Мобилно меню

4.9365079365079 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (63 Votes)

Koleda pitkaВсички пости подготвят вярващите към онова, което е отвъд пределите на поста сам по себе си.

И ако целта на Великия пост е Христовото Възкресение, то сегашните пости ни подготвят по-скоро към срещата с дошлия в света въплътен Син Божи. За да навлезем в този празник с чисто сърце, душа и тяло, Църквата ни предлага да се пречистим чрез покаяние, въздържание и молитва.

Колко дни трябва да постим?

В литургичния живот на Църквата тайнството на Рождество Христово се приближава по значимост до тайнството на Възкресението от мъртвите и заради това продължителността и значението на Рождественския пост са подобни на Великия пост преди Великден. Но тези пости не винаги са били четиридесетдневни. Дори Великите пости, най-старите, са имали различна продължителност и строгост. Още в средата на ХІІ век известният византийски канонист Теодор Валсамон, Антиохийски патриарх, отговаряйки на въпрос за задължителността на постите преди празниците Рождество Христово, на апостолите Петър и Павел и Успение на Божията Майка, посочва, че те трябвало да се спазват по седем дни, „понеже едни само пости са четиридесетдневни – на светата и велика Пасха“. А през 1431 г. Григорий Протосингел (Григорий ІІІ Мамас) пише, че по негово време в Константинопол някои са спазвали Рождественския пост от 15 ноември, други от 6 декември, а трети чак от 20 декември – от деня на предпразненството.

4.8974358974359 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (78 Votes)

πορφύριοςНа 2 декември Църквата чества паметта на новопрославения светец преп. Порфирий Светогорец или както е известен според мястото на своето подвизаване на Света гора – Кавсокаливит († 1991 г.). Той бе канонизиран през 2013 г. от Константинополската Вселенска патриаршия, но негови икони и стенописи в църкви и манастири имаше далеч преди официалната му канонизация. Старецът Порфирий, редом със св. Паисий Светогорец, са най-известните съвременни гръцки светци, чиято молитвена помощ търсят хора от целия свят. В България старецът Порфирий също е много почитан, макар че все още няма храм на негово име. През последните две години все повече българи отиват в този ден в неговия манастир, северно от Атина, за да почетат светеца на неговия празник.

Преп. Порфирий прекарва по-голямата част от живота си в центъра на гръцката столица, служейки в болничния параклис на Атинската болница – в квартал, известен с множеството си публични домове, наркомански средища и бездомници. В тази коренно различна от светогорската исихия среда Бог прославя Своя угодник с дар на чудотворство, прозорливост и редица други харизми, които рядко се събират в един човек. Преп. Порфирий обича безрезервно и безусловно хората, независимо от моралния им облик. Общува непринудено с проститутки и наркомани, без да ги презира от висотата на своята харизматичност и духовна чистота, както е с всички истински светци. Запазен е споменът за водосвета, който извършва на Богоявление в един публичен дом, скандализирайки по този начин благочестивите вярващи. Той обаче им отвръща: Аз не дойдох да осветя мястото, а хората! В резултат, не по-малко шокираните момичета започват да търсят общуване с благия духовник и изоставят порочния си път.

4.9651162790698 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (86 Votes)

По време на светата Литургия свещеникът тихо чете молитвата на първия антифон:

Господи Боже наш, Който имаш власт несравнима и слава непостижима, милост неизмерима и човеколюбие неизразимо: Сам, Владико, по Твоето добросърдечие, погледни на нас и на този свят храм, и прояви към нас и към онези, които се молят с нас, Твоите богати милости и Твоите щедрости.

Светата Литургия е разговор на човека с Бога, там той води непосредствен диалог с Него. Свещеникът говори на Бога, а Той отговаря чрез благодатта на Светия Дух и по този начин се случва срещата между Бога и човека. Нека погледнем думите на свещеника:

Господи Боже наш, Който имаш власт несравнима и слава непостижима, милост неизмерима и човеколюбие неизразимо

Каквото и да кажем за Бога, не можем да изразим всичко. Нищо не може да изрази Бога. Абсолютно нищо. Затова казваме, че Бог е благ, човеколюбив, милосърден и още хиляди неща, но едновременно с това Бог не е дори всички тези неща взети заедно, защото Той не може да бъде ограничен в едно определение. Бог е и не е. Той е благ и не е благ, защото е отвъд понятието за благо, Бог не може да се ограничи в едно понятие. Затова славата и присъствието на Бога е непостижима, неизмерима и неизразима. Това велико и неизразимо Божие присъствие обаче се преживява в сърцето на човека. Всеки – от младенеца до възрастния човек, който е живее последната секунда от своя земен живот – може да преживее Божието присъствие. Затова в Църквата не изключваме никой човек. Светата Литургия не е интелектуално преживяване, така че някой да каже: не разбирам нищо. Със сигурност, трябва да разбираме случващото се на светата Литургия, но един младенец какво може да разбере? Един глух човек, който не чува, какво разбира? Един чужденец, който може да дойде на нашата Литургия, какво ще разбере? Или едно дете със синдром на Даун – колко такива дечица имаме, които не разбират! Трябва ли да идват на Литургията? Разбира се, че трябва да идват, защото същността на Литургията е, че участваме в Божията благодат, която се излива и върху децата, болните, хората на умиране и хората с умствени проблеми – всички могат да участват в тази благодат, независимо дали мозъкът може да възприеме посланията на богослужението.

4.876404494382 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (89 Votes)

76771.pЙоаким и Анна дълго били безплодни. Така казва Преданието. Какво означава това безплодие, е трудно да разберем. Но трябва да се постараем. Безплодието на утробата е като една продължаваща събота. Съботата се е отнасяла не само за непосредствената работа, но и за отношенията с робите, със земята и домашните животни. Земята под угар също е в съботен режим за Бога. И волът, оставен да почива, също е бил в съботен режим. Утробата на Анна също се е намирала в състояние на съботен покой.

Сега да минем от тези думи към други. Когато убили Господ Иисус Христос, когато Той умрял на позорния кръст, тогава настъпвала събота. Набързо снели тялото Иисусово от оръдието на смъртта и Го положили в нов гроб, „за да не останат телата на кръста в събота, защото беше велик денят на тази събота“. А жените мироносици, намиращи се под игото на Закона, е трябвало да изчакат цяло ритуално денонощие, за да могат по изгрев в първия ден на седмицата да отидат при гроба Господен с миро в ръце. Този съботен покой на жените мироносици, вероятно е най-тежкият в историята на Израилския съботен покой. Едно е, когато си почиваш. Но съвсем друго е, когато си готов да тичаш, да си скубеш косите, да плачеш и да отидеш незнам си къде, а по заповед си длъжен да седнеш и да седиш на място цяло денонощие. О! Това е било велико денонощие на много тежко бездействие. Изобщо бездействието е нещо много трудно.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (35 Votes)

agios sisois1 thumb2Анри Бремон нарича първия период на монашеството в Долен Египет „университет на пустинята“. Няма как да не признаем това определение за много удачно. От една страна, то предполага място, където завършилите „началното училище“ могат да търсят Бога, и в същото време е пресечна точка на най-различни насоки на мисълта. За да видим колко своеобразна е била неговата роля, е важно да определим какво разбираме под този не съвсем точен термин отци-пустинници.

Очевидно това словосъчетание се използва за обозначаване на всички ранни автори-монаси, които е невъзможно да обединим под някакво по-точно название. Всъщност този термин се прилага поначало за всеки вид древна литература.

Така например, в сборника, наречен Животът на отците-пустинници (Париж, 1961 г.) виждаме последователно жизнеописанията на Антоний, Пахомий Велики, Яков Низибийски, Юлиан Пустинник и други отшелници от Сирия и Месопотамия, а в друг сборник под същото заглавие Отци-пустинници (Лондон, 1936 г. и 1962 г.) срещаме откъси от Йероним Стридонски, от Historia Monachorum, от Apophtegmata Patrum, от Йоан Касиан, от Йоан Мосх.

По-нататък ще използвам словосъчетанието „отци-пустинници“ в тесния смисъл за отшелническия начин на живот през 4 и 5 в. в пустинята на Долен Египет. За тази форма на монашески живот ни е известно от редица източници: „Житие на св. Антоний“, Лавсаик, Historia Monachorum, историците на църквата Сократ Схоластик и Созомен, Йоан Касиан и др.

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.