Св. Антоний: Насочете душата си към вашия Творец

Днес Иисус Христос е животът на всеки духовен ра­зум сред творенията, създадени по образа на Образа, Кой­то е Самият Той, бидейки истински Разум на Отца и Негов неизменен образ. Създадените по Негов образ тво­рения притежават обаче променлива природа. Оттук и сполетялото ни зло, в което намерихме смъртта и кое­то причини загубата на първичното състояние на духовна­та ни природа. Поради същата тази причина ние, излез­ли от първичната си природа, получихме тъмнично жи­лище, в което навсякъде бушува война.

Ние свидетелстваме, че ни се изплъзва и най-малкото понятие за добродетелта. Но Бог, нашият Отец, съзи­райки нашата слабост, нашата неспособност да облечем истинската си природа, пожела в Своята благост да по­сети творенията Си чрез служението на светиите.

Умолявам ви в Господа, скъпи чеда, вникнете добре в това, което ви пиша, понеже любовта ми към вас не е само към телата ви, а е духовна обич според Бога.

Насочете душата си към вашия Творец и раздирайте сърцата си, а не дрехите си (Иоил 2:13). Попитайте се какво можем да сторим пред Господа за всичките Му бла­годеяния? Бог винаги си спомня за нас по голямата Си благост, по неизповедимата Си любов и дори тук, в сегашното жилище на нашата нищета, Той не ни въз­даде според това, което заслужават нашите грехове. Неговата благост обаче е толкова голяма, че Той благо­воли самото слънце да ни служи в тази мрачна къща, как­то и луната, и звездите – за физическа подкрепа на едно същество, чиято слабост го е обрекла да загиване. Да не говорим за другите скрити сили, които са също на наше разположение, но не можем да ги видим с плътските си очи.

Тъй че как ще се отплатим на Бога в съдния ден или, ако предпочитате, какво благодеяние мислите, че Той не ни е дарувал? Патриарсите не са ли страдали за нас? Свещениците не са ли поучавали за нас? Съдиите и царе­те не са ли се борили за нас? Пророците не бяха ли изби­вани заради нас? Апостолите не понесоха ли мъчения заради нас? И многообичният Божи Син не умря ли за нас?

А сега ние от своя страна да бъдем готови да тръг­нем към нашия Творец по пътя на чистотата. Виждай­ки, че светците или по-скоро – че всички Негови творе­ния успяха да излекуват дълбоката рана на собствените си членове и познавайки немощта на техния дух, Отец на творенията им показа Своето снизхождение и по Своята го­ляма любов не пощади дори собствения Си Син, Кого­то отдаде за спасението на всички заради нашите гре­хове (Рим. 8:32). Нашите беззакония бяха Негово униже­ние, но чрез Неговите рани ние се изцерихме (Ис. 53:5). Тогава Неговото всемогъщо Слово ни събра от всички страни, за да извърши обновлението на падналия ни дух и да ни научи, че всички сме членове един на друг.

Тъй като ние сме се върнали към нашия Творец, умес­тно е да упражняваме разума и духа си в точно познание на собствената природа на доброто и да умеем да разли­чаваме злото, за да разбираме добре замисъла за спа­сението, установено с идването в този свят на Иисуса Христа, Който стана подобен нам, освен в грях (Евр. 4:15).

Вярно е, че вследствие на дълбоката ни извратеност, на безпорядъка в нашия живот и на тежките последици от нашата нестабилност идването на Иисус беше за едни съблазън, за други – благодеяние, за трети – сила и премъдрост (1 Кор. 1:23-24), за други – възкре­сение и живот. Бъдете обаче сигурни в това: Неговото идване беше съд за целия свят. Писано е: „Ето, настъп­ват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Юдин нов завет – и няма вече да учат един други­го, брат – брата, и да говорят: „Познайте Господа“, за­щото всички, от малък до голям, сами ще Ме познаят, казва Господ, защото ще простя беззаконията им и за греховете им няма вече да си спомня“ (Иер. 31:31; 34). Всички уста ще се затулят и цял свят ще стане виновен пред Бога (Рим. 3:19). Човеците не познаха Бога, не Го прославиха като техен Творец поради заблудата, която им попречи да разберат Неговата премъдрост (Рим. 1:21). И всеки от нас се отдаде на собствена си воля, за да върши злото и да стане негов роб. Именно пора­ди това Иисус понизи Себе Си, като прие образ на раб (Фил. 2:7), за да бъде Неговото понизяване наше осво­бождаване. Отдадени на безумие, ние опознахме всички видове злини. Христос облече това безумие, та ставай­ки Негово, то да бъде наша мъдрост. Ние изпаднахме в нищета и тя ни отне всички сили. Той облече дрехата на нищетата, за да ни изпълни чрез нея с мъдрост и ра­зум. Това не беше достатъчно: нашата слабост стана Негова и Неговата слабост – наша сила. Иисус смири Се­бе Си заради Своя Отец, бидейки послушен дори до смърт и то смърт кръстна (Фил. 2:8), за да бъде тази смърт наше възкресение и нейният господар, дяволът, да бъде унищожен. Ако това освобождаване, което ни донесе идването Му на този свят, стана наистина наше, то ще ни направи един ден ученици на Иисус, чрез Когото влизаме в Божието наследство.

Истински казано, скъпи в Господа чеда, моето без­покойство е голямо и моят дух е смутен и възбуден. Ние облякохме дрехата и носим името на светци, име славно пред невярващите, но се страхувам, че за нас ще се сбъд­нат думите на светия апостол Павел: „Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, не­покорни и негодни за никакво добро дело“ (Тит. 1:16).

Любовта, която храня към вас, ме кара да моля Бога да ви насочи към размисъл за живота, който водите, и да схващате невидимото като ваше наследство. Мои чеда, това сигурно не надвишава вашата природа, но естествено я увенчава, дори и ако трябва да вложим всичките си сили, за да търсим Бога, понеже търсене­то или служенето на Бога си остава винаги едно присъ­що за човека търсене. Грехът, за който сме виновни – ето кое стои извън и над нормалните условия на наша­та природа.

Многообични в Господа чеда, ние също не укрихме това, което може да бъде полезно за вас, които изявих­те готовност да се отдадете Богу в жертва с всяка чистота, но свидетелстваме за онова, що сме видели (Иоан 3:11), понеже враговете на светостта постоян­но кроят някакъв коварен удар срещу тези, които ис­тински я желаят. Бъдете убедени в това: роденият по плът винаги гони родения по дух (Гал. 4:29) и който иска да живее благочестиво в Иисуса Христа, ще бъде гонен (2 Тим. 3:12). Поради тази причина Иисус отправи към апостолите Си тези думи, за да ги утвърди: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате, но дерзайте: Аз победих света“ (Иоан 16:33). Христос знаеше, че в този свят скърби и изпитания очакват апостолите, но тяхното търпение ще победи силата на врага, т. е. идолослужението. Той ги увещаваше съ­що: „Помнете словото, що ви казах: няма слуга по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят, ако Моето слово спазиха, и вашето ще спа­зят“ (Иоан 15:20). И както казва апостолът, „… мисля, че страданията на сегашното вре­ме не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас“ (Рим. 8:18).

Да навлизам с подробности по въпроса ще означава да подготвя обширно слово, а е писано: „Дай съвет на мъдрия и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния и той повече ще напредне в знание“ (Прит. 9:9). Кратки­те думи са достатъчни да ни утешат. Щом като духът ги е разбрал, не са необходими от нашите уста думи, често пъти с двояк смисъл.

Моля се за спасението на всички ви, скъпи чеда в Гос­пода. Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с всички вас (2 Кор. 13:13). Амин.

Голяма е радостта ми за вас, скъпи чеда, обични на Господа, истински израилеви синове, свети според ва­шата духовна природа.

Първото важно нещо за човека, надарен с разум, е да познава себе си; после да познава това, което идва от Бога, и всички милости, които непрекъснато получава от Него. Нека човек знае също, че всичко, което е грях и търпи упрек, стои вън от неговата духовна природа.

Нашият Творец е забелязал, че всичко, което е било извън нашата природа, е идвало от свободния произ­вол и че също и смъртта е дошла от него. Бог се е сми­лил над нас. В Своята благост Той е пожелал да ни дове­де до нашето първично състояние, което не е щяло ни­кога да изчезне. Господ не се пощади, но посети Своите творения, за да спаси всички. Той се отдаде за нашите грехове. Нашите беззакония бяха Негово унижение, но чрез Неговите рани ние се изцерихме (Ис. 53:5). Чрез Сво­ето всемогъщо Слово Бог ни събра от всички страни, от единия до другия край на света, като ни научи, че всички сме членове един на друг. Тъй че, ако надареният с разум човек иска да си подготви оправдание при Хрис­товото пришествие, той трябва да изследва самия се­бе си и да се запита какво би могъл да направи пред Бога за всичките Му благодеяния, които е получил от Него.

Също и аз, най-окаяният от всички, който ви пиша сега това писмо, събуден от смъртния си сън, прекарах най-светлия от дните, дадени ми на земята, в питане – с вопли и сълзи – какво бих могъл да въздам Господу за всичко онова, което ми е дарувал? Наистина нищо не ни е попречило във всичко онова, което Бог предприе за на­шата нищета. Той ни даде ангелите за служители; на Своите пророци Той заповяда да ни наставляват чрез пророчествата си; на Своите апостоли Той предписа да ни покръстят. Но най-вече Той поиска от Единородния Си Син да приеме образ на раб заради нас.

Мои многообични в Господа, вие, които сте сънаслед­ници на светците, моля ви, пробудете в сърцата си страх към Бога! Трябва да знаете добре, че св. Йоан Пред­теча кръщаваше за оправдаване на греховете заради нас, за да бъдем после осветени чрез Светия Дух в Христовото кръщение. Тъй че да се подготвим свято и да очистим духа си, за да бъдем непорочни и готови да приемем кръ­щението Иисусово и да се отдадем в приятни Богу жер­тви. Светият Дух Утешител, получен при Кръщението, ни въз­връща към първото състояние. Той ни подпомага да при­добием нашето наследство и отново да възприемаме Не­говото поучение. Понеже „… всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (Гал. 3:27-28). Дори в момента, когато кръстените, получавайки свое­то свето наследство, възприемат поучението на Светия Дух, дори и тогава източниците на тяхното тяло, гласът и езикът са им недостатъчни и те се покланят на Отца, както подобава – с дух и с истина (Иоан 4:23).

Знайте още и това, многообични братя: няма място за очакване на бъдещия съд и пришествието на Христа, понеже първото Му идване вече донесе съд за всички. Знайте още и това: получили Светия Дух, праведниците и светците се молят непрекъснато за нас, за да съумеем да се подчиним в смирение на Бога, да възвърнем първа­та си слава и да наденем дрехата, която отхвърлихме – тази, която отговаря на нашата духовна природа.

Често пъти един глас, идващ от Бога Отца, се отп­равя към тези, които са придобили Светия Дух, и им говори: „Утешавайте, утешавайте моя народ, казва вашият Бог; говорете на Иерусалим, що му е по сърце…“ (Ис. 40:1-2), понеже Бог винаги спохожда Своите творения и засви­детелства благостта Си към тях.

Истина ви казвам, скъпи чеда, това слово за спасение и свобода, за които бяхме изкупени (Гал. 5:1), далеч не е изчерпано, защото е писано: „Дай съвет на мъдрия и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание“ (Прит. 9:9).

Бог на мира да ви дарува благодатта и духа на прозре­нието, за да ви позволи да разбирате добре, което ви пиша, понеже това са заповеди на Господа. И Бог на вся­ка щедрост да ви пази по пътя на светостта в Господа до последния ви дъх. Моля се за спасението на всички ви, скъпи в Господа чеда!

Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъ­де с всички вас (2 Кор. 13:13). Амин.

* Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“.

Следва