Преданието. Какво означава това безплодие, е трудно да разберем. Но трябва да се постараем. Безплодието на утробата е като една продължаваща събота. Съботата се е отнасяла не само за непосредствената работа, но и за отношенията с робите, със земята и домашните животни. Земята под угар също е в съботен режим за Бога. И волът, оставен да почива, също е бил в съботен режим. Утробата на Анна също се е намирала в състояние на съботен покой.

Сега да минем от тези думи към други. Когато убили Господ Иисус Христос, когато Той умрял на позорния кръст, тогава настъпвала събота. Набързо снели тялото Иисусово от оръдието на смъртта и Го положили в нов гроб, „за да не останат телата на кръста в събота, защото беше велик денят на тази събота“. А жените мироносици, намиращи се под игото на Закона, е трябвало да изчакат цяло ритуално денонощие, за да могат по изгрев в първия ден на седмицата да отидат при гроба Господен с миро в ръце. Този съботен покой на жените мироносици, вероятно е най-тежкият в историята на Израилския съботен покой. Едно е, когато си почиваш. Но съвсем друго е, когато си готов да тичаш, да си скубеш косите, да плачеш и да отидеш незнам си къде, а по заповед си длъжен да седнеш и да седиш на място цяло денонощие. О! Това е било велико денонощие на много тежко бездействие. Изобщо бездействието е нещо много трудно.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (35 Votes)

agios sisois1 thumb2Анри Бремон нарича първия период на монашеството в Долен Египет „университет на пустинята“. Няма как да не признаем това определение за много удачно. От една страна, то предполага място, където завършилите „началното училище“ могат да търсят Бога, и в същото време е пресечна точка на най-различни насоки на мисълта. За да видим колко своеобразна е била неговата роля, е важно да определим какво разбираме под този не съвсем точен термин отци-пустинници.

Очевидно това словосъчетание се използва за обозначаване на всички ранни автори-монаси, които е невъзможно да обединим под някакво по-точно название. Всъщност този термин се прилага поначало за всеки вид древна литература.

Така например, в сборника, наречен Животът на отците-пустинници (Париж, 1961 г.) виждаме последователно жизнеописанията на Антоний, Пахомий Велики, Яков Низибийски, Юлиан Пустинник и други отшелници от Сирия и Месопотамия, а в друг сборник под същото заглавие Отци-пустинници (Лондон, 1936 г. и 1962 г.) срещаме откъси от Йероним Стридонски, от Historia Monachorum, от Apophtegmata Patrum, от Йоан Касиан, от Йоан Мосх.

По-нататък ще използвам словосъчетанието „отци-пустинници“ в тесния смисъл за отшелническия начин на живот през 4 и 5 в. в пустинята на Долен Египет. За тази форма на монашески живот ни е известно от редица източници: „Житие на св. Антоний“, Лавсаик, Historia Monachorum, историците на църквата Сократ Схоластик и Созомен, Йоан Касиан и др.

4.9264705882353 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (68 Votes)

Deesis Mosaic of Christ 13th Century Hagia SophiaДнес ще разговаряме за Христос, Когото вие обичате - за този презиран, смирен, простодушен Бог, Който живя на земята 33 години и малцина Го разбраха. Ние също малко Го разбираме, защото, ако хората бяха разбрали добре Христос, светът нямаше да е такъв. Ако бяхме разбрали и докоснали Христос, истинския Христос, а не такъв, какъвто ние си Го представяме и понякога не преподават в осакатен и изопачен вид, тогава животът ни щеше да бъде различен.

Сега имаме много икономически проблеми, но всички проблеми щяха да се решават, ако Христос обитаваше в сърцата ни. Но от 33 г. сл. Хр. до днешната 2016 г. представите ни за Христос са много изкривени и макар да казваме, че сме Христови, ние не сме познали онзи Христос, Който е в нашето сърце. Защо говоря за Христос от нашето  сърце?  Нима има много Христос-овци? Един е, но има Христос, Който говори на сърцето, а има и Христос на строгостта, на  въздаянието, на наказанието, който порицава и наказва. А съществува и „Бог”,  който поражда скандали вкъщи. Защо, ще ме попитате? Погледнете, нима в името на  Христос не са станали най-светите неща в света, не са полагани на най-светите усилия, не са вършени велики дела на саможертва, не се е създавало изкуство, но в името на Христос са ставали и големи беди и катастрофи както за човечеството, така и в малкия свят на семейството. В името на Христос много хора са били възпитани по погрешен начин. Аз, който съм свещеник, мога да ти сторя много добро в името на Христос, за да разцъфти душата, да се отпуснеш, да се усмихнеш, да станеш щастлив, но в името на Христос мога и да злоупотребя с моята власт, да те експлоатирам, да те онеправдая, нараня и изпълня с чувства на вина, отново в Христовото име. Затова казвам, че днес ще говорим за онзи Иисус Христос, Който е в сърцето. Този Христос, Който докосва нашия вътрешен свят и променя живота ни, прави ни щастливи и ни преобразява.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

koimisi theotokou 13121 1Вече е станало неотделима съставка от последованията в чест на св. Богородица през Богородичния пост изпълняването на така нареченото „Последование на надгробния плач“ по подобие на Надгробния плач към Господ Иисус Христос. Това последование е станало любимо на много хора или по-точно – фолклорен придатък.

По повод на това нововъведение, което съдържа голяма степен на своеволие и затова предизвиква значително литургическо объркване, ще отблежим следното:

1. По правило тези похвални песни – и това е известно на свещениците – не са включени в официалните разпоредби на типика за празника Успение на Пресвета Богородица. В типика на Великата църква (Константинополската патриаршия – бел. ред.) се отбелязва следното: „На места, ... уж за по-голяма слава и чест на св. Богородица, се пеят така наречените похвални песни на св. Богородица по подражание на същите към нашия Господ, които се пеят на утринната на Велика събота (изпълняват се във Велики петък вечерта – бел. ред.). Великата църква, като осъжда всяко нововъведение, плод на погрешна ревност, макар и то да става в чест на св. Богородица, официално отхвърля тези неща и дори строго ги забранява“ (Типик на Великата църква, с. 306, бел. 4). И в „Диптиха“ (годишния календар на Гръцката православна църква с типикарски указания за всеки ден – бел. ред.) от 2008 г. пише: „В типика, който е в употреба (ТВЦ, с. 306, бел. 4), когато говори за т. нар. похвални песни за св. Богородица, нарича ги нововъведения, плод на погрешна ревност, и не разрешава тяхната употреба“ (Диптиха от 2008 г., бел. 186).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Файлът съдържа текста на св. Литургия на св. ап. Яков на църковнославянски език заедно с предговора на Левкийски епископ Партений, издание на Св. Синод на БПЦ от 1948 г.

Ако желаете да източите файла, щракнете тук.

 

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.