Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (95 Votes)

5966Богоявление е истински нов потоп за човечеството. Потоп на Божията любов и благодат за духовното спасение на човека, за новото му въвеждане в рая. Неслучайно в синаксара на утринното богослужение четем: „Кръщението на Христос разтвори небесата и въведе в тях ония, които не ги петнят; Предтечата кръсти Христос в реката в шестия ден (на януари)“.

На Богоявление (гр. „Θεοφάνεια“) празнуваме кръщаването на Христос от св. Йоан Кръстител в р. Йордан и разкриването за първи път на Светата Троица в света: на Отец като глас, който разкрива на хората Сина като обичан от Него, в Когото е благоволението Му (Мат. 3:17, Марк 1:9-11, Лука 3:21), на Сина, Който се кръщава в Йордан от св. Йоан Предтеча, и на Светия Дух, Който във вид на гълъб слиза и застава над Христос.

Хронология на кръщението на Христос

Тридесет години след раждането Си – време, което Иисус Христос е преминал, пазейки точно Закона и в пълно послушание към майка Си Мариам и Йосиф, Иисус пожелава да покаже на хората, преди да започне Своята обществена дейност, че е „Бог в плът“, че е Син на Бога, истински и „единосъщен на Отца“; че е Този, Когото пророците са предсказвали и Когото народът с голямо нетърпение е очаквал.

По онова време, разказва св. ев. Лука (3:2-3), „при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята. И той обиколи цялата страна около Иордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове“. Всички, които са се кръщавали, влизат във водата, изповядвайки публично греховете си, и излизат, когато завършели изповедта си.

Въпреки че Иисус е бил безгрешен и е нямало какво да изповядва, Той влиза в реката, за да бъде кръстен от Йоан, за да изпълни Закона във всичко. Озарен от Светия Дух, Йоан разпознава в лицето на Иисус очаквания Месия и Божи Син, както и своето недостойнство. Затова възразява и не иска да кръсти Христос с думите: „Аз трябва да се кръстя от тебе, а Ти идваш при мене?“. Иисус обаче отхвърля разсъдъчното малодушие на Йоан: „остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда“. След размяната на тези реплики Йоан проявява послушание към Господа и Го кръщава в р. Йордан: „И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата“ (Мат. 3:16). Тук трябва да отбележим една важна подробност, криеща се в думата веднага. Всички кръщаващи се са оставали за известно време във водата, докато изповядат греховете си, и чак след това са излизали. Иисус, понеже е бил безгрешен и е нямал грехове, е излязъл веднага от водата. Следователно с думата веднага евангелистът подчертава безгрешността на Господа.

Първото слизане на Светия Дух

„И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:16-17).

Тук имаме първото видимо Богоявяване на трите лица на Светата Троица. В Стария Завет има стихове, от които могат да се направят изводи за съществуването на Светата Троица. Както при създаването на човека е използвано множественото число – да създадем (човека) по Наш образ и по Наше подобие (Бит. 1:26), също и при гостоприемството на Авраам (Бит. 16:1-15) и т. н. Тук нека отбележим, че слизането на Светия Дух е било видяно само от Йоан.

Трите кръщения (юдейско, Йоаново и християнско)

Според св. Никодим Светогорец, когато Иисус изпълнява и това Свое задължение, Той развързва клетвата на Адам от Бога заради нарушаването на Божия закон. Това слага край на всеки ритуален закон и Законът придобива по-духовен и съществен характер. Трите кръщения (буквално – „потапяния“; бел. ред.) са:

1. юдейското кръщение, което се е отнасяло до чистотата на дрехите и тялото;

2. Йоановото кръщение, което е било покайно и се е отнасяло до човешката душа, а затова е било и по-висше от юдейското; то е нямало за цел само чистотата на одеждите и тялото от типа „иди, окъпи се седем пъти в Иордан, и тялото ти ще се обнови, и ще бъдеш чист“ (4 Цар. 5:11), а преди всичко чистотата на душата („покажете плодове, достойни за покаяние“); извършвало се е с обикновено влизане и потапяне, но нито имало ръководството на Светия Дух, нито водело до прощаване на греховете, както по-късно ще върши християнското кръщение;

3. християнското кръщение, което се състои от трикратно потапяне на кръщавания във водата и което символизира тридневното погребение и възкръсване на Спасителя; вярващият християнин с трикратното потапяне във водата се призовава да се погребе и възкръсне заедно с Христос и едновременно с това да погребе стария човек, заедно с неговите дела и желания, и да излезе от водата нов човек, възроденият човек, създаден по Божи образ; затова християнското кръщение е по-висше от предишните две, защото въвежда вярващия в Божието царство, прави го по благодат Божи син и открива пред него нова перспектива в живота, в славата на Божиите чеда; припомня му задължението да пази белия хитон на душата, с който се облича по време на кръщението, неопетнен от всеки грях чрез спазването на Божиите заповеди.

Тази истина много хубаво е изразена от св. Йоан Дамаскин, който в последния тропар на Песен 8 на канона, съставен от него за Богоявление, казва:

„Нека всяко земно (човешко) същество се облече (празнично) в бели одежди, защото то на небесата е извисено след падението, защото чрез Словото (Божие – Христос), чрез Когото всичко се поддържа, то (човешкото същество), изпълнено с предишните грехове, ги избягва всесветло, като се измива в течащите води“.

С други думи, „нека пак носи бели одежди всяко човешко, земно създание, защото след своето отпадане от небесата днес отново може да се изкачи на предишната си висота. И не само това. Но трябва да бъде в бяло и да се радва човешкото естество, защото Божественото Слово, Христос, го уми в течащите води на Йордан и го очисти от всички негови предишни падения, освободи го от всяка тъмна сянка на греха и го направи всесветло и всечисто“.

Седемте причини, поради които се кръсти Христос (според св. Йоан Дамаскин)

Св. Йоан Дамаскин говори за седем причини, поради които се кръщава Христос:

1. Христос се кръщава не понеже има нужда от душевно очистване, а за да вземе върху Си нашето очистване – „не като имащ нужда Той от очистване, а като възприемащ нашето очистване“;

2. за да съкруши главите на бесовете във водата, защото след падението на Адам бесовете са завладели цялата природа; със Своето кръщение Христос ги прогонва отвсякъде (виж иконата на Христовото кръщение);

3. за да потъне грехът и целият стар Адам във водата на християнското кръщение;

4. за да освети Йоан Предтеча;

5. за да изпълни Закона и с кръщението;

6. за да разкрие на хората тайната на Светата Троица;

7. за да стане за нас образец във всичко, дори и в кръщението.

Освещаването на водите

Към седемте причини на св. Йоан Дамаскин преп. Никодим Светогорец прибавя и една осма – за да освети водното естество, като добавя: „… затова и водата, която се взема от извор или река в деня на Богоявление, не се разваля“. Според св. Йоан Дамаскин чудото се проявява в това, че водата, която вземаме в деня на светлините (друго наименование на Богоявление  τα Φώτα), не се променя и не мирише, колкото и време да мине.

Йордан се върна назад (Пс. 113:4)jordan river entering sea of galilee aerial

Поетичността на тази пророческа фраза от псалмите (отнасяща се към разтварянето на йорданските води, за да минат израилтяните при влизането им в Обетованата земя; бел. ред.) има необикновена духовна дълбочина. За да я разберем, ще използваме за водач големия отец и учител на Църквата св. Йоан Златоуст. Той казва, че р. Йордан, известна в Св. Писание с много чудеса и с кръщението на Христос, извира от два извора: единият се казва Йор, а другият – Дан. Тези две малки реки се обединяват на едно място и образуват р. Йордан, която разделя едноименната долина и се влива в Мъртво море (на снимката; бел. ред.). Според св. отец тази алегория е дълбока и богословска. Р. Йордан е образ на човешкия род. Двата извора символизират праотците, Адам и Ева, от които извира (произлиза) човешкият род. Накъде е отивал този род? Към умирането и смъртта, както и Йордан – към Мъртвото море. Дойде обаче Божият Син, Който обикна и човечеството и страда за него; стана човек, проповядва истината, извърши чудеса, качи се на Кръста и отгоре отмени смъртта със Своята смърт. Така Той подари на хората живот. Върна ги назад. Направи така, че да не отиват към смъртта, а към живота и безсмъртието. Това е причината, заради която св. ап. Павел казва: „И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот… Като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха; защото, който е умрял, той се е освободил от грях“ (Рим. 6:4-6).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/auqq3 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин