На Бог Господ, тропар, гл. 4, три пъти.

Днес благоверните люде тържествено празнуват осенявани, Бого­майко, от твоето дохождане, и като гледаме на твоя пречист образ, умил­но казваме: покрий ни с твоя почитан покров и ни избави от всяко зло, като молиш твоя Син Христос, нашия Бог, да спаси душите ни!

Малка ектения Възглас: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седален, гл. 3:

Обкръжена от божественото сияние на ангелските войнства, и приемаш честната служба заедно с чинове пророци и апостоли, като майка Божия, посети нас, твоите раби, като молиш Христа нашия Бог, да ни дарува велика милост.

На 19 септември в древния манастир на св. Йоан Богослов на о-в Патмос се чества откриването на св. мощи на преподобния отец Амфилохий (Макрис; 1889-1970), канонизиран от Вселенска патриаршия през 2018 г., и пренасянето на мощите му в този манастир. Откриването на мощите му става през 1981 г. и е съпроводено с множество чудесни знамения. Публикуваме откъс от словото на Верийския митр. Пантелеймон, посветено на новопрославения светец, включено в сборника „Преподобни съвременни отци на Църквата“, предстоящо издание на Русенска митрополия.

През изминалите десетилетия по Божия благодат се явиха много преподобни, които оставиха своята следа в църковния живот. Между тях е и св. старец Амфилохий от о-в Патмос, старецът Амфилохий (Макрис).

Божията благодат го изпраща в критично за Църквата време, но и за цялата наша страна и по Своя благ промисъл го дари с онези харизми, които бяха най-необходими за мисията, която му бе възложена.

Старецът Амфилохий живя в епоха и на място, които имаха абсолютна необходимост от него. Живя на острова на Откровението, в годините, когато Патмос беше първоначално под властта на турците, а след това на италианците. Години, трудни за православните, които страдаха от забраните на турците и религиозната пропаганда на римокатолическите завоеватели, в години, когато монашеството беше в криза, тъй като беше изоставило киновийния начин на живот и беше преминало към идиоритмичен.

ВЕЧЕРНЯ

Господи воззвaхъ – 8 самогласни стихири, глас 6, от патриарх Сергий

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)

Днес Бог, Който почива на разумни престоли, подготви за Себе Си свят престол на земята; Този, Който утвърди небесата с мъдрост, устрои одушевено Небе по Своето човеколюбие, защото от безплодния корен Той ни даде да израсте живоносно растение – Своята Майка. Боже на чудесата и на безнадеждните надежда, Господи, слава Тебе!

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2)

На 1 септември с молитва отбелязваме началото на църковната година, която завършва на 31 август. По този начин – от септември до август – са подредени и много от църковните книги.

На този ден се чества и паметта на св. Симеон Стълпник, един от забележителните подвижници на ранното монашество, живял на една кула (стълп) в северозападната част на Сирия до сто и тригодишната си възраст. Упокоил се през 460 г.

Преди около две десетилетия по инициатива на Цариградския вселенски патриарх Вартоломей Православната църква започна да отбелязва 1 септември и като ден на цялото Божие творение и оттук – на грижите за запазването му. Съставена е и нарочна служба за това честване, но тя засега не е преведена.

За този троен празник ви предлагаме тропарите (основните празнични куплети) за всеки един от тези празнични поводи.

Откъс от третия том с беседи на Лимасолския митрополит Атанасий „Изкуството да живееш със себе си“, издание на „Двери“, който скоро ще излезе на книжния пазар

Ако човек свикне да изпитва доволство в греха, ако обикне своите страсти, след това ще трябва да положи труд, за да промени този навик на душата си. Някой, например, който е свикнал да яде твърде солено, не може да приема останалите храни – те все му се струват напълно безвкусни, макар и да са по-здравословни, по-природни и да са му препоръчани от лекарите. За да свикне с тях, такъв човек трябва да положи усилие. Така е с всяка страст. Пияният вижда бутилката вино и за него това е най-любимото нещо на света. Знаете вица, в който един пиян отишъл да се изповядва и духовникът му казал:

- Трябва да разбереш, че алкохолът е най-големият ти враг!

На другия ден пак го намерили пиян. Духовникът го запитал:

- Не ти ли казах да не пиеш?

- Да, но казахте и да обичаме врагове си.