Преди 175 години се появява един превод на църковнославянски език на службата в чест на свети патриарх Фотий Цариградски, живял през 9 век. Службата била съставена от Ставрополския митрополит Константин (Типалд), ректор на Халкинската богословска школа през 19 век, а преводът е на преподавателя в тази школа по църковнославянски език йеромонах Неофит п. Петров Рилец, както сам той се подписва.
Свети Фотий, чиято памет се почита на 6 февруари – деня, когато е починал, бил известен богослов на IХ век, преподавал в Магнаурската школа. При него учил свети Константин-Кирил. Заради своите изключителни дарования и високо образование през 858 г. Фотий бил избран за цариградски патриарх. Той насърчил свети Константин да стане християнски просветител на славяните. Борил се против изопачаванията на християнството и често изобличавал византийските императори, когато те подкрепяли еретиците. Бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол, докато най-после умрял в заточение на 6 февруари 893 г. Тъй като се е упокоил далече от столицата и в немилост, годината на смъртта му явно не е записана в патриаршията и се сочи различно: 891, 893 и 897.
Свети Фотий оставил богато книжовно наследство, от което узнаваме също за съчинения на древни автори, незапазени до нас.
В Халкинската богословска школа, основана в 1844 г. (в първия й курс учил и йеродякон Антим Михайлов, сетне пръв български екзарх; той бил пръв в списъка на студентите и получил диплома № 1), се почитала паметта на светия патриарх. Според синаксара в службата му неговата памет отначало се чествала в манастира, където той се упокоил, но по-късно се почитала и в манастира „Света Троица“, в който се помещавала прочутата богословска школа. Защото според преданието обителта била създадена от свети Фотий, който я нарекъл и „Нов Сион“. Вероятно паметта на светеца е възродена от преподавателите в школата, след като тя се установила в манастира „Света Троица“, традиционно свързан с великия средновековен богослов и светител. И когато в петата учебна година там започнал да преподава и българският йеромонах отец Неофит Рилски, той решил да преведе на църковнославянски тази служба.
Според бележки в гръцките издания на службата тя била съставена по древни богослужебни текстове, но така или иначе неин автор (съставител, но и съчинител на някои от текстовете) е високо образованият ректор на Халкинската школа митрополит Константин (Типалд)
Изданието на превода от отец Неофит Рилски е озаглавено:
Служба на светия наш отец и равноапостол Фотий, патриарх на Цариград, изповедник, събрана прочее от най-древни църковни песни и съставена от Преосвещенейшия Ставрополски митрополит господин Константин Типалд. А преведена от йеромонах Неофит П[оп]. П[етров]., който е от свещената и почитана Рилска обител, учител по славянски език в Богословското училище на светата велика Христова църква, и издадена с разноските на същия Преосвещенейши Ставрополски [митрополит]. В Константинопол, в Патриаршеската печатница, 1849.
На обратната титулна страница стои така нареченият imprimatur (от латински: „да се печата“ – текст на цензора, с който се разрешава отпечатването на книгата) на гръцки език:
Свещената служба на нашия свети отец Фотий, Цариградски патриарх, издадена напоследък в Патриаршеската печатница, вече преведена без промяна и на славянски с разрешението на Централната църковна комисия, се позволява да се отпечата и разпространява за ползване от православните български християни.
22 юли 1849 г.
Централна църковна комисия
Преди да започне текста на службата преводачът отец Неофит е поместил свой предговор, в който казва:
До читателите – преводачът
Настоящатата свещена служба на светия наш отец и равноапостол Фотий, патриарх константинополски, изповедник, съставена на гръцки език от Преосвещенейшия Ставрополски митрополит господин Константин Типалд, ректор и учител по свещено Богословие и Философия в Богословското училище на Великата Христова църква и главен проповедник на вселенския Патриаршески престол, а издадена с любочестните разноски на всесветейшия предишен Вселенски патриарх господин Антим, бивш Ефески (митрополит; това е Антим VI – б. р.), на когото и беше посветена книгата, аз преведох на славянски език, за да се употребява от всички свети църкви в България (нашето отечество), които възнасят песни към Бога на славянски език, подбуждан от благоговение към превеликия светител Фотий, този пресветъл изповедник на православната вяра и най-пръв просветител и апостол на православните и храбри българи, заради които той претърпя и многото онези борби от лютите и многокознени паписти, които – и това не беше добро – промениха и Символа на вярата, и тайнствата, и правилата, и йерархията, и – да го кажа накратко – повредиха всички учения на едната, света, вселенска и апостолска Църква. И книгата, прочее, се издава с разноските на същия Преосвещенейши Светоставрополски (митрополит). А вие, братя в Христос, приемете и благочестивото предложение от мене, който според силите си направих превода на тази книга, и голямата ревност към Бога на Негово Преосвещенство, и превъзходната му любов към нашето славянско племе, като благодарно отвърнете в замяна с вашата в Христос любов за доброто разположение и на двамата.
Здравейте!
В Богословското училище на Великата Христова църква на остров Халки.
4 юни 1849 г.
Неофит йеромонах П[оп].П[етров].Р[илец].
Трябва да се отбележи, че днес това издание е голяма рядкост.
Превод на предговора: свещ. Траян Горанов, Великобритания
